Page:RBE Tom11.djvu/1124

OTCÈ4KA 1124 ОТСЙЧАМ

252. Желязното черковно клепало,.., тихо и отсечено прозвънтяваше в мълчаливата нощ. Елин Пелин, Съч. I, 53. Няколко мига сърцето му биеше силно и отсечено, после се успокои. А. Дончев, СВС, 190.

OTCÈ4KA ж. 1. Геом. Част от права, ограничена от две точки. Ти знаеш вече, че радиусът е отсечка, която съединява центъра на кълбото с коя да е точка от неговата повърхност. Г. Томалевски, АН, 69. Движението на буталото от А до В става с постоянно налягане и на графиката то е представено с горната хоризонтална отсечка АВ. Физ. X кл, 1951, 95. Отсечка, влизаща в състава на голяма фигура, изглежда по-дълга от еднакво голяма отсечка, влизаща в състава на малка фигура. Псих. X кл, 54.

2. Част от път, железопътна линия, тренировъчен пробег и др., ограничена от две точки. — Случи ми се по пътя за Бургас,.. — Вие, другарю майор, знаете отсечката Пазарджик-Пловдив? Равно, гладко, почти без завои. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 7-10. Строителна група .. завърши удвояването на железопътната отсечка Оплетня-Леви-ще. ВН, 1960, бр. 2772, 1. За да поправяме цели отсечки [от пътя], трябва да изоставим строежа на друг път, който също е крайно необходим. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.

3. Прен. Част от изглед, картина и под., ограничена от някакви точки или линии; отрязък. Поради тясната отсечка на изгледа [през прозореца] църковната камбанария се извисяваше шеметно в пространството. Д. Вълев, 3, 105. От прозореца на своето ателие Мария Недкова е пресъздала интересни пейзажни отсечки, наситени с атмосферата на града. ВН, 1959, бр. 2516, 4.

ОТСЙЯ. Вж. отсявам.

ОТСЙПВАМ, -аш, несв.; отсйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Сипвам, прехвърлям част от нещо другаде. — Нека почетем, майстори, паметта на кръстника! —.. — Бог да прости и лека му пръст! — .. — Бог да прости! — повтори Атанас, взе бърдука ракия, отсипа глътка на земята,., (нека първо накваси устни мъртвецът), пийна и подаде на устабашията. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 54. — На —.. — дръж да ти отсипя от моя барут, че е no-сух. О. Василев, ЖБ, 12. Извади от барчето шише коняк, отсипа малко в една чашка ц седна пред тъмния екран на телевизора. И. Попов, ИЖП, 25. Той върви по петите на стария криминален престъпник .., прави му компания в кръчмата, започва да опитва по малко ракия, която той му отсипва. ВН, 1958, бр. 2014, 2. отсипвам се, отсипя се страд.

ОТСЙПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсипвам и от отсипвам се.

ОТСЙЧАМ, -аш, несв.; отсека, отсечеш, мин. св. отсякох, отсече, прич. мин. св. деят. отсякъл, -кла, -кло, мн. отсекли, прич. мин. страд. отсечен, св., прех. 1. Със сечене откъсвам и отделям нещо или част от нещо, от някаква цялост или от това, с което е било свързано. Което дърво не дава плод, отсичат го. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Горката майка влезе, прегърна обесения си син, целуваше му краката и пищеше да го снемат .. — Отсечи въжето, извика беят на сеизина си, и изхвърлете това куче на боклука. Ц. Гинчев, ГК, 319. Главорезите башибозуци запретнали ръкави. Тие нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви. 3. Стоянов, ЗБВ III, 327. Минаха покрай брега на Марица, напоиха конете си, отсякоха си тънки върбови пръчици. К. Петканов, ЗлЗ, 178. Секое дре-во, което не прави добър плод, отсичат го и фърлят го в огънят. Н. Рилски, НЗ (превод), 13. • Обр. Той [Момчил] погледна още веднъж към двора на крепостта,., и бързо се запъти към кулата. Стъпките му кънтяха тежко върху камъните, като че ли отсичаха мигове от живота му. Ст. Загор-чинов, ДП, 471.

2. Прен. Определям, означавам време, такт, ритъм и др., като прозвучавам, произнасям рязко, отривисто, отчетливо. В тишината на топлата пролетна нощ камбаната от кулата на часовника един след друг отсичаше часовете. Д. Марчевски, ДВ, 100. Бодрият и жизнерадостен такт, който отсичаха ударите на дааретата и на чимпари-те, ръбуждаха у него откъслечни видения. И. Йовков, ПК, 154. — Така! Така! — насърчаваше я [Лени] Димчев. — Едно, едно, едно... — отсичаше той такта, подсвирва-ше, мръщеше се, сам бързаше да показва, с припряността на всеки млад учител, желаещ, ученикът веднага да научи онова, що сам той знае. О. Василев, Т, 176. Той застана на място и продължи, като ясно отсичаше думите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20.

3. Отделям, ограничавам част от нещо, обикн. права линия, равнина и под., като минавам през него и го пресичам или очертавам. Две успоредни равнини отсичат от успоредните прави равни отсечки. Стереом. V кл, 1950, 25. „Ако две прави отсичат от раменете на един ъгъл съответно пропорционални отсечки, то правите са успоредни“. Матем., 1967, кн. 2, 11. Върху дъгата СБ, която не съдържа точките А и В, да се намери точка М такава, че хордата СБ да отсича от раменете на АМВ отсечка с възможно най-голяма дължина. Матем., 1965, кн. 6, 38. Ровът представляваше цяла пропаст:.. Този ров отсичаше от полето четириъгълник, дълъг 6000 крачки и широк 5000 крачки. Й. Вълчев, СКН, 80. Прозорецът отсичаше един квадрат от побеляло небе. Ст. Мокрев, ЗИ, 58.

ОТСЙПЯ. Вж. отсипвам.