Разлика между версии на „Page:RBE Tom11.djvu/823“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 17:40, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


ОСМОРКА 823 ОСМУКВАМ

двоен ред прешлени: квадратни., и осмооб-разни. М. Дуковски и др., СМ, 483.

ОСМОРКА ж. Разг. Осмица (в 1 и 2 знач.). От каруците се носеха стари железа, конски подкови., шини от каруци и волски коли., щпла от велосипед, прегъната на осморка. И. Радичков, СР, 130-131. Колата с приглушената ярост на многобройните си цилиндри се възземаше по осморката на автострадата. Л. Дилов, МСП, 44. Пътят минал през урви и сипеи, остри завои, осморки и големи наклони. ОФ, 1950, бр. 1841, 2. Със затаен дъх следеше как се нареждат картите. До момчето каро легна момче спатия, отдясно осморка купа. Ем. Станев, ИК I и II, 189. — Излезе ми [от картите] осморка, па той [противникът] да го земе мътната, като измъкна една девятка — съсипа ме! Ал. Константинов, Съч. I, 188.

ОСМОРЪБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с осем ръба. Куполът на църквата е също осморъбест и завършва с платформа. М. Бичев, АНВ, 196.

ОСМОСТЕН м. Спец. Рядко. Осмостен-ник. Диамантът притежава извънредно силен блясък и необикновено голяма твърдост.. Въпреки голямата му твърдост обаче той е крехък минерал — лесно се чупи успоредно със стените на осмостена в кристалите му. Геол. IX кл, 1951, 109-110.

ОСМОСТЕНЕН, нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е с осем стени. Бяха открити един стар средновековен вид, върху който е изградена осмостенна кула и част от стената близо до нея. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Чашите звъннаха.. В течността плуваха и светкаха с цвета на пердетата и на тапетите плоски осмостенни кристали. Д. До-бревски, БКН, 48.

ОСМОСТЕННИК м. Спец. Геометрично тяло с осем стени; осмостен.

ОСМОСТЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. За строфа — която се състои от осем стиха. Както първото стихотворение Вазов е разделил на три осмостишни куплета, така и от това той е образувал пет четиристишия. Г. Бакалов, Избр. пр,

567.

ОСМОСТЙШИЕ, мн. -ия, ср. Литер. Строфа от стихотворение, която се състои от осем стиха. Ония, които обичат да сравняват.. които намират, че Димчо Дебеля-нов като поет не би могъл да диша без Яворов — нека сравнят неговото осмости-шие „Сложи ръка на мойте устни“ със строфата на Яворов „Напразно, майко, се боиш“, за да видят къде е отхвръкнал Димчо Дебелянов, колко свой е той в поетическия израз. Н. Лилиев, Съч. III, 42.

ОСМОТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до осмоза; осмозен. При многоклетъчните талусни растения, които са във вода или обитават силно влажна среда, прдвижването на водата става само по осмотичен път. Хр. Дилов и др., РВ, 11-12. На 7 000 метра няма и риби... И все пак и под тези дълбочини има живот. Прости организми, червеи без уста и без отделителна система, които се хранят по осмотичен начин. ВН, 1960, бр.

2636,4.

О Осмотично налягане. Спец. Налягане върху проницаемата преграда при осмоза. Рибата се стреми да попадне в среда с по-високо осмотично налягане. П. Коларов, РП, 45. Осмотичното налягане на разтвор от готварска сол при 0.5% достига около 4.2 атмосфери, а при 5.8% — 41.8 атмосфери. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 41.

ОСМОТИЧНО нареч. Спец. Чрез, при осмоза.

ОСМОЧЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от осем члена. Семейство с повече от осем члена се смята като осмочленно и плаща като такова. Пряп., 1903, бр. 27, 3. Изпраща една осмо-членна комисия с пълновластие да накаже виновниците на мястото им. НБ, 1876, бр. 2, 124.

ОСМОЪГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с осем ъгъла. В средата на полето [на римската мозайка] виждаме цветна картина в осмоъгълни рамка. Ст. Михайлов, БС, 128. Бръмбазъков се спря по-длъжко в притвора [на джамията], гдето обикновено си събуват калеврите турците богомолци, за да стъпят боси по дебелите килими, покривали някога потона, застлан с осмоъгълни керамични плочки. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 104-105. Ако като мене сте ходили в Демир баба теке недалеч от Разград, влизали сте във високия осмоъгълен каменен мавзолей, където е гробницата. Б. Болгар, ПД, 21. Осмоъгълно помещение.

ОСМОЪГЪЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Геометрична фигура, която е с осем ъгъла. Голям интерес в научно и художествено отношение представлява сцената [на римската мозайка] в осмоъгълника. Ст. Михайлов, БС, 128. Във всичките им видове [на килимите] тъмночервеното е доминиращият цвят. В повечето от тях осмоъгълниците се срещат в орнаментите им. Д. Велев, К, 28.

2. Геометрично тяло с осем ъгъла, ръба (и съответно осем стени); осмостенник. Често посещавах катедралата — да слушам ор-гелна музика и да разглеждам статуи на светците, стъпили върху каменни под-ставки по осмоъгълните колони. М. Кремен, РЯ, 80. Вместо ордени и отличия върху гърдите му сияеше по-силно от слънцето един единствен огромен осмоъгълен диамант. Ст. Дичев, ЗС1,15.

ОСМУКВАМ, -аш, несв.\ осмуча, -еш, мин. св. осмуках, св., прех. Рядко. Смуча нещо отвсякъде, от всички страни. Запасният