тях имаше някаква странна, сякаш непроизволна острота .. Нещо в нервната й система не беше в ред и това можеше по-скоро да се отгатне, отколкото да се забележи. Д. Димов, Т, 87-88.
ОТГАТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отгатвам и от отгатвам се. Вещото за-гатване и отгатване се ценяло в древността като висока божествена мъдрост. Б. Ангелов, ЛС, 78. За оплоденото семейство пък очакването на отрочето е, тъй да се рече, един презабавен ребус, в отгатването на който взема участие цял род, с лелите и братовчедките. Св. Минков, РТК,
12. Тук [в Гърция] в така наречения „сим-позион“.. една от любимите забави на образованите стари елини било гатането и отгатването. Б. Ангелов, ЛС, 78.
ОТГАТКА ж. Остар. Отгатване, отговор на гатанка или на заплетен въпрос. От Соколовите думи., всичко стана ясно за Огнянова сега, и той намираше отгатката на енигмата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 208. Тази мисъл [за уволнението на Балашев] я хвърли в униние: като че тя беше нагласила в душата си нещо., някакво увързване с тоя момък, който за нея по лице беше „като Исус Христа“, а в своята реч... дойде и като отгатка на някакъв неин сън. А. Страшимиров, Кр, 27.
ОТГАТНА. Вж. отгатвам.
ОТГДЕ. Вж. отде.
ОТГДЕТО. Вж. отдето.
ОТГЛАГОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Обикн. в съчет. със съществително, наречие и под. Който е образуван от глагол. Съществителни, които се образуват от глаголна основа, с наставка -не, или -ние, се наричат отглаголни: ходене, бране, тичане, търпение, образование, видение. БГ, 1947, о1. Отглаголните съществителни, образувани с наставка -не, са познати и в простонародния език. БГ, 1947, 61. Отглаголни наречия.
ОТГЛАДИ нареч. Диал. От глад. — Какво ще ядеш, а? — Глухонемият дигна очи към небето и сложи длани на гърдите си. — Ба, с молитви не става, — измърмори троснато дядо Ганчо. — Чакай да ти приготвя нещо, зер ако пукнеш отглади, Тин-ко мене ще калайдисва... Г. Караславов, СИ,
14. Примрялото отглади добиче мушна кокалестата си глава в един бусар и лакомо зарупа роената трева. Ст. Даскалов, МЧ, 22. Последния ден преди Коледа Димо взе от рибиците на прасето и тръгна към кръчмата.. — Димо, мъжо, моля те, поне последния ден дръж пост. Няма да умреш отглади. К. Петканов, МЗК, 40-41. Навярно те [затворниците, за които не се предвиждало изхранване] по-късно стихвали отглади, угасвали. В. Мутафчиева, БС, 61. Едно време, като се свършило житото и нямало отгде да си заловят семе, хората се изплашили, че ще измрат отглади. Хрис-том.КМП, 188.
ОТГЛАДУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Търпя лишения, глад, обикн. за да добия, спечеля, спестя нещо. Срамота е, тате, да се свираме повече в тая дупка.. Те, дечица дал Господ, подрастват, не може повече да се трае и това е. — Прави, какво щеш, — поомекна старецът — нали сме отгладува-ли малко парици, гледай та ги съсипи. Ст. Даскалов, МЧ, 127. Най-благородно, от все сърце помагал самият беден народ. Той от-гладувал това, що давал. Хр. Бръзицов, НЦ, 249. Премръзналите сърца на зрителите са затоплени, в очите на всички блестят сълзите на умиление, като че щастието е изгряло не на платното, а в живота на всички тези мъже и жени, които са от-гладували днес трийсетте лева за билета.
О. Василев, ЖБ, 272-273.
ОТГЛАДУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отгладувам. Тъй като парите никога не ни стигаха, бяхме затънали в дългове. Той не споделяше с мене трудностите си с кредиторите ни. Ала бе честен и никога не пропускаше сроковете на полиците си, често и с цената на отгладуване. Ст. Грудев, АБ, 89.
ОТГЛАС м. 1. Отражение на звука при сблъскване с преграда; отзвук, ек, ехо. Далече нейде дружни момински гласове излеко бяха подели жътварска песен. Треперливият й отглас се люлееше над полето на тихи вълни, трогателно и тъжно, тъжно до сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 17. Той [вълкът] изви веднъж и млъкна, слушайки как ехото подема неговия вой и го удавя в белите пазви на планината. И когато заглъхна последният отглас, пак изви — тоя път по-високо и по-продължително. Ем. Станев, ПЕГ, 69. Неговите провлечени, тъжно-ми-ли напеви се носят из ширното поле през урви и долища. И техният отглас достига чак горе до планината. Т. Влайков, Съч. Ш,
5. Шумът от самата река и от ека над нея се сплитат в чуден симфоничен порой от звуци и отгласи. П. Росен, ВПШ, 119. Из дебри и у сой се подигаше тих ромон.. — Сякаш отглас от далечна песен, подвяна от вечерника. П.Ю. Тодоров, Събр. пр. П, 208.
2. Отговор на повикване, обръщение, зов; отклик, отзвук, отзив. В лагера пристигнахме призори. Казахме паролата и като чухме отгласа, отидохме при другарите. Ж. Колев и др., ЧБП, 22. Жените в параклисче-то изведнъж се надигнаха.. Всички бяха уморени и омърлушени .., а имаше и такива, които се смееха и се шегуваха. Но смехът и шегите им оставаха без отглас. Г. Караславов, С, 124-125. Уви, към немите и хладните стени/ да бях отправял мойте жежките молби / от жал и милост да ми прого
