Page:RBE Tom11.djvu/762

ОРЙСВАМ, -аш, несв.\ орисам, -аш и (диал.) орйша, -еш, мин. св. орисах, се., прех.

1. За орисница (в 1 знач.) — определям какъв ще бъде, как ще премине животът на новородено дете. Десет години изминаха от оная зимна нощ, когато орисниците орисаха детето в малкото балканско село. А. Каралийчев, ПС III, 150. Оно биле три орисници — ..и орисвале детето.. Третата казала: „Слушайте, ше го оришеме да расте, да порасте“. Нар. прик., СбНУ XLI, 451. Аз като съм са сторила, / сторила и намерила, / че доите да ма орисват / три жени, три орисници. Нар. пес., СбГЯ, 40. Когато съм се родила, / че те са дошли, Ди-митри, / три жени, три орисници. / Първата дума, орисва: / „Хайдете да го зъмнеме.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 175.

2. Поет. Предопределям съдбата, бъдещето на някого, нещо. Защо за скръб, горчевини, / Поета, Боже, си орисал? Ив. Вазов, Съч. Ш, 10. Така ги съдбата ориса — / е раздяла да чезнат двамина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 31. Език свещен на моите деди, / .. / Не си можал да въплътиш във теб / съз-данъата на творческата мисъл! / И не за песен геният ти слеп — /за груб брътвеж те само бил орисал! Ив. Вазов, Съч. II, 47. • Нар.-поет. Орис ориса. Кога таквъзи орис орисала нашата земя... П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Мисълта за сина му парализираше волята му и той не можеше дори да отмахне завивката, която го душеше.. Какво си мислеше някога, когато го държеше на коляното си, какава го орис ориса... Кл. Цачев, ГЗ, 160-161. орисвам се, орисам се страд.

— От гр. opi^o) 'определям¹.

ОРЙСВАНБ ср. Отгл. същ. от орисвам и от орисвам се. Общините ни са разнебитени, икономическото ни състояние е пропаднало, всичко у нас сякаш е изложено на едно злочесто орисване. Ч, 1875, кн. 2, 55. Как ще пристъпи Европа към това от такава голяма важност дело, и каква именно точка ще избере за орисването на бъда-щата съдба на балканските славяне. НБ, 1876, бр. 20, 79.

ОРИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Ос-тар. и поет. Съдбовен. Той се погълна от мисълта да огради Славя от по-нататъшни несгоди; разправи му накъсо положението,... задушевно спомни сега и своето държане през орисната нощ лани, срещу деня на смута. А. Страшимиров, Съч. I, 346. Не вземай ти цвете от моята пазва: / то чу как сърце ми ридай. / Не вземай го, либето тъжно приказва — / то тайната орисна знай. К. Христов, Избр. ст, 94. Знаех обаче, а днеска сърцето ми пак ми го казва: / щом не е чукнал часът, орисний час, и я няма / тая девойка, що трябва, то избора все се отлага. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 108.

ОРИСЙЯ ж. 1. Съдба, участ; орис. Така е женската орисия. Чужда работа да работи, чужд хляб да яде, с чужди хора да живее. И. Петров, НЛ, 196. Биляна Маркова бе чула вече за тъжната му орисия и като го видя на вратата на стаичката си, покани го да седне по-близо до нея. Д. Талев, С П, 194. Златан чорбаджи само за няколко дни отпадна,.. Едничък той мъчно понасяше орисията на своя дом. К. Петканов, БД,

210. "Без съмнение, ономува, който е бил честит да живее в наший блестящ век, не му прилича да желае за себе си по-друга орисия. ССГ (превод), 189. Като няма прокопсия / плюл съм в тая орисия! П. К. Яво-

ов, Съч. I, 39.

. Предопределение. Тая игра на нашата южна граница в Родопите, по една историческа орисия, повтаря събдата й през средните векове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 5. — Божа орисия! На едни къщи домошарство, а на други — просия — продължи той все със същия глас. Ст. Загорчинов, ДП, 11.

ОРЙСНИК, мн. -ци, м. Според народно поверие — свръхестествено мъжко същество, което определя съдбата на човека веднага след раждането му. Първи орисник думаше: / „Айдо да земем детето, / та да разплачем майка му!“ Нар. пес., СбНУ ХЬ\П, 60. Кога бях дете на три дни, /три орисни-ка минаха, /минаха да ме орисат. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 60.

ОРЙСНИЦА ж. 1. Според народно поверие — свръхестествено женско същество, което определя съдбата на човека веднага след раждането му. Десет години изминаха от оная зимна нощ, когато орисниците орисаха детето в малкото балканско село. А. Каралийчев, ПС III, 150. — Горката ви е орисница орисала от люлката, що добро сте видели в живота си? Ст. Загорчинов, ДП, 328. Каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. И. Йовков, А, 97. Три орисници злокобни, / в полунощний мрак дълбок, / спряха се до златни люлки /при заспалият отрок. П. П. Славейков, ЕП 1907, 26.

2. Прен. Съдба, участ. — Дядо попе, войво-до-о, да му ударим по едно вино, че не знаем сетнината каква ша на огрей орисницата... М. Кънчев, В, 357. Когато си на война,.., мислиш: само да свърши, веднъж да ме отмине умирачката.. Сетне, ако оцелееш, наместо да благодариш на орисницата, че те е пощадила, вземеш да й искаш отново: веднъж да видя края на войната. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 393.

ОРЙСНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до орис, орисия. — Ами ти ке доиш ли со нас? — Кой знае, му отговори Ганчо, който не смееше да се отпуща, защото не познаваше новите си, по орис-нишка присъда другари. Ц. Гинчев, ГК, 338.