Page:RBE Tom11.djvu/708

ОПУСТЕЯ. Вж. опустявам¹.

ОПУСТОСАМ. Вж. опустосвам.

ОПУСТОСВАМ, -аш, несв.\ опустосам,

-аш, св., прех. Остар. и диал. Кълна, казвам: „пусто да остане“; проклинам, пустос-вам. Оная, злоезичната Пена Дивечка, пак ме яде тая заран. И такава врява дигна, толкова хора събра, че се видях в чудо. Сякаш в необрано лозе ме беше заварила, та гърлото си дереше да вика, да кълне и да опустосва. Б. Обретенов, С, 199-200. — Ти все така! Оставяш всичко на мен и все с тая проклета мина се оправдаваш, а пък аз се съсипвам от работа и... — не викай! — предупреди я той тихо, но със строг глас. — И не опустосвай мината, защото тя ни дава хляб! Ив. Мартинов, М, 70. В съседния двор една бабичка сразкопчана бяла риза., кърпи с губерка дебел козлен чувал, опустосва го, гълчи му. А. Каралийчев, С, 297. Опустосва й къщата, кълне синовете й, .. защото с магиите си сполучила да омая чедото й и да го тикне в кривия път. 3. Стоянов, ЗБВ I, 137. Стоянка платно тъчеше, / кат го тъчеше, плачеше / и платно опус-тосваше: / „Пусто остало туй платно!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 105. опустосвам се, опустосам се страд. и взаим.

ОПУСТОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опустосвам и от опустосвам се; прокълнаване, пустосване.

ОПУСТОША. Вж. опустошавам.

ОПУСТОШАВАМ, -аш, несв.; опустоша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. селище, област, държава, да се превърне в пустош, да опустее, да стане безлюдно, необитаемо, като прогонвам или унищожавам обитателите му и разграбвам имота му; запустявам², затривам², разоравам, съсипвам, обезлюдявам. В петата година на царуването му в България изново бива погазена от свирепи татарски пълчи-ща, предвождани от страшния Ногая, които безмилостно я опустошават. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Азиатската турска сган нападна българските села и градове: каквото видяха отпреде си, гориха и опустошаваха. НБ, 1876, бр. 42, 1бЗ. Със своите грабежи и убийства Индже си навлича омразата на бедните селяни. След една случка, когато опустошава и избива цяло село, Индже бива прокълнат направо в лицето. Мор. пр VIII кл, 16. В 447 г. София е опустошена от готите и през VI в. се е наложило да се издигне на мястото на разрушенията по-нова [църква] грандиозната постройка на „Св. София“. Ст. Михайлов, БС, 179.

2. Унищожавам, обикн. гора, ниви, посеви, овошки и под.; съсипвам. Като не знаем це-ната на природните богатства, .. неразумно опустошаваме гори и кории за дето трябало и за дето не трябало. С. Бобчев,

ПОС (превод), 56. Още нашествуваха те [хората] всеки ден из тъмните лесове на планината и безмилостно я опустошаваха със секирите и цапините си. Кр. Велков, СБ, 17. Издигнал двата си спънати предни крака, конят тъпчеше и опустошаваше посева на най-добрата им нива. Г. Райчев, Избр. съч. I, 113. Кому не са познати гъсениците, които опустошават лятно време вошките ни тъй, щото и лист не оставят по тях. Ступ., 1875, бр. 4, 32. Реки Тигър и Ефрат разливали ся, та с това правили вавилонската земя доста, плодородна, но често я опустошавали. И. Груев, КВИ (превод), 6.

3. Прен. Изяждам или изпивам много голямо количество от нещо, почти напълно изяждам или изпивам нещо; изплюсквам, оплюсквам. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата му рояк деца — големи и малки, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Докато обмисляше какво да каже на немците, Костов се подкрепи с чашка коняк и не се ядоса никак от това, че Виктор Ефимич бе опустошил половината от бутилката „Метакса“. Д. Димов, Т, 628. Гонсалви пиеше жадно и с вълчи апетит опустошаваше рибата. Гр. Угаров, ПСЗ, 38. // Като изяждам или изпивам голямо количество от нещо или всичко, правя маса, трапеза и под. да стане пуста, празна; опразвам, омитам. Конспираторите опустошаваха трапезата в едно задно стайче в миниатюрната къща на именника, потулена сред сред овошки под Манастирските възвишения. Д. Вълев, 3, 156. Опустошиха масата с храната за кратко време като същински гладници.

4. Прен. Обикн. в съчет. с душа, сърце. За чувство, страст, порок — лишавам някого или нещо от нравствено, духовно съдържание, като обикн. го правя неспособен за ак-тивно, пълноценно съществуване; изпепелявам¹. Той [Елин Пелин] е искал да покаже, че частнособственическата страст е гибелна и опустошаваща душата на човека само когато е прекомерна. Г. Цанев, СИБЛ, 46. Изсушава го, опустошава сърцето, оставя в него само бурена на злобата, упорит като всеки плевел. М. Смилова, ДСВ, 128. Сега тази тъга прониква в тебе, прелива се в тебе и ти съзнаваш, че никога няма да те напусне, дори в най-щастливите ти мигове, не само защото е опустошила завинаги нещо в душата ти, но и защото е кротка и неизмеримо приятна, като докосване до вечността. Др. Асенов, ТКНП, 297. Тласна го залисан / во бурята на чувства що душа му / опустошиха, първий вихър още несмогнала да преживее. П. П. Славейков, ЕП 1907, 158. Гняв бе успял да ме омра-чи/ и гняв за мъст да ми опустоши душата. К. Христов, ИБ, 42. Пиянството опус