Page:RBE Tom11.djvu/1032

крена молитва пред образите на любимата и на майката. М. Кремен, РЯ, 159.

ОТЛОМЯ. Вж. отломвам, отломя-вам и отломям.

ОТЛОМЯВАМ, -аш, несв.; отломя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. С ломене отделям, от-чупвам късове от нещо; отломвам. Той от-ломява голям къс от скалата, отломявам се, отломя се страд.

ОТЛОМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отломявам и от отломявам се; отломва-не. Отломяване на скали.

ОТЛОМЯМ, -аш, несв. (диал.); отломя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отломявам, отломвам. отломям се, отломя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТЛОМЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отломям и от отломям се; отломяване, отломване.

ОТЛУК, мн. -ци, м. Диал. Място, където държат сено. То [кучето], което никога не залайваше човека, като да беше нямо, отиваше сега до отлука — там от буренака излизаше един таралеж и на тоя таралеж то лаеше. Й. Йовков, АМГ, 36.

— Typ. otluk.

ОТЛУКАНА ж. Диал. Сграда за сено; плевня. Още същата пролет той сколаса да си струпа отлукана нова и съдове за добичетата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21.

— От тур. otluk + псрс.-тур. hanc.

ОТЛЪГВАМ, -аш, несв.; отлъжа, -еш, мин. св. отлъгах, св., прех. Диал. Отпращам някого, избавям се от някого с необосновани обещания, с лъжи; залъгвам. Два пъти ходих да си искам парите, той мя отлъгва.

Н. Геров, РВЯ III, 414. отлъгвам се, отлъжа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТЛЪГВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отлъгвам и от отлъгвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТЛЪЖА. Вж. отлъгвам.

ОТ ЛЪКА ж. 1. Поет. Разлъка, раздяла. Наистина ли пак за твоите очи съм дра-гост, / наистина ли през отлъката не ме забрави, / нима не съм ти отмилял? П. Пенев, Худ. СI, 331.

2. Диал. Отсъствие. Селският кехая — циганинът пристигна от Търново и дойде право в двора на сарая. Той гледаше пожарището и цъкаше с език, като се чудеше за пожара, който станал в неговата отлъка от селото. Ц. Гинчев, ГК, 299.

ОТЛЪСТЁЯ. Вж. отлъстявам.

ОТЛЪСТЯВАМ, -аш, несв.; отлъстёя, -ёеш, мин. св. отлъстях, прич. мин. св. деят. отлъстял, -а, -о, мн. отлъстёли, св., непрех. Остар. Ставам тлъст; затлъстявам. Ес-тествений киречник, смесен с гипс, употребява ся на прах за торене орна земя, която с него толкова отлъстява, щото дава двоен плод. Д. Вежинов, Х(превод), 40.

ОТЛЪСТЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отлъстявам; затлъстяване¹.

ОТЛЪЧА¹. Вж. отлъчам¹ и отлъчвам¹.

ОТЛЪЧА². Вж. отлъчам² и отлъч-в а м².

ОТЛЪЧАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); отлъча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отлъчвам¹. Времето завлича и отделя пътниците по земята още no-бърже, отколкото вятърът ги не откарва и ги не отлъча по океана. Н. Бончев, Р (превод), 9. отлъчвам се, отлъча се страд.

ОТЛЪЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отлъча се, св., непрех. Отлъчвам се. Душата тук са отлъча от земята, въображението се издига във височината на небеса. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 2, 17. Също така и други мокроти като: пот, пикоч, с които излиш-ното вещество ся извърга навън от тялото, ся отлъчат от кръвта. НКАФ (превод), 71. ^

ОТЛЪЧАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); отлъча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отлъчвам².

ОТЛЬЧАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлъчам¹ и от отлъчам се; отлъчване¹. Едно лице добре направено требува да бъде съще тъй и добронравно.. Така едно лице не можеше да бъде лошо от само-растта, да оставим отлъчането; и ако,.., са случава някой път да видим противно-то, сиреч една хубава снага да крие зла душа, не требува за това да набедяваме само-растта. Ив. Богоров, КН, 1875, кн. 5, 29.

ОТЛЬЧАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлъчам² и от отлъчам се; отлъ-чане².

ОТЛЪЧВАМ¹, -аш, несв.; отлъча¹, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям след паша, обикн. вечер или наесен, от общо стадо добитък на различни стопани или с някаква цел; лъча. Бракувачът Андон Кехайов отлъчва за касапницата остарели и болни животни. Д. Вълев, Ж, 23. Кога как зажене-ше една от дъщерите си, той трябваше да отлъчи и продаде 5-600 овце. Ив. Блъсков, ПБ I, 34. — Любе Стоене, Стоене, / чем как да ти съм хубава / като първата неделя, /.. /Много работа на глава: /.., / дорде кравите издоя, /дорде телците отлъча, /зора се пука, зазори. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 166.

2. Отбивам (във 2 знач.). Тодор майци си думаше: / вред сутрине дойдоха, / наше сурие дойде ли, / отлъчиха ли егнета / от техни стари майчици? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 102. • Обр. — Само две думи ще ти кажа, Митъре — по лош път водиш хората! — Защо да е лош? — Подмамваш ги и ги отлъчваш от гърдите на майка им. К. Петка-нов, П, 108.