Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/393“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
какво учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. <i>После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети</i>. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. <i>Каблешков, една от</i> <i>най</i><i>-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък</i>. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. <i>В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията.</i> Св. Минков, ДА, 87. <i>Народът нарече Левски апостол на свободата.</i> 3. Само <i>ед.</i> Като собств. име. <i>Църк.</i> Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. <i>Наус-тницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст.</i> Л.Каравелов, Съч. И, 3. <i>В празничен ден фой пееше в черква и четеше Апостола. И.</i> Йовков, Ж, 1945, 23. <i>Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола.</i> Д. Талев, ПК, 246. | какво учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. <i>После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети</i>. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. <i>Каблешков, една от</i> <i>най</i><i>-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък</i>. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. <i>В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията.</i> Св. Минков, ДА, 87. <i>Народът нарече Левски апостол на свободата.</i> 3. Само <i>ед.</i> Като собств. име. <i>Църк.</i> Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. <i>Наус-тницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст.</i> Л.Каравелов, Съч. И, 3. <i>В празничен ден фой пееше в черква и четеше Апостола. И.</i> Йовков, Ж, 1945, 23. <i>Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола.</i> Д. Талев, ПК, 246. | ||
| − | — От гр. албатоАхх; | + | — От гр. албатоАхх; ’пратеник, посланик’. |
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛАТ <i>м. Книж.</i> Апостолство. | АПОСТОЛАТ <i>м. Книж.</i> Апостолство. | ||
— От лат. apostolatus. | — От лат. apostolatus. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. <i>Апостолическа църква. Апосто-лически събор. Апостолически делегат.</i> | АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. <i>Апостолическа църква. Апосто-лически събор. Апостолически делегат.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апостол. | АПОСТОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апостол. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | АПОСТОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
<i>ело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си.</i> Ст. Грудев, ББ, 102. | <i>ело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си.</i> Ст. Грудев, ББ, 102. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСКИ. 1. <i>Нареч. от прил.</i> апостолски. | АПОСТОЛСКИ. 1. <i>Нареч. от прил.</i> апостолски. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
апостолат | апостолат | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСТВАМ и АПОСТОЛ-СТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. <i>Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със сек-ретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолству-ва и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение.</i> Д.Талев, И, 298. | АПОСТОЛСТВАМ и АПОСТОЛ-СТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. <i>Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със сек-ретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолству-ва и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение.</i> Д.Талев, И, 298. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСТВАНЕ <i>ср. Отгл. същ.^от</i> апостолствам; апостолствуване. АПОСТОЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — <i>Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция...</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. <i>Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневли-вост. То се виждаше, че неговата гневли-вост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа.</i> Д. Талев, ПК, 146. <i>Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. А Апостолството на братята Кирил и Методий.</i> | АПОСТОЛСТВАНЕ <i>ср. Отгл. същ.^от</i> апостолствам; апостолствуване. АПОСТОЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — <i>Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция...</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. <i>Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневли-вост. То се виждаше, че неговата гневли-вост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа.</i> Д. Талев, ПК, 146. <i>Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. А Апостолството на братята Кирил и Методий.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам. | АПОСТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТОЛСТВУВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> апостолствувам; апостолствам. | АПОСТОЛСТВУВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> апостолствувам; апостолствам. | ||
| − | + | ---- | |
АПОСТРОФ <i>м. 1. Грам.</i> Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, | АПОСТРОФ <i>м. 1. Грам.</i> Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, | ||
tieHCKH и др. правопис, напр.: наш'та, ана д'Арк. 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн. Книж.</i> Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. <i>Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността.</i> Ем. Станев, ИК I, 68. <i>На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета.</i> Чудомир, Избр. пр, 284. — <i>Аз виждам хала ви!.. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи.</i> Д. Димов, Т, 281. | tieHCKH и др. правопис, напр.: наш'та, ана д'Арк. 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн. Книж.</i> Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. <i>Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността.</i> Ем. Станев, ИК I, 68. <i>На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета.</i> Чудомир, Избр. пр, 284. — <i>Аз виждам хала ви!.. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи.</i> Д. Димов, Т, 281. | ||
| − | — От гр. а7гоатро<ро<; | + | — От гр. а7гоатро<ро<; ’обърнат настрани или назад’. |
| − | + | ---- | |
АПОСТРОФА <i>ж. 1. Литер.</i> Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет' в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров). | АПОСТРОФА <i>ж. 1. Литер.</i> Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет' в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров). | ||
Версия от 20:27, 27 ноември 2012
какво учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията. Св. Минков, ДА, 87. Народът нарече Левски апостол на свободата. 3. Само ед. Като собств. име. Църк. Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. Наус-тницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст. Л.Каравелов, Съч. И, 3. В празничен ден фой пееше в черква и четеше Апостола. И. Йовков, Ж, 1945, 23. Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола. Д. Талев, ПК, 246.
— От гр. албатоАхх; ’пратеник, посланик’.
АПОСТОЛАТ м. Книж. Апостолство.
— От лат. apostolatus.
АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. Апостолическа църква. Апосто-лически събор. Апостолически делегат.
АПОСТОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апостол.
АПОСТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). Апостолски послания. Апостолско предание.
2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано,.., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот. Г. Константинов, ПР, 81. Сарафов разказва: „Без никакви мате-
иални средства поехме апостолското си
ело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си. Ст. Грудев, ББ, 102.
АПОСТОЛСКИ. 1. Нареч. от прил. апостолски.
2. Прен. Остар. Пеш, пешком. Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив.вазов, Съч. XV, 113.
апостолат
АПОСТОЛСТВАМ и АПОСТОЛ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със сек-ретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолству-ва и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение. Д.Талев, И, 298.
АПОСТОЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ.^от апостолствам; апостолствуване. АПОСТОЛСТВО, мн. няма, ср. Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция... Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневли-вост. То се виждаше, че неговата гневли-вост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа. Д. Талев, ПК, 146. Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. А Апостолството на братята Кирил и Методий.
АПОСТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам.
АПОСТОЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствувам; апостолствам.
АПОСТРОФ м. 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български,
tieHCKH и др. правопис, напр.: наш'та, ана д'Арк. 2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността. Ем. Станев, ИК I, 68. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Аз виждам хала ви!.. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи. Д. Димов, Т, 281.
— От гр. а7гоатро<ро<; ’обърнат настрани или назад’.
АПОСТРОФА ж. 1. Литер. Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет' в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров).
393
апострофа
