ворят щяха / на тез молитви чисти от-глас да дадяха. Д. Полянов, Избр. ст, 5-6.
3. Прен. Реакция на някакво действие, събитие; отзвук, отзив, отклик. Виждам в ума си хубаво тогавашния Свищов.. Шумен, гръмлив, пълен с кипящ живот, с бурния отглас на великите събития на войната. Ив. Вазов, Съч. XI, 38. Едно сражение с тях., ще разтърси цялата околност .., ще има отглас и на фронта. Г. Караславов, Събр. съч. П, 220. Той пак се бранеше от хората, крещеше по инерция: „Нищо не знам! Под съд ще ви дам!“ Но това бяха отгласи на засиленото докрай упорство за самозащита. Ст. Даскалов, СЛ, 543. Всички наши духовни прояви са отглас на трудовите и обществените съотношения между хората. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 266.
4. Грам. Промяна на кореновата гласна при образуване на нови думи. Отглас наблюдаваме при тека-ток, бера-сбор и др.
ОТГЛАСЯ. Вж. отгласям.
ОТГЛАСЯМ, -яш, несв.; отглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Отразявам глас, звук. А кавалът все повече и повече унасяше.. И от един път свърши. Менците на тезгяха отгласиха последния звук. Елин Пелин, Съч. I, 28. Тука беше главният лагер на целия Одрински легион... Усоите още ечат — отгласят гърмежа на бомбите и пушките. П. Росен, ВПШ, 92. А нейде отсреща екът пресекливо отглася: ле-не-е-е-е. Т. Влайков, Пр I, 293.- Де нашия балкан — да викнеш, пък да ти се понесе гласа низ дебри и у сой?.. Друго е там, — отглася ти гора и вода, а тука — пустош. Ц. Церков-ски, ТЗ, 153. отгласям се, отглася се страд. ОТГЛАСЯМ СЕ несв.; отглася се св., непрех. Давам отглас; откликвам. Чучулигата за себе пей в ефира,/ никой други ней се не отглася,/ а камбаний звън го всек разбира/ с трепет: той към всички се отнася. Ив. Вазов, Съч. Ш, 203.
ОТГЛАСЯНЕ ср. Отгл. същ. от отгласям и от отгласям се.
ОТГЛЕДАМ. Вж. отглеждам и от-гледвам.
ОТГЛЕДВАМ, -аш, несв.; отгледам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Отглеждам. Те си гледаха прехраната, нашите бащи, и отгледваха чеда, като ги приготвяха за живот подобен на техния. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Тя няма да намери ни заслон, ни любов за пеленачето, какво ще го прави и как ще го от-гледва тая старица? Ив. Вазов, Съч. VIII,
166. Някога, една година баща й [на Николина] беше се заел да отгледва копринени буби. Г. Райчев, ЗлК, 92. И птичката е мъничка,/ и тя си челяд отгледва. Нар. пес., СбНУ XIV, 46. Каква полза да говорим за народност, ако у нас я няма, ако у дома си сме чужденци, ако нашите майки ни от-гледват децата в чужд дух? Лет., 1869, 147. отгледвам се, отгледам се страд. Едно време тях като са женели родителите им, без да ги питат, лошо ли беше? Пак се живот живееше, пак се челяд отгледваше. Ст. Чи-лингиров, РК, 175-176. Крави се чедо от-гледват,/ниви се с пари купуват,/ обич е веднъж на свет. Нар. пес. СбВСтТ, 628. Нито за търговия ми беше намерението, нито за печалби, нито пък минуваше през ума ми, какво имам деца, които трябва да се от-гледват и възпитаят. Ил. Блъсков, СбНУ XVIII, 561-562.
ОТГЛЕДВ АНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отгледвам и от отгледвам се; отглеждане. За самия Курск нищо не зная да кажа, освен, че той се слави с от-гледване сладкопойни славеи. Ив. Вазов, XVI, 131. При правилен сортов подбор и добро отгледване, те [ягодите] дават ежегодно богати реколти. Гр, 1906, бр. 1,1. По градовете мъжът върши външната работа.., а жената, — домашната,.. заедно с отгледването децата. СбНУКШ ч.Ш, 233. Отгледването, отхраната, отрастеване-то и ученето на човека започнува още от неговото детинско. Ив. Богоров, КП 1874, кн. I, 6.
ОТГЛЕДВАЧ м. Рядко. Човек който отглежда, развъжда домашни животни или астения. — Турчинът беше отгледвач и ресировач на петли. Д. Спространов, С, 289. Същото Министерство правеше и други разни улеснения и даваше награди на отличившите се бубовъдци и отгледвачи на черници. Хр. Даалиев, ТИ А, 16.
ОТГЛЕЖДАМ, -аш, несв.; отгледам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Гледам, грижа се за някого, докато порасне. Нежененият е свободен човек и не познава той всички човешки грижи и нужди. С друга мерка мери секо нещо жененият човек, който се свързва с жена и челяд ражда и отглежда. Д. Та-лев, ПК, 25. С неволя и блъскане не позна тя [майката на Петър] младост.. Мъж й я остави със седем деца, едно от друго по-дребни. Не си доеде, не си доспа, докато ги отгледа. П.Ю. Тодоров, И I, 42. — Моето дете не трябва да бъде ни гладно, ни жадно — мислил Яковаки. — Ако баща му не е в състояние да му остави пари, то барем да го храни добре и да го отгледа както трябва. Л. Каравелов, Събр. съч. VIII, 36. Да отгледаме деца, да се грижим за тях докато са още малки, глупави и да им се радваме кога порастат, то си е природно не само на човека, а и у животните. У, 1870, бр. 1, 5. Ти да не сакаш, Стоене,/ самодива жена да водиш, / самодива дом не събира/ нито ти деца отглежда. А. Дозон, БНП, 7.
2. Полагам грижи за растежа, развитието на домашни животни или културни растения; развъждам. „Таз ли пустала крава няма де да пасеш, че толкоз залиташ за мерата!“
