Page:RBE Tom11.djvu/779

ОРЪЖНИЦА 779 ОРЯХОВСКИ

е най-вярно оръжие. Бл. Димитрова, ПКС,

О Хладно оръжие. Книж. Метален остър предмет (нож, кама, сабя и под.), предназначен да се нанасят прободни рани на нападател или жертва. Не употребявахме хладно оръжие, носехме само един дървен чук. П. Незнакомов, ВЖ, 44.

> Вадя оръжие. Книж. Нападам, заплашвам някого с оръжие. Вдигам / вдигна на оръжие някого. 1. Воен. Заповядвам на военна част бързо да вземе оръжието си, за да влезе в боини действия. 2. Повеждам някого на въоръжена борба; възбунтувам. Мъката по родината го върна назад, в поробения край: да го кръстоса и пробуди, да вдигне младите на оръжие срещу тиранина. Ст. Станчев, HP, 112. Вдигам / вдигна (грабвам / грабна; хващам / хвана) оръжие<то>; хващам се / хвана се за оръжие<то>. Разг. Повеждам, започвам въоръжена борба; въставам. Човек трябва дълго да е търпял и много да е изпатил, за да вдигне оръжие. Дрънкам (раздрънквам) оръжие. Разг. Заплашвам с война. На оръжие. Разг. Възглас за подкана да се започне пряко бунт, въоръжена борба. Доста робство и тиранство, / всички на оръжие! / Който носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, /знаме да развие! СбДЧ, 188. Насочвам / насоча (обръщам / обърна) оръжието <си>. Книж. Започвам борба срещу някого. Слагам / сложа оръжие<то>. Разг. 1. Във война или въоръжена борба — преставам да воювам, да се бия; капитулирам. 2. При спортна игра

— прекратявам играта, признавам се за победен. 3. При спор, дискусия и под. — отказвам се да споря повече.

— Друга (остар. и диал.) форма: оръжие.

ОРЪЖНИЦА ж. Остар. Оръжейна; оръжейница, оръжарница. В нихна i шепа и най-големий индийский арсенал (оръжница) и почти по-добре гърмят от англичани. Бълг. дн, 1857, бр. 9, 35-36.

— Друга форма: оружница.

ОРЪФАМ. Вж. о р ъ ф в а м.

ОРЪФАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оръфам и от оръфам се като прил. 1. Който е нахапан, наяден по краищата. Оръфани краищници. Оръфан хляб.

2. Прен. Който е изкъсан, протрит по краищата, по ръбовете от продължителна употреба; изръфан, разръфан. Вдигна [Замбин] от стола сюртука си,.. Дори на бедната светлина изглеждаше за оплакване: оръфани ръкави, избелял гръб, протрити до основата поли. В. Мутафчиева, ЛCB II, 553. Точно тогава по пътеката се зададе Жегъ-ла,.., нахлупил над очите сламена шапка с клепнали оръфани краища. В. Попов, Избр. пр, 50. Оръфан панталон.

ОРЪФВАМ, -аш, несв.\ оръфам, -аш, св., прех. 1. С ръфане изяждам част от нещо (хляб, филия, сирене и под.) по краищата.

Обичам да оръфам само коричките на хляба, когато е препечен.

2. Прен. Изнищвам, изкъсвам дреха от дълга употреба, обикн. по ръбовете или шевовете; изръфвам, разръфвам. Оръфах това яке от носене. Трябва да поръбя краищата му, че иначе е здраво и топли. II Окъсвам ръбове или листа на книга от многократно четене, разгръщане, оръфвам се, оръфам се страд.

ОРЪФВАМ СЕ несв.\ оръфам се св., неп-рех. Изпокъсвам се, изнищвам се, обикн. по краищата, шевовете, ръбовете; изръфвам се, разръфвам се. Речникът се е оръфал. А Ръкавите са се оръфали.

ОРЪФВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оръфвам и от оръфвам се.

ОРЪФЛЕК, мн. -ци, м. Жарг. Нещо изпокъсано, дрипаво, на парчета, на парцали. При множество превратности в живота на Г. С. Раковски например той съвестно е опазвал архива си.. В резултат от това разполагаме с публикувания архив на Г. С. Раковски. Къде ги тия на другите наши революционери или следосвобожденски дейци? Тук-там, оттук-оттам. Оръфлеци. В. Мутафчиева, ЛФ, 1986, бр. 27, 6.

ОРЯЗВАМ, -аш, несв.\ орежа, -еш, мин. св. орязах, прех. 1. Като режа, оформям краищата на нещо или го скъсявам; изрязвам, отрязвам, подрязвам. Орязах косата си, че беше почнала да цъфти. А Орязаха лозите по Трифон Зарезан. А Оряза всички изсъхнали клони на крушата. II Изрязвам повърхността, връхния пласт на нещо. Орязва винаги кората на хляба, защото не може да я дъвче.

2. Прен. Разг. Съкращавам, обикн. несполучливо, някакъв текст, литературно произведение. Орязали са пиесата ми, не само за да я съкратят, но и са цензурирали някои пасажи. А Орязали са статията, орязвам се, орежа се страд. Пролетно време плодните дървета се орязват.

ОРЯЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от орязвам и от орязвам се. Орязване на лозя.

ОРЯЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); орежа, -еш, мин. св. орязах, св., прех. Орязвам, оря-зувам се, орежа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРЯЗУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от орязувам и от орязувам се; орязване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРЯХОВЕЦ, мн. -вци, м. Оряховчанин.

ОРЯХОВКА ж. Оряховчанка. — Молят ме, мамо, канят ме /три моми от три градове/../Първата й мома ореховка. Нар. пес., СбВСт, 277.

ОРЯХОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Оряхово. Оряховско пристанище. Оряховски зет.