Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/7“
м (→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Видях се с някои приятели от миналото. Почти всички са корабокрушенци, но все някак са се наредили — едни по-добре, други живуркат с огризките от миналото. Само жената на Герасим Ранков не издържала — самоубила се!... А Живко Бойдев се е боядисал като червено великденско яйце — професор комунист! Бил придаден към съветската геоложка експедиция по диренето на нефт. Колеги сте! Ако дойдеш, намислила съм да отидем при него, за да те запозная. Ще се посъветваме с тебе дали ще е разумно да го помоля за нашия Игорка. Може би ще успее да узнае нещо за съдбата му чрез съветските специалисти или чрез някои от големците комунисти. | |
| − | + | Най-дoбре от всички приятели е все пак Круна Лерея — и аз й завиждам от сърце! Е, вече и тя само насън шари из Европа, а наяве просто бродира. Но за стила на времето нейната професия е дори красива. Работи си в къщи, а не в колектив. Живее по свой вкус и си позволява да се радва на живота, макар и под сурдинка, за да не предизвиква морализаторската бдителност на съседите си комунисти! А как бърза, милата, да не пропусне нито една ласка, докато с възрастта не са отминали възможностите й за сладък живот! | |
| − | + | Съпруже мой, помниш ли нашата първа сватбена нощ на Нова година в очарователното любовно гнездо на Круна с неговия шекеренорозов цвят?... | |
| − | + | Ох, аз много се разбъбрах. Остарявам, що ли? | |
| − | + | Впрочем човек започва да остарява от момента, когато престане да дава простор на безумните си настроения. А ето какво безумно настроение владее мен сега: | |
| − | + | Ела за Възкресение Христово тук, голубчик ты мой! Откъсни се поне за празника от манията да бъдеш непременно ти откривателят на българския нефт. | |
| − | + | Знаеш ли какъв те виждам и мечтая за този празник? Строен възрастен господин, който ходи съвсем изправен, дори подчертано изправен. За да не личи докъде е опадала косата ти — да си избръснат до кожа. Ведър и неизменно усмихнат, да пазиш в живите си интелигентни очи, способността да се възторгваш от хубавото, да обичаш живота... пък, ако щеш, и хубавите жени! Впрочем по отношение на жените бих искала по всичко да личи, че в миналото са те харесвали, но сега | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 15:23, 9 август 2014
Страницата е проверена
