Page:RBE Tom11.djvu/728

ОРАВИЦА 728 ОРАКУЛ

О Дявола не оре, не копае. Разг. Казва се като предупреждение, обикн. към деца или към хора, заети с опасна работа, да внимават да не се случи нещастие, беда. Не ми е орал и копал <на нивата>. Разг. Не съм му задължен за нищо. Ни<то> съм орал, ни<то> съм копал. Разг. Не съм се трудил, не съм се мъчил (употребява се, когато някой получава нещо наготово). Орала мухата на вола на рогата. Ирон. За подчертаване, че някой, който претендира да е свършил нещо, всъщност нищо не е направил. Ори, мели, яж. Ирон. Разг. За подчертаване, че дадена работа не е така лесна, както изглежда някому.

ОРАВИЦА ж. Диал. Малка лодка; ора-ница, враница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРАДА ж. Диал. Обичай да се палят огньове на Сирни заговезни; ората.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОРАДЙСАМ. Вж. орадйсвам.

ОРАДЙСВАМ, -аш, несв.; орадйсам, -аш и орадйша, -еш, мин. св. орадисах, се., непрех. Диал. 1. Заболявам от среща със зли духове, магии, урочасване и под.; урочасвам. Спал на купище, та орадисал. Н. Геров, РБЯIII, 379.

2. Натъквам се, налитам на нещо лошо. Който бяга от дъжд, на град орадисва. Н. Геров, РБЯ III, 379.

3. Обикн. с отрицание — не отивам, не стъпвам някъде, бягам от нещо. Сетне аз не у гадих кога ме емнаха, та ми натикаха краката във фалангата, че ги нацеди добре: че то не стига, ами един сахат стоях на един крак, от то насетне не орадисах: дето ще рече толкоз ми беше мене учението. Ил. Блъсков, ЗК, 33.

— От тур. ugramak. — Други форми: оградйсвам, урадйсвам.

ОРАДЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от орадйсвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРАДЙША. Вж. орадйсвам.

ОРАЗМЕРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до, който е свързан с оразмеряване. Принципите за определяне на оразмерителната скорост на течението на водата в различните видове канали в общи линии са еднакви. В. Фильов и др., ХК, 121.

ОРАЗМЕРЯ. Вж. оразмерявам.

ОРАЗМЕРЯВАМ, -аш, несв.’, оразмеря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Създавам, изграждам, конструирам нещо с добре съгласувани, съобразени размери. Той трябва да организира това пространство, където ще се извиси бъдещият паметник, и така да оразмери своето произведение, че то да получи най-благоприятни пропорции., и най-силно естетическо въздействие. Съвр., 1975, кн. 2, 155. При включване на котлона трябва да се държи сметка за какъв товар е оразмерена жилищната инсталация. Г. Деянов и др., ЕДУ, 38. След като се уверим, че тапетът е добре оразмерен и обрязан, разстиламе го върху пода или маса. ЖД, 1967, кн. 5, 22. Помещенията са сравнително добре оразмерени и са изградени от малък брой подови и стенни панели. ВН, 1960, бр. 2830, 4. оразмерявам се, оразмеря се страд. Стаята за музика трябва да се оразмери подходящо за нейното предназначение. А. Дамянов, ЖС, 74. Уличното платно обикновено се оразмерява най-малко за две ленти на движение. Т. Горанов и др., ПА, 128. Спортните терени се предвиждат извън регулационната граница на селата и се оразмеряват на базата до 30 м² на жител. Т. Горанов и др., ПА, 373.

ОРАЗМЕРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от оразмерявам и от оразмерявам се. За да се постигне най-рационално и икономично оразмеряване на предпазния окоп, той се разделя на участъци. Л. Ман-чев, П I, 99. Важно е това отношение е целесъобразното оразмеряване на пътното платно. Т. Горанов и др., ПА, 322-323. Правилата за оразмеряването и построяването на корабище се предавали от поколение на поколение. И. Пращинков, ТК, 6.

ОРАКУЛ м. 1. В Древна Гърция, Рим и у народите от Изтока — нгоец, който прави предсказания, предсказва бъдещето, обикн. от името на някое божество. Даже когато оракули са предричали какви нещастия очакват някого и са го принуждавали да се пази, съдбата пак се е сбъдвала. Ем. Станев, А, 64-65. Оракул у старите гърци е казвал волята на боговете, до него са се обръщали за сичко да се допитват. Н. Бончев, Р (превод), 123. Те проводили да питат Делфийския оракул какво да правят за спасението си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 167. Той се е замислил, кат някой художник,/ или кат оракул въз своя триножник. Ив. Вазов, Съч. I, 157. // Прен. Човек, който предсказва бъдещето и чийто съждения се приемат от всички като истина, откровение. Има три имена в новобългарската история: Ботев, Левски и Славейков. Ботев — оракулът на българската революционна мисъл. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 234. Минал съм през вода и огън, на всичките браилски хъшове съм оракул, слова съм държал пред голяма публика. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 27. Обръщат се към него [Гьоте], като към национален оракул, за какви ли не упътвания и мнения, дори за женитба, за избор на професия. М. Арнаудов, Г, 60.

2. В древността — място, храм, където жреците правят предсказания от името на някое божество. По-нататък към запад лежала Фокида с гората Парнас, у полите на която се намервал свещенният град Делфи с