вратата с дърво, полегнах върху скования от букови дъски креват. Сл. Трънски, Н, 127. Той [европеецът] сяда при тях и им показва самодоволно своя африкански трофей, ала в същия миг очите му съзират с ужас дребните издайнически букви, изряза-ни отвътре на гривната. Св. Минков, ДА,
23. Някой завъртя ключа отвътре и отвори. Влязоха. А. Каралийчев, ТР, 174. Палтото се прави обикновено да бъде длъжко и охолничко, подплатено и отвътре с аба.
3. Стоянов, ЗБВ 1,40.
4. Във вътрешните органи или във вътрешността на някакъв орган на тялото; вътре, извътре. И същите отпуснати и красиви южни лица с жълтеникав оттенък, който се дължеше на нездравия климат, на едва забележимата изроденост, на сифилиса, туберкулозата и маларията, които ги разяждаха отвътре. Д. Димов, Т, 545. Извади кърпа и избърса челото си. В посивелите му очи тлееше огън, който го гореше отвътре. И. Петров, МВ, 98. Гладът ни дра-ще отвътре като котка. Л. Стоянов, X,
121. — Сварете и малко бъзюв цвят., да сърба горещо-горещо, и отвътре да се затопли. Ил. Блъсков, ДБ, 54-55.
5. Разг. В пределите на някаква общност, среда. В педагогията и училищното дело Икономов държи също такова място на "революционер " отвътре, както в църков-ната борба. Т. Жечев, БВ, 359. Наистина, кой можеше да знае всяка тяхна стъпка, освен човек отвътре? Д. Вълев, 3, 182. Комунистическата партия имаше свои членове и свои съчувственици между офицерите, подофицерите и войниците, но тя не ги потърси за съдействие и помощ отвътре. Г. Караславов, ОХ IV, 513.
6. Прен. В душата, в духовния мир на човека; вътре, извътре. Едни ръце ме хванаха, аз се боря с тях, а когато отварям очи, до мен е мама. Хвърлих се върху нея и се разплаках. Нещо отвътре ме души и се излива с плача ми. Д. Габег Н, 16. — Но аз ти се надявах тъкмо за тази нощ и никак не съм заспивала. Пък нещо отвътре ми казваше, че няма да дойдеш, а ти.. — Кирилка изведнъж се разхълца, прегърна Матьо през кръста. Д. Ангелов, ЖС, 232. Насядали селяните,.. слушат и само от време на време подмятат пиперлии приказчици. Кипи отвътре Чибура, нещо го души, притиска го, но пак се усмихва той, пак ги поглежда умилно-умилително. Г. Караславов, Избр. съч. П, 390. Мъчеше го отвътре, че нищо не може да измисли за Пеньо. Н. Каралиева, Н, 37. Това е друго: работя, когато ми дойде отвътре, та празник ли е, делник ли е — не искам да зная. Д. Талев, ЖС, 256.
7. Като предл. Рядко. За посочване на място от вътрешната страна, в пределите на което се намира или извършва нещо. Колиба там до самите поли/.. /Итамо/застанали отвътре низкий праг,/ те видяха отрока дирен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187. Момата са била настанила отвътри при-зорца с идна сабя в ръка. СбНУ XI, 101. Рано й ранила Тодорка, /.. /у майкини си отиде, / отвътре прага пристъпи. Нар. пес., СбВСт, 374. След официалното обявение войната на Сърбия и Черна гора против Турция, сичките българе .., извън и отвътре България; требаше да земат оръжие., да воюват срещу общия враг на християнството. НБ, 1876, бр. 22, 85.
О Върти ми отвътре. Разг. Не съм спокоен, тревожа се; измъчва ме нещо. Отвънка гиздава, отвътре гнидава. Диал. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а домът й е нечист. Отвънка кукла, отвътре чума. Диал.\ Отвън кукла, отвътре панукла. Разг. 1. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. Използува се за жена, която е проклета, зла.
ОТВЯВАМ, -аш, несв. \ отвёя, -ёеш, мин. св. отвеях и отвях, прич. мин. св. деят. отвеял и отвял, -а, -о, мн. отвели, прич. мин. страд, отвеян и отвян, -а, -о, мн. отвёни и отвят, -а, -о, мн. ответи, св., прех. 1. Обикн. за вятър, въздушна струя и под. — с веене отнасям нещо настрана, надалече; извявам. Пожарът не можеше да се пренесе върху другите саплъци и върху сградите, защото вятърът идеше отгоре, откъм чифлика и отвяваш$ искрите надолу към противната страна. И. Йовков, ЧКГ, 282. Вятърът е отвял снега от другата част на покрива и той изглежда още по-вехт и прогнил. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 372. Ето вече цял живот стърчи бориката над урвата и рони семена.. Но вятърът ги отвява. Н. Хайтов, ШГ, 207. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр. I, 211. Станоя въздъхна облекчено. Дъхът му отвя няколко хартийки от масата. А. Христофоров, А,
2. С веене отделям плявата от зърното, за да го почистя; вея, извявам. У Ангелови не завари никого. Само Калина с децата отелваше жито на хармана. Никола взе една лопата и започна да подмята нагоре житото.
В. Геновска, СГ, 488. Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато след като отвяха, сред хармана цветна като злато голям куп жито. Й. Йовков, ЖС, 125. Отвяха толкова царевица, Севда и Стойко се съсипаха да въртят тежката веялка., само зълвата не се показа на хармана. Г. Караславов, С, 112. За ден-два тя обра малкото слънчоглед,.. очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва, овръхва го, отвява го и го поибира в житницата. П.Р. Славейков, ПЧ, z2-23. отвявам се, отвея се
