Page:RBE Tom11.djvu/945

страд. Мъглата навремени се отвява от вятъра и разкрива зейналата бездна. Бл. Димитрова, Лав., 118. Вятърът кара кораб по водата, вятър връти жерк, на вятър се отвява жито на гумно и проч. Н. Геров, ИФ I, 173.

О Отвява ме / отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. — Знаете ли защо дойдох тук чак от Шумен? — попита все тъй загледана пред себе си. — Нищо чудно — отвърна Вардарски небрежно. — Даскалска участ. Човек може да ни срещне по всички пътища, накъдето вятъра ни отвее. Д. Та-лев, ПК, 185. Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятъра. Б. Шивачев, ПЮА, 130.

ОТВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвявам и от отвявам се. За да я предпазят от измръзване, по нивите поставят на много места такива неща, които задържат снега от отвяване. Покритата от снега пшеница добре зимува. Бот. V и VI кл, 1951, 122. На обед всички харманджии седнаха да обядват. Обядваха те бързо и мълчаливо. Чакаше ги още един харман, чакаше ги работа и около отвяването и сипване-то на овършаното зърно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 168.

ОТГАДАВАМ, -аш, несв.; отгадая, -аеш, мин. св. отгадах, св., прех. Отгатвам. Това трепетно очакване не остана незабелязано от майка му... При всяко негово потрепване тя още по-внимателно се вглеждаше във възбуденото му лице и се мъчеше да отгадае какво става с нейния син. П. Проданов, С, 87. За хиляден път Радка се помъчи да отгадае защо Захари вече не идва. Ст. Марков, ДБ, 456. — Анисия... — Кажи, бате?.. — Какво ти нося? — Не знам. — Отгадай. — Не мога. — Опитай. — Мъч-на задача. Д. Спространов, С, 148. Пръв път бях чел разказ от Елин Пелин в ръкопис преди три години.. От пръв поглед можах да видя, че се срещам с мощен и самобитен творчески талант, и отгадах почти тая известност, която тъй скорд и тъй заслужено си спечели. К. Величков, Събр. съч. VIII, 188. отгадавам се, отгадая се. страд. Ружа Орлова., не даде на никого обяснение какво са говорили през това време. Но от настроението й, което не беше никак добро, можеше съвсем безпогрешно да се отгадае какъв ще да е бил резултатът от дългите преговори. К. Калчев, СТ,

24. Не говоря за обществото и читателите; трудно е да се отгадае колко са и как таЧат те един писател. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. СбАСЕП, 140. Накъде ще иде,/ пътя й ся види:/ това не е мъчно/ да ся отгадае. У, 1871, 361.

ОТГАДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отгадавам и от отгадавам се; отгатване.

В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп.. „На кого ли е всичко това? И защо го крие тук?“ Но нямаше време за отгадаване. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Професор Бирюков съобщава своите наблюдения върху един такъв човек — Волф Месинг, който имал изключителна опитност е от-гадаването на намислени предмети. К, 1967, кн. 7, 28.

ОТГАДАЯ. Вж. отгадавам.

ОТГАТВАМ, -аш, несв.; отгатна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отгатнат, св., прех. 1. С досещане, с налучкване намирам отговора на нещо скрито или неясно; досещам се, откривам, познавам, отгадавам. Майка й идваше при нея тихо, да я не усети и искаше по странните и несвързани думи, които говореше насаме, да отгатне какво я мъчи. Елин Пелин, Съч. 1П, 127. Дядо Костадин имал една снаха, красавица.. А пък била толкова добра, че само да погледне свекъра си, отгатвала мислите му и тутакси се заемала за работа. Кр. Григоров, И, 5. Хубаво му бе да отгатва и изпълнява желанията на болната си жена, на която бе отдал твърде малко грижи. И. Петров, МВ, 85. Любовни писма, обикновено без подпис, тя получаваше често. Всеки от авторите им се надяваше тъжно, че любимата му ще отгатне кой е и ще дойде на срещата, която й определяше. Д. Димов, Т, 9-

10. // Намирам отговора на гатанка. — Чакайте — рече дядо Гено, — да ви кажа една гатанка. Който от двама ви я отгатне, нему ще харижа волчето. А. Каралийчев, ПС I, 35. Светне, хвръкне над нивята/ туй фенерче чудновато,/ дето в лятна вечер свети,/ как се казва, отгатнете? В. Паспа-леева, МСС, 30. Ала за таз услуга депутата/ поискал му чрез гатанка отплата: „Черната къделя,/а жицата й бяла.“ На село я отгатнали веднага:/ „Това е нашта биволица драга.“ Ем. Попдимитров, ВСР,

59. От кога е светът засветувал/ все я гони [девойката] момче, не я стига. Отгатнете, кое е момчето и девойката. Ас. Раз-цветников, ЩТ, 14. — Хайде да си гатанчи-ци,/ гатанчици гатуваме../ Никой си не е отгатнал,/ гатнал си е сам Миаил. Нар. пес., СбВСтТ, 41.

2. Предвиждам, предусещам, предугаждам нещо; отгадавам. Той [П. Р. Славейков] поучава с миналото, за да отхвърли настоящето; а сам изучава настоящето, за да отгатне бъдещето. П.К. Яворов, Съч. 1П, 232. отгатвам се, отгатна се страд. По вървежа му можеше да се отгатне, че освен тревогата за пътя и грижата за хората нищо друго не го вълнува сега. Л. Александрова, ИЕЩ, 352. Последните думи трепереха на устните му [на подсъдимия]. Надали би могло да се отгатне — съжаляваше ли за станалото или го преживяваше с всичките му сладости. Г. Стаматов, Разк. П, 138. Движенията й [на Мария] бяха бързи, отсечени. В