О Оттиквам / оттикна коритото. Диал. Шег. За мома — получавам възможност да се омъжа, защото по-голямата ми сестра вече се е омъжила.
ОТТИКВАМ2, -аш, несв.; оттикна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттйкнат, св., прех. Остар. и диал. Оттъквам, отпушвам. Вътре,.., се обличаха други помаци с парца-ливи дрипи или си изтискваха пещималите в басейна .. Той беше оттйкнат преди малко, за да се изтече. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35-
36. оттиквам се, оттикна се страд.
ОТТЙКВАМ СЕ несв.; оттйкна се св., непрех. Остар. и диал. Оттъквам се, отпушвам се. Вадата се е оттикнала.
ОТТЙКВ АНЕ1 ср. Отгл. същ. от оттиквам1 и от оттиквам се.
ОТТЙКВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттиквам2 и от оттиквам се; оттъкване, отпушване.
ОТТЙКНА1. Вж. оттиквам1.
ОТТЙКНА2. Вж. оттиквам2.
ОТТИЧАМ1, -аш, несв.; оттека, отте-чеш, мин. св. оттекох, оттече, прич. мин. св. деят. оттекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. 1. За течност, река и под. — като тека, махвам се, отдалечавам се отнякъде. Снеговете се бяха стопили, водите оттек-ли, земята поизсъхна. Б. Несторов, АР, 65. Капчуците пяха ден и нощ, деретата се изпълниха с мътна вода, клокочиха цяла седмица, дорде оттекоха надолу към равнината. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Тя [реката] оттече, но да бяхте тук преди няколко дена — заляла беше наоколо. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Пороите прииждат и оттичат. Е. Багряна, ПЗ, 11. • Обр. — Току вестите, що ти нося, не са дип харни — изрече с мъка старият, .. — но ти не се коси. Ще оттече злото и пак ще ни помилва доброто. М. Смилова, ДСВ, 176. Сръндакът побягна, последван от ругатни и два хвърлени камъка. Когато се скри и тропотът му оттече из гората, пазачът се върна на територията на резервата. Д. Цончев, М, 10.
2. Прен. За време, срок — отминавам, преминавам, изминавам; изтичам. Симеон не възнамеряваше да върви по тоя път, който беше удобен за мирните години, те вече оттичаха и идеха бурни и несигурни времена. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Трета седмица оттичаше, откогато се беше върнал след боледуването си, а княз Боян нито се връщаше, нито се говореше за него. М. Смилова, ДСВ, 193-194. Ще оттекат през обедния кръстопът годините / и пак ще се върти по стародавния си път земята — / деня на хората ще грейне още no-засмян. П. Пенев, Худ.С I, 335.
ОТТЙЧАМ СЕ несв.; оттека се св., непрех. Оттичам1. Дъждовете престанаха, изваля-ха се; реката се оттече и се избистри. Ил. Волен, МДС, 6. Бурята утихна, дъждът спря, потоците край тротоара се оттичаха, листата на дърветата отърсваха капките. А. Наковски, МПП, 17-18. Валяло е много нощес. — Не ще да е било малко, щом още не се е оттекло — потвърди Димитър. Т. Харманджиев, Р, 22. Колибата, .., беше по-голяма от колибите на другите туземци, .. Покривът й .. имаше дебел пласт .. от палмови листа, обърнати с дължината си надолу, за да се оттича водата през време на дъжд. М. Марчевски, ОТ, 155-156. И болката, и металният звек се оттекоха от него, но заедно с тях се оттекоха и последните му сили. В. Милев, РК, 48. Времето се оттича и избистря спомените. В. Хинкова, ЛH, 8.
ОТТЙЧАМ2. Вж. оттичвам.
ОТТИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оттичам1 и от оттичам се. След стихване на бурята и оттичане на мътилката ние се прибрахме малко поуспокоени, че стопанството ни още стои. Кр. Григоров, Н, 187. Под тухлената настилка на банските помещения е имало канали за оттичане на водата. Ст. Михайлов, БС, 42.
ОТТЙЧВАМ, -аш, несв.; оттичам, аш,
мин. св. -ах и оттека, оттечеш, мин. св. оттекох, оттече, прич. мин. св. деят. оттекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Като тичам, отивам донякъде; изтичвам. Може би искаш още сега да оттичаш и ми заръчаш нова премяна? М. Смилова, ДСВ, 228. — Ето ти кама.. Димо се смръщи. А момъкът още по-радостно оттича и от същото място ловко я заби в нишана. Г. Манов, КД, 91. Така например, нападне ли на някое семейство мечка, оттичват от друго семейство на помощ, помогнат и убият мечката. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 51. Аз тойчас ща оттека до господин мера [кмета], да взема позволение да повеселим тая публика. С. Радулов, ГМП (превод), 104. Но едва стигнах до средата на пътя и видях безбожника, че остави стареца и оттече да доведе дружината си. С. Радулов, НД (превод), 74.
ОТТЙЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттичвам; изтичване.
OTTЛACBAM, -аш, несв.; оттласна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттлас-нат, св., прех. 1. Като тласвам, бутвам, блъсвам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам от някъде, от нещо; отблъсвам. С едно силно блъскане в гърдите му Ненка оттласна Цонча и докопа мотиката си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Щом ги настани в лодката, Йонко я оттласна от скалата с ръка, извърна я, извади веслото и загреба към брега. П. Славински, МСК, 112. Вече сеймените достигнаха стените, вече изправяха високи стълби по тях. Йзрядко оттам сварваха да се протегнат ръце и да ги оттласнат назад. Д. Рачев, СС, 233. Извън себе си от гняв и нетърпение, морякът от
