Page:RBE Tom11.djvu/798

-а, -о, мн. осели и осёял, прич. мин. страд. осян, -а, -о, мн. осени, осёян и осят, -а, -о, мн. осёти, св., прех. Покривам, посипвам нещо, някаква повърхност с множество (обикн. дребни) неща; осявам. Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна цялата поляна. Д. Талев. То [пристанището] беше осеяно с потънали параходи, чиито корпуси се показваха над водата. Г. Белев. Тъмно е и полето се затваря около нас в черен кръг, над_ыкойто свети небето, осеяно със звезди. И. Йовков. Целият двор е осят с плява, осейвам се, осея се страд.

ОСЕЙВАМ СЕ несв.; осёя се св., непрех. Покривам се, посипвам се с множество (обикн. дребни) неща.

ОСЁЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от осейвам и от осейвам се; осяване.

ОСЕК А. Вж. о с и ч а м.

ОСЁКВАМ, -аш, несв.; осёкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, осёкнат, св. прех. Диал. Като секна, очиствам нос; изсек-вам. Осекни носа на детето, че пак под-смърча. осеквам се, осекна се страд. ОСЁКВАМ СЕ несв.; осёкна се св., непрех. Диал. Чрез секнене, очиствам носа си; из-секвам се. Няма хляб на село — въздъхна Митуш и се осекна в широка селска кърпа като нажалена жена. Г. Караславов, СИ, 295.

ОСЁКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от осеквам и от осеквам се; изсеква-не.

ОСЕКНА. Вж. осеквам и осекну-вам.

ОСЁКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); осёкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. осёкнат, св., прех. Диал. Осеквам. осекну-вам се, осекна се страд.

ОСЁКНУВАМ СЕ несв. (остар.); осёкна се се. непрех. Диал. Осеквам се.

ОСЁКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Осекване.

ОСЁЛ, мн. ослй, м. Старин. Магаре. Стотина коне, мулета, осли правеха да екне дворът от копитата им. Ив. Вазов,

ОСЕЛЯНДУРЧА СЕ. Вж. о се лян ду р-чвам се.

ОСЕЛЯНДУРЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; оселяндурча се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Разг. Презр. Ставам, превръщам се в селяндур.

ОСЕЛЯНДУРЧВАНЕ ср. Разг. Презр. Отгл. същ. от оселяндурчвам се.

ОСЕЛЯНЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оселеня като прил. Рядко. Който е станал селянин. Бай Цанко, клисурец родом, но отдавна заселен и оселянен в това село, беше простодушен, с весел нрав. Ив. Вазов,

ОСЕЛЯНЯ. Вж. оселянявам.

ОСЕЛЯНЯВАМ, -аш, несв.; оселяня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Превръщам някого в селянин, оселянявам се, оселяня се страд.

ОСЕЛЯНЯВАМ СЕ несв.; оселяня се св., непрех. Рядко. Ставам селянин.

ОСЕЛЯНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от оселянявам и от оселянявам се.

ОСЕЛЯЧА. Вж. оселячвам.

ОСЕЛЯЧВАМ, -аш, несв.; оселяча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя някого селяк, оселячвам се, оселяча се страд. ОСЕЛЯЧВАМ СЕ несв.; оселяча се св., непрех. Диал. Ставам селяк, превръщам се в селяк.

ОСЕЛЯЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оселячвам и от оселячвам се.

ОСЕМ, -те и (диал.) -тях, числ. бройно.

1. Числото 8. а.) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Осем и осем е шестнадесет. А Осем и две е равно на десет. АДванадесет без осем е четири. А Осем по пет прави четиридесет, б.) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмета. Разделиха се на осем групи. Осем стола. Осем пъти. в.) Разг. В съчет. с числ. бройно седем, девет: седем-осем, осем-девет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Седем-осем километра. Осем-девет ябълки. • Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще се върна точно в осем. А Ще пътувам утре в осем часа.

2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 8 (VIII). Напиши цифрата осем. Арабско осем. Римско осем. • В съчет. със същ. номер. Трамвай номер осем. Протокол номер осем. Осемте. Разг. За възраст — осем години. Децата вече могат да четат, пишат и смятат, щом достигнат осемте.

О На девет се качих, на осем не слизам. Разг. Ирон. Не умея да си правя сметката. На осмото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив.

— Други (остар. и диал.) форми: о су м, 6 съ м.

ОСЕМ-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: който се състои от осем еднакви части, който съдържа осем еднородни единици, напр.: осемгодишен, осемчасов, осемцилиндров.

ОСЕМГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За човек или животно, рядко за растение — който е на осем години. Край мирно налягалите кошути мина гиздав