Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/361“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
ване на рани, против повръщане и пр. | ване на рани, против повръщане и пр. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мед.</i> Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства. | АНЕСТЕЗИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мед.</i> Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ <i>ж. Мед.</i> Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия. | АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ <i>ж. Мед.</i> Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИОЛОЖКА ж. Жена анестезиолог. <i>Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни де-</i> | АНЕСТЕЗИОЛОЖКА ж. Жена анестезиолог. <i>Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни де-</i> | ||
Ред 10: | Ред 10: | ||
.6. | .6. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Мед.</i> Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се <i>страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак.</i> И. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2. | АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Мед.</i> Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се <i>страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак.</i> И. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИРАНЕ <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> анестезирам <i>и от</i> анестезирам се. | АНЕСТЕЗИРАНЕ <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> анестезирам <i>и от</i> анестезирам се. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИ`СТ <i>м. Мед. Рядко.</i> Анестезиолог. <i>Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Ма-ринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх,.. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура.</i> Н. Стефанова, ОС, 38. | АНЕСТЕЗИ`СТ <i>м. Мед. Рядко.</i> Анестезиолог. <i>Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Ма-ринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх,.. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура.</i> Н. Стефанова, ОС, 38. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕЗИ`Я <i>ж. Мед.</i> 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка. 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | АНЕСТЕЗИ`Я <i>ж. Мед.</i> 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка. 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | ||
— От гр. avaicrflrjaia'безчувственост'. | — От гр. avaicrflrjaia'безчувственост'. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕТИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за анестезия. <i>Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | АНЕСТЕТИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за анестезия. <i>Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | ||
− | + | ---- | |
АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил от</i> анестезия. <i>Анестетични средства. Анестетично действие.</i> | АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Мед. Прил от</i> анестезия. <i>Анестетични средства. Анестетично действие.</i> | ||
− | — От гр. avaia^r|xo<; | + | — От гр. avaia^r|xo<; ’безчувствен, безболезнен’. |
− | + | ---- | |
− | АНЖАМБМАН м. | + | АНЖАМБМАН м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок. |
— Фр. enjambement. | — Фр. enjambement. | ||
− | + | ---- | |
АНИЗОТРОПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Спец. Прил. от</i> анизотропия. <i>Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат</i> | АНИЗОТРОПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Спец. Прил. от</i> анизотропия. <i>Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат</i> | ||
Ред 38: | Ред 38: | ||
анестезиолог | анестезиолог | ||
− | + | ---- | |
АНИЗОТРОПИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката. 2. <i>Бот.</i> Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда. | АНИЗОТРОПИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката. 2. <i>Бот.</i> Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда. | ||
− | — От гр. avicro<; | + | — От гр. avicro<; ’нееднакъв’ + тр07Ю<; ’посока, свойство’. |
− | + | ---- | |
АНИЛИН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др- | АНИЛИН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др- | ||
— От араб. през фр. aniline. | — От араб. през фр. aniline. | ||
− | + | ---- | |
АНИЛИНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | АНИЛИНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
Ред 54: | Ред 54: | ||
О Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните <i>му.</i> 2. <i>Разш. Остар.</i> Органични синтетични бои изобщо. | О Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните <i>му.</i> 2. <i>Разш. Остар.</i> Органични синтетични бои изобщо. | ||
− | + | ---- | |
АНИМАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до животните; животински. | АНИМАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до животните; животински. | ||
− | — От лат. animal | + | — От лат. animal ’животно’. |
− | + | ---- | |
АНИМАЛИ`СТ <i>м.</i> Художник или скулптор, който изобразява животни. | АНИМАЛИ`СТ <i>м.</i> Художник или скулптор, който изобразява животни. | ||
− | + | ---- | |
АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Биол.</i> Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло. | АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Биол.</i> Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло. | ||
2. <i>Изк.</i> Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. <i>Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм.</i> Ал. Гет-ман и др., СБ, 110. | 2. <i>Изк.</i> Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. <i>Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм.</i> Ал. Гет-ман и др., СБ, 110. | ||
− | <i>3. | + | <i>3. Литер.</i> Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература. |
— От фр. animalisme. | — От фр. animalisme. | ||
− | + | ---- | |
АНИМАТО <i>нареч. Муз.</i> Живо, въодушевено. | АНИМАТО <i>нареч. Муз.</i> Живо, въодушевено. | ||
— Ит. animato. | — Ит. animato. | ||
− | + | ---- | |
АНИМАТОР <i>м.</i> Художник, който се занимава с анимация. <i>Най-големият наш ани-матор с над 80 филма и световно признание навършва 70</i> [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, <i>1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори.</i> СТ, 1999, бр. 48, 8. | АНИМАТОР <i>м.</i> Художник, който се занимава с анимация. <i>Най-големият наш ани-матор с над 80 филма и световно признание навършва 70</i> [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, <i>1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори.</i> СТ, 1999, бр. 48, 8. | ||
− | + | ---- | |
АНИМАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до анимация. <i>Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“.</i> Нов., 1999, бр. 254, 9. О Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. <i>Миналата година</i> [композиторът] <i>спечели .. наградата на Кино</i> | АНИМАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до анимация. <i>Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“.</i> Нов., 1999, бр. 254, 9. О Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. <i>Миналата година</i> [композиторът] <i>спечели .. наградата на Кино</i> | ||
анимационен | анимационен | ||
Версия от 23:19, 27 ноември 2012
ване на рани, против повръщане и пр.
АНЕСТЕЗИОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства.
АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ ж. Мед. Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия.
АНЕСТЕЗИОЛОЖКА ж. Жена анестезиолог. Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни де-
Жната анестезиоложка. 24 часа, 1999, бр.
.6.
АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак. И. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2.
АНЕСТЕЗИРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от анестезирам и от анестезирам се.
АНЕСТЕЗИ`СТ м. Мед. Рядко. Анестезиолог. Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Ма-ринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх,.. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура. Н. Стефанова, ОС, 38.
АНЕСТЕЗИ`Я ж. Мед. 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка. 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки.
— От гр. avaicrflrjaia'безчувственост'.
АНЕСТЕТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лекарствено средство за анестезия. Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.
АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анестезия. Анестетични средства. Анестетично действие.
— От гр. avaia^r|xo<; ’безчувствен, безболезнен’.
АНЖАМБМАН м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок.
— Фр. enjambement.
АНИЗОТРОПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Спец. Прил. от анизотропия. Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат
тизотропни тела. Физ. IX кл, 1958, 59.
}■
анестезиолог
АНИЗОТРОПИЯ ж. 1. Физ. Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката. 2. Бот. Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда.
— От гр. avicro<; ’нееднакъв’ + тр07Ю<; ’посока, свойство’.
АНИЛИН, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др-
— От араб. през фр. aniline.
АНИЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който съдържа анилин. Анилинова сол.
2. При който се употребява анилин. Анилинова машина. Анилинов печат.
О Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните му. 2. Разш. Остар. Органични синтетични бои изобщо.
АНИМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Който се отнася до животните; животински.
— От лат. animal ’животно’.
АНИМАЛИ`СТ м. Художник или скулптор, който изобразява животни.
АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Биол. Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло.
2. Изк. Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм. Ал. Гет-ман и др., СБ, 110.
3. Литер. Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература.
— От фр. animalisme.
АНИМАТО нареч. Муз. Живо, въодушевено.
— Ит. animato.
АНИМАТОР м. Художник, който се занимава с анимация. Най-големият наш ани-матор с над 80 филма и световно признание навършва 70 [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, 1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори. СТ, 1999, бр. 48, 8.
АНИМАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до анимация. Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“. Нов., 1999, бр. 254, 9. О Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Кино
анимационен