Разлика между версии на „Page:RBE Tom11.djvu/1154“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 17:52, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


ОТТЛАСКВАНЕ 1154 ОТТОЧВАМ

OTTЛACKBAHE, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оттласквам и от оттласквам се. Завой с пристъпване. От клекнало положение пренасяме тежестта на тялото върху единия крак, след което следва отттласкване с него чрез енергично изправяне, а с другия се прави коачка напред встрани. П. Николов, НС, 181. Оттласкване с щеките.

ОТТЛАСКУВАМ, -аш, несв. (остар.); оттласкам, -аш, се., прех. Оттласквам. Кехлибарът (..), кога са потърка с вълнен парцал, придобивал една свойщина да притег-люва и оттласкува косми, перушиняк и други такива леки неща. Лет., 18/6, 76. от-тласкувам се, оттласкам се страд. и взаим. Откак са имали человеците тлъстината (лойта) и водата, требувало да знаят, че тия две материи не могат да ся смесуват, че тия взаимно ся оттласкуват. Лет., 1874, 149.

ОТТЛАСКУВАМ СЕ несв. (остар.); оттласкам се св., непрех. Оттласквам се.

ОТТЛАСКУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от оттласкувам и от оттласкувам се; оттласкване.

ОТТЛАСНА. Вж. оттласвам и от-тласнувам.

ОТТЛАСНУВАМ, -аш, несв. (остар.); оттласна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттласнат, св., прех. Оттласвам. Гдето никак нема гори и кории или гдето ги има малко, там земята бива от слънчевите лучи дотолкоз изпърхнала, щото не само, че не тегли облаците надолу, но още по-нависоко ги оттласнува. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57. оттласнувам се, оттласна се страд. ОТТЛАСНУВАМ СЕ несв. (остар.); оттласна се св., непрех. Оттласвам се.

ОТТЛАСНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от оттласнувам и от оттласнувам се; оттласване.

ОТТОГАВА нареч. От онзи минал момент, за който се говори, насетне, от онова време. Князът седнал на едно ниско столче и магьосникът почнал да разказва. „На змея аз служа от двадесет години. Какво е било преди това, не знам. Но ще ти кажа какво стана оттогава насам“. Н. Райнов, КЧ II, 28. — Разбойници хванали Николча Пулиолу! .. — Кога е било това? .. — оживи се Игнатий.. — Ами има три дни оттогава. В четвъртък било. Ст. Дичев, ЗС I, 70. Миналата пролет разбрах как идват децата на света. И оттогава исках той да е баща на децата ми. А. Дончев, ВР, 178. — А момчето? —.. — Момчето ли?.. Изхвърлила го водата от вира. Дошло на себе си, но оттогава нито името си знаело, нито можело селото си да намери. Г. Алексиев, ДП, 131. Той ми поиска услуга, която ми се стори нередна, а аз, .., му отказах. За нещастие той също се оказа принципен и оттогава, като ме види, извръща глава. Ем. Манов,

ПС, 15. За пръв път се отбих в „Чайка“ случайно, за пакетче цигари, и оттогава жена ми намрази това малко безобидно заведение с дълбока ненавист. С. Северняк, ИРЕ, 116.

ОТТОГАЗ нареч. Разг. Оттогава. На гърдите йлегнала [змията], зема яияхвърля! .. Оттогаз момичето не го бива. И. Йовков, В АХ, 113. Дъщерята на Кантаку-зена, .., става снаха на Александра, .. Оттогаз наподир Александър не предприемал вече никакъв бой с византийците. Т. Шишков, ИБН, 255. Откак ся е, .., зора зазори-ло, / оттогаз е, .., войска провървяло. Нар. пес., СбБрМ, 78.

— Други (диал.) форми: оттогай, оттога, оттогйз.

ОТТОГАЗИ нареч. Остар. и диал. Оттогава; оттогаз. — Откогато ти се завъртя умат подир Сирака, не ти трябам вече. Пък мене ти още пд легна на сърце отто-гази, Радо. П. Тодоров, Събр. пр II, 13.

ОТТОК, мн. -ци и (диал.) -ки, след числ. -ка, м. 1. Количество вода, което се оттича за определено време от дадена река, земна повърхност и под. Големите колебания в оттока на тази река [Струма] .. са пречка за използуването на този водоизточник. Л. Георгиев, ПР, 195, кн. 1, 13. Снежната покривка се запазва във високопланинския пояс до края на месец юни. Това обстоятелство има голямо значение за речния отток. М. Гловня и др., Р, 26. Оттокът на реките показва закономерност по сезони и голяма неоавномерност по години. А. Начев, EC, zl7. Водорегулиращите защитни горски пояси се създават предимно, за да се обхване и задържи повърхностният отток на водите. М. Мичев и др., 3,143.

2. Остар. и диал. Разклонение на река; ръкав. За да насочат водите му към Кацаро-вите рудища е станало нужда да се прави отток и към запад, вадата на който ясно личи, че е про копа вана от човешка ръка. П. Делирадев, В, 113. Висла или Вистул извира из планина Скалца у Карпатските бърда, протича през Полша и през Прусия, пои Краков, Варшава, Торн и Маренбург, дели ся на много оттоци. Й. Груев, УЗ, 20. -„Разливай се, бял Дунав, / на два, на три оттоки, / на четири бродове.“ Нар. пес., СбВСтТ, 81.

3. Диал. Съд, ведро за изстудяване на вино (Н. Геров, РБЯ).

ОТТОЧА. Вж. оттакам и отточвам.

ОТТОЧВАМ, -аш, несв.; отточа, -иш, мин. св. -их, се., прех. Точа, отливам течност от съд. Огняновото лекуване отиваше успешно, .. Баба Мариница се беше възпрегна-ла да покаже своето готварско изкуство.. Отточиха бъчвите с бялото средногорско вино, всяка сутрина по едно пиле се тръш-каше обезглавено на двора — за да украси после трапезата на Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Коцо отточи от неговия