Page:RBE Tom11.djvu/774

ОРТЙТ 774 OPTOKЛÀ3EH

едно с тебе, орташки, докато не са го продали на друг някой.,. Аз ще капарирам, ти ще донадиш и готово, нали така? К. Калчев, СР, 132.

ОРТИТ м. Минер. Рядък минерал със смолисточерен или кафяв цвят и радиоактивни свойства, който се съдържа в пегматити или гранити, сиенити и гнаиси и се употребява за получаване на лантан, лантаниди, итрий и др. под., използвани за изработване на детайли в електрониката.

— Фр. orthitc от гр. opfloq 'прав, правилен'.

ОРТИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до ортит. Ортитова преработка. Ортитово съдържание в руда.

ОРТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: отношение към прав; правилен, верен, напр.: ортогенеза, ор-тоёпия и под.

— От гр. optioQ 'прав, правилен'.

ОРТОГОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геом. Правоъгълен.

— От орто- + гр. ywvoq 'ъгъл'.

ОРТОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Правописен; ортографически, ортографски.

ОРТОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Езикозн. Правописен, ортографичен, ортографски. Ние казахме вече, че в книгата на г-на Начева се срещат някои и други ортографически погрешки. Така например, на едно место той пише „гърди“, а на друго „гръди“, на едно место „държат“, а на друго „дръжат“ и пр. Знан., 1875, бр. 12, 192.

ОРТОГРАФЙЧЕСКИ. Езикозн. Нареч. от ортографически; правописно, ортогра-фично, ортографски.

ОРТОГРАФЙЧНО. Езикозн. Нареч. от ортографичен; правописно, ортографи-чески, ортографски.

ОРТОГРАФИЯ, мн. -ии, ж. Езикозн. Правопис. В първоначалните училища са учи: четение, писание, правописание (орто-графия), началото на граматиката, сметание, рисувание и музика. Знан., 1875, бр. 24, 372.

— От гр. opfloypaia.

ОРТОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Правописен; ортографичен, ортог-рафически.

ОРТОГРАФСКИ. Езикозн. Нареч. от ортографски; правописно, ортографично, ортографически.

ОРТОДОКС м. Книж. 1. Човек с ортодоксални възгледи.

2. Мъж, който е православен християнин.

— От гр. optioSo^oq.

ОРТОДОКСАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който строго, без отклонения се придържа към някакво учение или мироглед; правоверен, праволинеен. Тие следи [от богомилската литература] ние ще да намериме в онзи отдел от паметниците на древния български период, които сякога са служили на народните вкусове и които най-после са са определили постепенно в особена поетическа литература, която не са е припознавала от ортодоксалните книжници. СбС, 1875, кн. I, 72.

2. Православен. Попитайте ги [гърците],.., вонеят ли русите или сърбите, които са наричат православни христиени и против които ортодоксалните елини нямат никакви предубеждения. Ние сме твърдо уверени, че тие ще да ви отговорат отрицателно. Знан., 1875, бр. 7, 106. Ортодоксал-на църква.

ОРТОДОКСАЛНО. Книж. Нареч. от ортодоксален; праволинейно. Мисли орто-доксално.

ОРТОДОКСАЛНОСТ, -ттё, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от ортодоксален; качество на ортодоксален. Ортодоксал-ността му е толкова показна, че отблъсква всекиго.

ОРТОДОКСИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Строго придържане към основите на някакво учение или мироглед.

2. Църк. Православие.

— От гр. 6pi9o86Çia.

ОРТОДОНТ м. Мед. Стоматолог, който е специалист по ортодонтия.

ОРТОДОНТИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от стоматологията, в който се изучават отклоненията от правилното развитие на зъбите, челюстите и лицето и начините за премахване на деформациите.

— От орто- + гр. Ô80OÇ, -ÔVTOÇ 'зъб'.

ОРТОЕПЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Правоговорен; ортоепичес-ки. Ортоепични правила.

ОРТОЕПЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Правоговорен; ортоепичен.

ОРТОЕПЙЧЕСКИ. Езикозн. Нареч. от ортоепически; правоговорно, ортоепично.

ОРТОЕПЙЧНО. Езикозн. Нареч. от ортоепичен; правоговорно, ортоепически.

ОРТОЕПИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Правоговор. Ораторът трябва да владее ортоепията.

— От гр. ôptioéneia.

ОРТОКЛАЗ м. Минер. Минерал от групата на фелдшпатите с разноцветно обагряне, разпространен в магматичните планински маси, използван широко в стъкларската и керамичната индустрия.

— От орто- + гр. кХаоц 'пречупване'.

ОРТОКЛАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Минер. 1. Който се отнася до ортоклаз; ортоклазов. Ортоклазен отблясък.

2. В който има ортоклаз; ортоклазов. Ортоклазни смеси.