копни прегръщающите го ръце и с рязко движение оттласна Анна. Тя падна по очите си. БЗ, 1891, бр. 316, 3. — Страшилище! Дай ми моя син назад! (скача от стола и иска да хване Франца за гърлото, но той го оттласва). Н. Бончев, Р (превод), 40.
2. Принуждавам някого, обикн. нападател да отстъпи; отблъсвам. През огъня, през пращенето на житата по харманите, .., Божиловите хора оттласнаха кърджалиите. Д. Яръмов, БП, 105-106. Тертер, като нямаше доволно сила да оттласне нападателите на царството му, той поиска помощ от гърците. Д. Войников, КБИ, 164-
165. Още от памтивека жилищата на ела-венете са се простирали даже до левий бряг на долний Дунав, отгдето току в 4-ти век до Рождество Христово ги оттласнаха келтите. М. Дринов, ППБН, 83.
3. Прен. Пренебрегвам, отхвърлям някого или нещо (обикн. желания, чувства и под.); отблъсвам. — И от онази вечер, кога гордата ромейка се яви пред княз Бенеамина в чара на своята измамлива голота, а той я оттласна със студените думи: „Иди си!“, оттогава царица Ирена го възненавидя. Н. Райнов, ВДБ, 104.
4. Прен. Предизвиквам у някого чувство на антипатия, неприязън, отвращение или под. към мене; отблъсвам. Опитите й [на Стоянка] да привърже Еньо към себе си като че ли повече го оттласваха. На ласките й той отвръщаше грубо. Нежните й, добрите й думи го сърдеха. Елин Пелин, Съч. III, 152. оттласвам се, оттласна се страд. Това заселване североизточните склонове на Родопите с долното Ардино корито е имало своето политическо и стратегическо значение: да се оттласне българският елемент no-навътре. РН, 1911, кн. 5-6, 140.
ОТТЛАСВАМ СЕ несв.; оттласна се св., не-
прех. С тласък се отблъсвам, отстранявам се от някъде или от нещо. — Тук за нас какво остана? Казанлък и Крън, Габарево, Карнобат. Постнаработа. Свърши се тя... — Коя се свърши? — като ужилен се оттласна Кара Фейзи и седна. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 229. И когато изкрещях с настръхнали коси: „Назад, роби!“ — стори ми се, че сам опрях ръце и нозе о стената, зад която стоях, и се оттласнах в някаква бездна. П. К. Яворов, ХК, 163-164. Предните й крака [на сърната] стояха като вкопани, прави и тънки, задните — малко сгънати в коленете, готови да се оттласнат всеки миг. В. Андреев, ПР, 147-148.
ОТТЛАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оттласвам и от оттласвам се. Службата му на икономист в едно столично търговско предприятие е повод за още по-силно оттласване към планината. Групата на алпинистите е неговият дом. Бл. Димитрова, Лав., 221.
ОТТЛАСКАМ. Вж. оттласквам и от-тласкувам.
ОТТЛАСКВАМ, -аш, несв.; оттласкам,
-аш, св., прех. 1. Като тласкам, бутам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам отнякъде, от нещо; отблъсквам. А вятър имаше, и още какъв! Усещах как ме блъскаше по лицето и виеше ту издебело, ту изтън-ко и същевременно ме оттласкваше назад с огромни и невидими лапи. А. Гуляшки, ДМС, 174. Майсторът оттласкваше с опакото на ръката си снега от тухлата и гри-жовно я слагаше „да си легне“ върху варна постеля. Бл. Димитрова, ПКС, 121. Магне-тът с едина си край тегли желязото към себе си, а с другия го оттласква. Т. Шиш-ков, ПХ (превод), 20.
2. Прен. Предизвиквам неприятно чувство, антипатия, неприязън или под. към някого; отблъсквам. В първите дни пуснатият от Хаджи Ровоама слух оттласкваше от него лицата, с които приятелите му искаха да го запознаят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Едно голямо неудобство, което караше Дика да се съмнява в своя успех, беше това, че неговото минало оттласкваше всеки порядъчен и честен български гражданин да дружи с него и да възприема неговите възгледи. Бълг., 1902, бр. 449, 2. Има фигури надарени с тоя печален дар да оттласкват. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 59.
3. Прен. Не възприемам някого ли нещо; пренебрегвам, отхвърлям, отблъсквам. Гре-чески един вестник — „Босфорский телеграф“ — оттласка нашите желания като незаконни и казува, че в едно царство не можат двамина началника за истата церк-ва да существуват. ЦВ, 1857, бр. 331, 133. оттласквам се, оттласкам се страд. и вза-им. Лостът са клати около една ост; в рамото е загнездено напреки малко чирясло от меко желязо, което се притегля и оттласква от електромагнета Е. Лет., 1876, 85. В 1734 год. французкият физик Дюбрей съглядал, че тела наелектрисани със стъкло, привличат кам себе си други тела, наелектрисани със смола, а тела наелектрисани с едно и също нещо или с две еднородни неща, едно друго са оттласкват. Лет., 1876, 76.
ОТТЛАСКВАМ СЕ несв.; оттласкам се св., непрех. С тласкане се отдалечавам, отстранявам от нещо; отблъсквам се. Дара го смерва сприхаво: — Бръмбари ли гониш? .. — Любовите минават — заминават, приятелството си остава! Дара се оттласква от него заядливо: — Ех, че бръмбар си уловил! Бл. Димитрова, Лав., 136-137. Една по една лодките с товара и хората ни се от-тласкваха от пристана. В. Мутафчиева, СД, 155. Понякога се налага да се направи отскок.. В такива случаи състезателят се оттласква по-силно с долната ска. П. Николов, НС, 154.
