Page:RBE Tom2.djvu/174

взема на (за) мезе някого; вземам (взимам) / взема на подбив (присмех, смях) някого. Разг. Постоянно подигравам някого, присмивам се на някого. Частниците са ни взели на мезе. Хо-хо, казват. Хи-хи! Изорахте ли? А. Гуляшки, МТС, 44. И еничаринът се заизмъква от човешкия кръг изпод подигравките. Щом си отиде агата, хората се смълчаха, вече нямаше кого да вземат за мезе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 110. — Не обичам подигравките. — Какви подигравки? Аз ти говоря сериозно! — Стига, стига… И ти като другите ме взе на подбив. Цв. Ангелов, ЧД, 92-93. Цяло село го е зело на присмех. П. Тодоров, И, 120. — Пфу, сякаш съм дете. И козарчетата ще ме вземат на смях!… Ама хич ти — сама простря към мене ръце: .. Как да се не вдетениш. П. Тодоров, Събр. пр II, 309.

Вземам (взимам) / взема на игра нещо, някого. Разг. Отнасям се несериозно, пренебрежително към нещо или към някого.

Вземам (взимам) / взема на мерник (мушка, прицел) някого или нещо; вземам (взимам) / взема мерника на някого; вземам (взимам) / взема на мушката <си> някого или нещо. Разг.; Вземам (взимам) / взема на нишан някого или нещо. Диал. 1. Прицелвам се, за да убия, застрелям някого или да унищожа нещо. Той [Стоян] знаеше, че преди години беят е убил двама селяни от чардака на кулата — тъй, взел ги е „на нишан“, както си вървели по пътя. Д. Талев, ЖС, 11. Като се наведе над мерника, взе на прицел средния танк. П. Вежинов, ВР, 144. 2. Нарочвам някого и започвам да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам. Това е Ралчовата банда, дето ме взеха на мушката по-рано заради овците! — давеше се от вълнение Тончо. Ст. Даскалов, СЛ, 73. И за пръв път Николина разбра, че Петко е взет на прицел и попаднал в дълбок водовъртеж. Нему наистина трябва да се подаде ръка, докато не е късно. Ст. Даскалов, СЛ, 286.

Вземам (взимам) / взема на ум нещо. Разг. Решавам да извърша нещо; наумявам си.

Вземам (взимам) / взема от гърлото на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го лишавам от най-необходимото. — Как ще крада, бре Танаско, .., когато всичко по списък ми се отпуска, .. Пък и нали е грехота, нали е срамота да взема от гърлото на близките си. Г. Караславов, ОХ II, 79.

Вземам (взимам) / взема от дума (приказка). Разг. Обикн. с отриц. или в ритор. въпр. Вслушвам се в съветите на някого, съобразявам се с тях. Опитаха се да я укротят, но тя не вземаше от дума, продължаваше да бие животните и да кряска, колкото й глас държи. К. Петканов, ОБ, 142. Димо. Защо не му кажеш, да му събереш ума. Андроница. — Ти му кажи! Димо. — Ти си му майка. От мойта приказка той ако вземаше… П. Тодоров, Събр. пр II, 223-224. Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и моето сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума!* Г. Караславов, Избр. съч. II, 453.

Вземам (взимам) / взема от малко. Разг. Лесно разбирам, схващам нещо или се убеждавам да извърша нещо. — Бе тя е всичко разбрала, гледай си работата — каза Слав. — Тя от малко взема нашата баба. Й. Йовков, ПГ, 171. — Осъдят ги, подържат ги в затворите или ги пуснат под гаранция, и пак метежи. Този народ не взема от малко. Ем. Станев, ИК III и IV, 493.

Вземам (взимам) / взема отношение. Книж. Изказвам своето мнение по определен въпрос. — Е, ти на какво мнение си? За мене ли ще гласуваш или за кучето? .. — Довечера, като докладват и разберем как е работата, ще взема отношение и аз. Ст. Даскалов, СЛ, 84.

Вземам (взимам) / взема от улицата някого. 1. Прибирам при себе си някого, който е бил напълно изоставен, без никакви средства и подкрепа, за да се грижа за него или да го отглеждам, отхраня. 2. Оженвам се за някого, който е бил крайно беден или е бил с лошо поведение, неморален (обикн. за жена).

Вземам (взимам) / взема очите (окото). Разг. 1. Обикн. на някого. Много се харесвам на някого, смайвам, пленявам някого с хубостта си. — Същата си е, гиздава, пременена — .. — То не е само до премяна. Хубава е. На такава и чул да й сложиш, пак ще ти взима окото. К. Петканов, ПИГ, 158. Но тънката ли Ганкина снага взе очите му или пък сочните й уста го примами, лепна се той веднъж за нея и не се отлепи. Ст. Даскалов, МЧ, 90. 2. За нещо с много ярки тонове, ярки шарки или силен блясък — въздействам силно на зрението; премрежвам погледа, заслепявам. Широки ливади и вълнуващи се ниви вземаха очите с блясъка на прясната си зеленина. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Цялото небе, разделено на две от една огромна дъга, която взе очите на всички с ярките си цветове. А. Каралийчев, С, 265. Шарките на покривката вземаха очите. 3. На някого. Отнемам възможността на някого да вижда, да преценява нещата правилно. Немотията трябваше ум да им даде, а им взела и очите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 316.

Вземам (взимам) / взема под внимание нещо. Книж.; Вземам (взимам) / взема във внимание нещо. Остар. Съобразявам се с нещо, имам пред вид нещо. — Слушай! — .. — Ти трябва да помогнеш. Иди при Саваков, моля те! Той не може да не вземе под внимание ходатайството ти! Прокурор си най-сетне. Д. Ангелов, ЖС, 144. Не аз, а управителният съвет го назначи, като взе във внимание* неговото заявление. Пряп.*, 1903, бр. 16, 4.

Вземам (взимам) / взема под козирог. Остар. Козирувам. — От името на офицерския корпус при Софийския гарнизон, .., обявявам ви дуел .. И майорът взема отново под козирог. Ив. Богданов,