Page:RBE Tom11.djvu/818

ОСЛЯКВАМ 818 ОСМАНСКИ

ОСЛЯКВАМ, -аш, несв.\ ослякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За животно — умирам. Старото куче сред двора лежи; /../ крак ни ухо у ни опашка не шава. /../ старото куче ослякна нощес. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. • С молитвен дъх / храните скудно / вий свойто величие — / и би ослякнали от глад, / да нямаше деца, глупци и просеци / храна да ви поднасят. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 24.

ОСЛЯКНА. Вж. осляквам.

ОСМАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Разг. Дете, родено в осмия месец от бременността.

2. Разг. Карта за игра с осем знака; осмица, осморка.

3. Разг. Кола с осемцилиндров двигател. Продава се лека кола „Форд-Тудор“ осмак.

4. Диал. Дете или животно, което е на осем години.

5. Диал. Нещо, което е дълго осем педи. (Н. Геров, РБЯ).

6. Диал. Мяра за жито, която на едни места съдържа два шиника, а на други — тридесет оки. Татко му товарил на магарето един осмак жито и го пратил [момчето на воденица]. СГ, 1894, кн. 1, април, 437. Дал му един осмак жито на рамо., му дал и плугот со воловете. СбКШ, 56.

ОСМАКИНЯ ж. Диал. Вълнен дебел тепан плат; аба, бало.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСМАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Истор. Гражданин на Османската империя (по името на Осман I, основател на династията на турските султани). Османците с оръжие завладяха много страни, но не считаха за полезно да унищожават религиите на покорените народи. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 47. Диктуваните от Англия преобразования, освен дето не щат да ползват християните, но може да излязат твърде опасни и за самото царство на османците. НБ, 1876, бр. 4, 16. Щом се отблъснат избраните вече турски делегати, горделивият османец ще са докачи. НБ, 1876, бр. 48, 188.

2. Остар. Турчин. Населението на вилаета възлазя на един милион жители: османци, българи и гърци. С. Бобчев, ПОС (превод),

64. Познато е вече, че християните в Турция са по-способни във всичко от османците по онези места. НБ, 1876, бр. 27, 107.

— От тур. собств.

ОСМАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. 1. Реакционна шовинистична доктрина сред турската буржоазия от края на XIX в., която целяла насилствената асимилация на покорените народи.

2. Официална доктрина на Младотурската революция от 1908 г., целяща консолидация на Османската империя.

ОСМАНИСТ м. Специалист по осма-нистика. Кърджалийството следва да бъде анализирано от османисти, още повече, че основната маса автентични свидетелства за него са на османски език. В. Мутафчиева, КВ, 11.

ОСМАНЙСТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на османския турски език, литература и култура. Разработката на проблема за кърджалийството.. е от компетентността не на българистиката, а на осма-нистиката. В. Мутафчиева, КВ, 6. Институт по османистика.

ОСМАНЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до османлия; османски. Неговата постъпка и на турците са хареса даже, които си казаха, че българинът, макар и да е българин, имал осман-лийско възпитание. 3. Стоянов, ЗБВ 1П,

159. Раята крепне, заличава чуждото, подправя своето, а от тях, от всичко онова, което през пет века е градил османлийски-ят меч — от него е останало ето това... тия човекоподобни камъне, завалени над купчини, купчини гробове. А. Страшими-ров, ЕД, 101. И с вик, и с присмех вървеле през градските улици, които биле пълни с въоръжени сбирщина орди османлийски. НБ, 1876, бр. 49, 192.

ОСМАНЛИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Османец. Българете се страшно оплакват от турските чиновници и от всичките други османлие. С, 1872, бр. 34, 269. Понеже Корана дозволява на мюсюлманина да нарушава всякакъв договор, направен с неверния, то османлиите считат тоя договор [Хати Хумана] за ничтожен. НБ, 1876, бр. 6, 217. Когато се съсипала Селджукската държава, Осман, син на Ер-Догру, обладал няколко твърдини (1299), та съставил една малка държавица., и станал главатар на един народ_ь който по негово име се нарече османлии. И. Груев, Лет., 1869, 68. Като за-поченваме собствено от основанието на османската държава, делим историята на османлиите на осем епохи. С. Бобчев, СОИ (превод), 5-6. При такива преврати едно турско племе се пръснало по Сирия и по ма-ла Азия; предводителят му Осман.. станал независим и нарекъл своя народ османлии, 1281 л. ВИ, 867, 106.

— От тур. ОБтапН.

ОСМАНЛЪК, мн. няма, м. Остар. Господарско положение на османлия, на турчин. Той видя,.., че тоя турчин забрави се-ляха си и османлъка си и му се подложи като животно да му се качи Капасъзчето и да го носи пред очите на всичкия свят! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 83.

— От тур. овтапШе.

ОСМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до османец и до Османската импе-ия; отомански. Ако силите на Сърбия не остигат, нима обединените сили на петте балкански народа не са достатъчни да