ОСМУКВАНЕ 824 ОСНОВА1
полковник неприлично осмукваше хрущялите. Жените заговориха с пълна уста. Ем. Станев, ИК I и И, 270. И кебапчетата са вкусни.. А и опашката си има своята сладост, защото най-после ще я осмучеш и пръстите си ще оближеш. Т. Харманджиев, КЕД, 120. Едно малко бръмбарче., сутрин се залепва о стеблото на цвета или на листата й [на ягодата], осмуква сока наоколо, вследствие на което стеблото веднага клюмва и повяхва. Гр, 1906, бр. 8, 127. всмуквам се, осмуча се страд.
ОСМУКВАНЕ,. мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от осмуквам и от осмуквам се.
ОСМУЧА. Вж. осмуквам.
ОСМЪДЯ СЕ. Вж. осмъдявам се.
ОСМЪДЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; осмъ-дя се, -йш се, мин. св. -йх се, се., непрех. Ос-тар. и диал. Получавам възпаление на кожата със смъдене и сърбежи от запарване; подсичам се. — Накъде, дядо хаджи?.. — А бе, отивам да обиколя децата, да се не ос-мъдят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.
ОСМЪДЯВАНЕ, -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от осмъдявам се.
ОСМЪРДЯ. Вж. осмърдявам.
ОСМЪРДЯВАМ, -аш, несв.; осмърдя, -йш, мин. св. -ях, св., прех. Грубо. Вмирисвам, омирисвам неприятно всичко наоколо. Гюбрето трябва да се изнесе, за да не осмърди къщата ни. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 184. осмърдявам се, осмърдя се страд.
ОСМЪРДЯВАМ СЕ несв.; осмърдя се св., непрех. Вмирисвам се.
О Осмърдявам / осмърдя трапа. Обикн. св. Грубо. Умирам. Той не е от тия, дето скоро може да осмърдят трапа. Посоли си приказката, да не се осмърди. Диал. Не говори без доказателства.
ОСМЪРДЯВАНЕ ср. Грубо. Отгл. същ. от осмърдявам и от осмърдявам се.
ОСМЪРТЯ. Вж. осмъртявам.
ОСМЪРТЯВАМ, -аш, несв.; осмъртя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Причинявам смъртта на някого; уоивам. Обикна ме живота и ме сам / на волята си първожрец направи... / Обикна ме — в смъртта да ме прослави / и осмърти ме жив во своя храм! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 138. осмъртявам се, осмъртя се страд.
ОСМЪРТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от осмъртявам и от осмъртявам се. Ако ли е неблагонадежден [избирателят], бюлетината му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ал. Константинов, Съч. I, 55.
ОСМЯНКА ж. Диал. Месо, което се изрязва от гърдите и корема на опърлен шо-пар, за да се пристъпи към изрязване на неговите вътрешности. И с мазнините не бяха добре.. Манолица беше запазила едно кюпче с осмянка, та от време на време правеше яхнийки с лук или праз. Децата омитаха всичко и пак бяха гладни. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Щом им замирише на осмянка, всички светии, светици и великомъченици се наговарят и тръгват за кебапа. Г. Краев, Н, 136. Заклаха прасето, претопиха го, наготвиха осмянката. ВН, 1958, бр. 2278, 4.
ОСНЕЖА. Вж. оснежавам.
ОСНЕЖАВАМ, -аш, несв.; оснежа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Покривам със сняг нещо, някого; заснежавам, оснежавам се, оснежа се страд. оснежава се, оснежи
се безл.
ОСНЕЖАВАМ СЕ несв.; оснежа се св., непрех. Покривам се със сняг; заснежавам се.
ОСНЕЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от оснежавам и от оснежавам се; заснежаване.
ОСНЕЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оснежа като прил. Който е покрит със сняг; заснежен. Перонът е пуст и тъмен.. Изпъкват оснежени дървета, телеграфни стълбове, заледен път. К. Константинов, ПЗ, 8. През одимени прозорчета гледахме / вън оснежения път. Е. Багряна, ВС,
23. • Обр. На годините, на скърбите под твара / клюмна ми главата оснежена. Ив. Вазов, Съч. III, 235.
ОСНОВА1 ж. 1. Най-долната част на стена, сграда, вкопана в земята, върху която те са построени. Основите, зидовете — той искаше да бъдат здрави, от камък и цимент. Две стаи и коридор от едната страна — за живеене, две стаи от другата — за склад и канцелария. Л. Стоянов, П, 451. Къщата на Севар беше по-лична от останалите., защото имаше висока каменна основа и няколко широки стъпала. И. Вълчев, СКН, 7. Водата шумеше и се блъскаше в каменните основи на постройките, миеше калните селски дворове и бързо протичаше по стръмното си и каменливо корито надолу. Кр. Велков, СБ, 14-15. Аз видях на различни места граденето на небостъргачи.. Бормашини, огромни бормашини къртят скалите. И успяват да влязат на дълбочина от няколко етажа. След това в основите се забиват грамадни железни пилони, циментират се и нагоре се монтира стоманения скелет на сградата. Г. Белев, КВА, 148. Влагата поеше яките й основи [на тъмницата Метерхане]ии пълзеше по мазилката на килиите. Е. Йончева, ЗГ, 155. // Обикн. мн. Изкопите в земята, в които се градят тези подземни части. И двамата са дошли на строежа точно когато започнаха изкопите и пълнежът на основите с бетон.
