Page:RBE Tom11.djvu/729

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОРАКУЛКА 729 ОРАН

богат храм и оракул в чест на бога Аполо-на. Н. Михайловски, РВИ (превод), 51. Изреченията на оракулите (прорицалища), особено на додонский и на делфийский, служили като закон на цяла Гърция. ВИ, 24.

3. Остар. Предсказание. Боговете предска-зували на человеците бъдещето с различни знакове, които обяснявали жреците. Такива предсказания ся наричали оракули. Г. Иошев, КВИ (превод), 55. Противний на простия слог е многосвезаний, на когото словата са като оракул (прорицание), каквито са темни Ираклитовите списания. С. Доброплодни, П,о8.

— От лат. oraculum. — Г. Йошсв, Кратка всеобща история, 1861.

ОРАКУЛКА ж. Рядко. Жена оракул. Ужасени пред мрачното бъдеще, което ни вещаеше тази оракулка, ние изтичахме незабавно. ВН, I960, бр. 2839,4.

ОРАКУЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до оракул. Оракулско предсказание. Оракулска длъжност.

ОРАКУЛСКИ. Нареч. от прил. оракулски. Сетне тя се вгледа оракулски, поза-въртя чашката и посочи с пръст: — Далечен път. Кр. Григоров, Р, 97.

ОРАКУЛСТВО, мн. -а, ср. Оракулско предсказание. Те твърдят, че тая прибавка щяла да принуди добрите учители да напуснат учителството. Това са просто оракулства. Бълг., 1902, бр. 516, 1.

ОРАКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Жътвар. Отива в града за оракчии. А гъсти бяха жртрта тогаз, работници не се намираха. И. Йовков, Разк. III, 271.

— От тур. orak9i.

ОРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до, който е свързан с устата, устната кухина; устен. В последно време се произвежда пеницилин за орална употреба. Л. Томов и др., СВВМ, 61. Орален секс.

— От фр. oral.

OP А ЛИЦА ж. Диал. 1. Част от дървено рало, която пори земята, заедно с дръжката; ралица, оралница. Бъкълчето, закачено на оралицата, се клатеше еднообразно и подрънкваше глухо. Г. Караславов, Избр. съч.

1, 322. Аз бях вече орал. Но бях орал с чужда помощ — някой винаги вървеше с мене, а аз само натисках оралицата и направлявах оралото по ръба на браздата. Г. Русафов, ИТБД, 164.

2. Само ед., като собств. Съзвездие Ралица; оралница. А пак астроном Риттенхауз пръв път на Оралицата си отгоре пресметна, кога щяло да ся затули слънцето. Й. Груев, СП (превод), 87.

ОРАЛЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Оране, оран. Покланетие .. тебе, татко,/ да ми ораш оралище:/ за есена ке си дойда. Нар. пес., СбНУ VI, 10.

ОРАЛНИЦА ж. Диал. Оралица; ралица.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОРА ЛНО. Спец. Нареч. от орален. При мъчителна кашлица — бром, луминал. Прилага се ефедрин орално. К. Рашков и др., ДБ, 234.

ОРАЛО, мн. орала, ср. Остар. и диал. Рало. Слънцето., грееше., над хубавата българска земя;.. оралата на орачите теглеха черни бразди по полетата й. Ив. Вазов, Съч. XIII, 39. Обичам земеделието, обичам народа, рралото и мотиката хранят цял свят. Й. Йовков, ПГ, 16 .В онова време челрвеците нямали ни плугове, ни орала. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.

ОРАЛЦЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Умал. от орало.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОРАН, -та, мн. няма, ж. 1. Обработка, обработване на земята с плуг за обръщане, разместване и разрохкване на почвените частици на горния слой на почвата; оране. Няколко рала излязоха на оран и веднага се върнаха — земята се мажеше от влага. К. Петканов, МЗК, 21. — Или почвай отново да ореш, или си отивай — .. — Това не е оран! И. Петров, НЛ, 158. — Вече излизат на оран.. — Агрономът от станцията ги сили да орат надълбоко. А. Гуляшки, СВ,

317. Под горица, под зелена/ред орачи, ред копачи,/ оран орат, жито сеят. П. П. Славейков, КНП, 88. Великден иде, пък оран, семе/ земята чака. П. К. Яворов, Съч. I, 39. Дълбока оран. Есенна оран. Пролетна оран. Предсеитбена оран.

2. Времето, когато се оре. Ако ще правиш работа за Койка, виж там етървения си момък. Баща му по оран пролетес ми загатваше. П. Тодоров, И I, 100. Километражът, който грозденци извървявали годиш-но по резитба, копан, оран, пръскане и бране на лозята, не веднъж, ами два пъти правел пътя., от селото до Москва. Ст. Станчев, HP, 195.

3. Разорана земя, разорано място; оране. Чичо Митуш можеше да подигне малко плуга и тъй на воловете щеше да рлекне, но той искаше да има равна оран. Й. Йовков, АМГ, 94. Оранта се издигаше над целината — висока, пълна, сочна. Ил. Волен, МДС, 130. Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, нагоре до върха на баира, и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран. М. Вълев, ПСС, 51.

О Мека оран. Спец. Разораване на вече разработена, орана, но незасята земя, обикн. като условен показател, единица за измерване на всяка работа по механичната обработка на земята. Декари, декари в мека оран ще ви искаме ние, а знаете от кои видове работа идват тия декари! Б. Обретенов, С, 109. Колективът на станцията обещава до края на годината да преизпълни годиш-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл