цата между летящите с бясна скорост ко-ли и автобуси. .. Движех се спокойно и равномерно по осевата линия, точно в центъра на вихрушката, която образуваха двете насрещни движения. П. Вежинов, СП, 139.
ОСЕДЛАВ АМ, -аш, несв/, оседлая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Поставям седло върху гърба на кон или друго ездитно животно. Той оседлава коня си, надява ризницата и през голямата черна гора тръгва на път. Ст. Загорчинов, ЛСС, 104. Всички,.., да грабват оръжието си, да оседлават бойните си коне и на изгрев слънце да са в Но-ве, по частите си. А. Гуляшки, ЗВ, 30. И Самуил повели да оседлаят конете, за да препусне към Костенец. А. Дончев, СВС,
84. — Добрине, чадо едничко, / я си кончето изведи, / изведи, та го оседлай / със синьо седло алено. Ц. Церковски, Съч. II, 204. оседлавам се, оседлая се страд.
ОСЕДЛАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оседлавам и от оседлавам се. Дойчин привърши оседлаването, но не бързаше да тръгне на път. К. Петканов, ЗлЗ, 226. Уроците по езда продължиха и в следващите дни,.. Лени намираше Бойкова .. и делово разговаряше върху обездката и оседлаването, като употребяваше сполучливо ново-научените названия на конския такъм. О. Василев, Т, 129.
ОСЕДЛАВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Оседлаване. Той поздрави цялата фамилия и без да обръща внимание на пътующия търговец, освен гдето му поблагодари за неговата помощ при оседлаванието на коня, той възседна като най-опитен кавалерист и излезе из вратата на двора. С, 1894, бр. 1510, 3.
ОСЕДЛАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оседлая като прил. За кон — който е със седло и сбруя. Последни [в сцената] вървят към покойния вожд двама младежи, които водят по един оседлан кон. Ст. Михайлов, БС, 259.
ОСЕДЛАЯ. Вж. оседлавам.
ОСЁДЛЯ. Вж. оседлям.
ОСЕДЛЯМ, -аш, несв/, осёдля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Оседлавам. Ща повеля да оседлят коние. Утре заран ще да бъдете далеч от Ферар. К. Величков и др., ЛБ (превод), 103. оседлям се, оседля се страд.
ОСЁДЛЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от оседлям и от оседлям се.
ОСЕЗАВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Рядко. 1. Възприемам чрез осезанието, сетивата си; усещам.
2. Чувствам, възприемам, забелязвам нещо; усещам, осезавам се страд.
ОСЕЗАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от осезавам и от осезавам се.
ОСЕЗАЕМ, -а, -о, мн. — и, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. Лек, едва осезаем топъл вятър вееше над смълчания още град. X. Русев, ПС, 6. Млади засмени хора, мъже и жени, пълнеха тротоарите. И в американските градове имаше движение, може би много по-голямо отколкото тук, но там не се чувствуваше тази радостна възбуда,.., не се усещаще този просто осезаем лъх на здраве, младост и чистота. П. Незнакомов, ХР, 166-167.
2. Прен. Който се възприема ясно, лесно се забелязва, може да се почувства. Образите в поезията на Вапцаров са осезаеми, реални.
ОСЕЗАЕМО. Нареч. от осезаем. Мъглата чезнеше съвсем осезаемо към отсрещните брегове. Сл. Чернишев, ЛО, 16. С изненадана усмивка, в която осезаемо се долавяше силна самоирония, той погледна моряка, съобщил за неговото пристигане, и кимна с непохватна театралност. Евг. Кузманов, ЧДБ, 14.
ОСЕЗАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на осезаем.
ОСЕЗАНИЕ ср. 1. Анат. Сетивна способност на животинския организъм да възприема различни въздействия на околната среда в усещания за допир, натиск, температура, болка и др. чрез рецепторите, разположени главно по кожата.
2. Всяка една такава сетивна способност (като едно от петте сетива, наред с останалите четири: зрение, слух, обоняние, вкус).
//Способност за усещане, чувствителност при допир на кожата до нещо.
ОСЕЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който служи за осезание. Осезателен нерв.
2. Които се получава, добива чрез осезание. Осезателни усещания.
3. Прен. Който се усеща, възприема, чувства като твърде голям, твърде значителен. Там имаше и други няколко по-къси и по-здрави пръчки за по-осезателни наказания. Д. Та-лев. Осезателна разлика. Осезателна помощ.
ОСЕЗАТЕЛНО. Нареч. от осезателен. Исках да видя преди всичко Колизея... Римският народ не е оставил паметник, който да въплащава по-осезателно величието му. К. Величков.
ОСЕЗАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на осезателен.
ОСЕИН м. Анат. Органично вещество, представляващо главно (свързващо солите на калция) спойващо вещество, колаген в костната тъкан.
— От н. лат. (квсшит от лат. ов, овя!" 'кост'.
ОСЕЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Анат. Прил. от осеин. Осеинови влакна.
ОСЕЙВАМ, -аш, несв/, осея, -ееш, мин. св. осях и осеях, прич. мин. св. деят. осял,
