(почин<а>). Книж. Пръв предлагам или предприемам нещо. И действително, най-напред дядо Йоцо взел инициативата да се постави кръст на върха на Милин Камък. З. Стоянов, ХБ, 363. С решението на тоя въпрос не биваше да се избързва. Нека самите поробени племена вземат почина в ръцете си. А. Гуляшки, ЗВ, 114.
Вземам (взимам) / взема кривия път. Разг. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи; ставам неморален, нечестен.
Вземам (взимам) / взема курс на (към) някъде. 1. За моторно превозно средство — насочвам се, тръгвам в някаква посока. Самолетът се издигна, известно време кръжа като ястреб над Букурещ и взема курс на запад. Г. Белев, КР, 33. Лодката взе курс към високия каменлив бряг на Галата. А. Каралийчев, НЧ, 62. 2. За политически групировки, партии и под. — ориентирам се, насочвам се към извършване на някакви действия за постигането на определена цел. След преврата на 9 юни 1923 година [комунистическата партия] взема курс на подготовка на въоръжено въстание, което избухва на 22 срещу 23 септември 1923 година. С, 1951, кн. 5, 163.
Вземам (взимам) / взема майсторията (майсторлъка) на някого. Разг. Изучавам занаята, умението на някого и ставам изкусен майстор като него.
Вземам (взимам) / взема мегдан. Диал. Изпреварвам някого или нещо в някакво действие. Много ли са, малко ли са враговете, те [преследвачите] не знаят и докато се щурат да чакат ли главните сили или да вървят напред — хайдутите вземат мегдан по пътя за Персенк. Н. Хайтов, ШГ, 158. Я пък това знам: рано ли засееш, тегли зърното влага, корени се дълбоко и взема мегдан преди студовете. Затова ми раждат нивите. Н. Хайтов, С, 20.
Вземам (взимам) / взема мерки. Книж. Погрижвам се за извършването на нещо, което е важно и неотложно. Правителството е взело мерки за възстановяване на съобщителните средства. К. Странджев, ЖБ, 106.
Вземам (взимам) / взема мюждето. Разг. Пръв съобщавам някаква радостна, приятна вест. Ний в уплашването си и захласа си — продължи майката, забравихме, че Мавридата сявга придружаваше баща ви на път, и когато той се завръщаше и приближаваше до село, тя се спущаше пред него и дохождаше да ни извести, че си иде господарят й да вземе мюждето. Ив. Вазов, Съч. XII, 58-59.
Вземам (взимам) / взема мярка. Определям размерите, необходими за изработването на нещо (дрехи, обувки или някакви други предмети) чрез мерене. Тогава жената нежно, меко и властно му каза да й вземе мярка за нови обувки. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Той [Стоян] се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Майсторът взе мярка за библиотеката.
Вземам (взимам) / взема мярка<та> (мяра) на някого. Разг. Справям се с някого, като го наказвам сурово, отстранявам го от някъде или го погубвам. Михаил Меркулов бе успял вече да разкаже на Недялка, че новият началник го уволнил .. — И неговата песен скоро ще бъде изпята — каза Меркулов, .. — Станкулов и на него ще му вземе мярка, и то много скоро. М. Марчевски, П, 281. Насила смъкнаха мъжете от каруците и ги натикаха в стаята на началника. — Вашата няма да мине — развика се той. — Ще ви взема мярката! В. Геновска, СГ, 131.
Вземам (взимам) / взема на босия цървулите. Разг. Ирон. Нищо не получавам, не придобивам. — Ха, престорило ти се е, чичо Семо! Какво щат крадци в моя двор? Ще вземат на босия цървулите! Д. Ангелов, ЖС, 137. Нека да ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите. В. Нешков, Н, 156.
Вземам (взимам) / взема навътре (надълбоко) нещо. Разг. Проявявам голяма чувствителност към нещо; силно се засягам, обиждам от нещо. Спряха се пред широко разтворените порти и Дамян кротко забеляза: — Моят старец е остър човек, не вземай надълбоко думите му. К. Петканов, ДЧ, 13.
Вземам (взимам) / взема на гърба си (на плещите си) нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо, на някаква трудна задача или работа; нагърбвам се с нещо. — Не се плаши от хорските думи. Чичо ти Апостол взе вече на гърба си всички грижи и работата добре ще потръгне. Д. Немиров, Б, 57.
Вземам (взимам) / взема на душата си някого. Разг. Наемам се да се погрижа, да помогна на някого, на когото съчувствам, към когото съм разположен благоприятно. — Е, Атанасе… загинахме… — въздъхна, едва ли не проплака един от селяните ..: — Богоя ни я нареди тая работа! И ако трябва да го [Богоя] стисне за гърлото — той трябва да го стисне, макар да му е шурей. Той Атанас, взе най-напред на душата си тия люде. Д. Талев, ПК, 568-581.
Вземам (взимам) / взема на зъб (око) някого. Разг. Настройвам се враждебно към някого и проявявам лошото си отношение към него; искам да му напакостя или да го погубя. Не стига дето него гонеха така, ами и цялото му домочадие взеха на зъб. Имаше момичка, току-що беше се наперила, ама остана без дружки — нито едно момиче не рачи да тръгне с нея. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 282. Турците го бяха взели на око. Той беше отдавна възбудил враждата им против себе си поради мъжествеността, с която беше изпълнявал своята длъжност като владишки наместник в Пазарджик. К. Величков, ПССъч. I, 139.
Вземам (взимам) /
