ОПУСТОШАВАНЕ 709 ОПУСТОШИТЕЛЕН
тоши този човек, опустошавам се, опустоша се страд. Много домородства пооегна-ха, много други погинаха по пътищата и в градищата от турско мъщение. Черковите се опустошаваха и жителите зле са преследваха. С. Бобчев, СОИ (превод), 172.
ОПУСТОШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опустошавам и от опустошавам се. Негови [на Олцег] далечни прадеди бяха ко-мандували славянски дружини при обсадата на Солун и опустошаването на пелопо-неските земи. А. Гуляшки, ЗВ, 536. Не поглеждаше никого, хранеше се съсредоточено, като че опустошаването на блюдото с плешките беше важна държавна работа. А. Гуляшки, ЗВ, 250. В образа на Ирина ние проследяваме този процес на духовно опустошаване, .. на морално падение. С, 1952, кн. 3, 181. Не знае ли се, че опустошавание-то на горите в една страна води към гибелни последствия, понеже изменява климата на тази същата страна. Пряп., 1903, бр. 5, 2.
ОПУСТОШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опустоша като прил. Който е нравствено обезличен, унищожен, съсипан; безпътен, безнравствен, пропаднал, покварен. Рябовски на Дружников е отвратителен, защото е жив, с всички качества, безспорен талант, но с опустошена душа, с повяхнало чувство, без идеали. ВН, 1955, бр. 244, 4. Осъден на смърт, .. той вече имаше достатъчно възможност и време да надзърне в опустошения си живот. В. Неш-ков, Н, 14. Престъпникът-рецидивист е опустошен човек. А Тази опустошена жена от дълги години водеше разпътен живот на проститутка.
ОПУСТОШЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Пълно разрушение и запустение; разруха, разорение, съсипия, опропастяване. Нашествията на чужди народи, свързани с опустошението на страната, се състояха в запалване на села, унищожаване на реколтата, откарване на добитъка, пленяване или убиване на част от населението. Ив. Хаджийски, БДНН I, 99. Отдалеко се виждаха и опустошените стени на изгорели къщи, набързо приправени колиби по пепелищата .. И още по-грозни бяха тук следите на опустошението, които не можеха да се заличат за две или три години след въстанието. Д. Талев, ГЧ, 336-337. Крум за трети път предложил мир. При преговорите с императора византийците се опитали да убият българския хан из засада. В отговор на това Крум заповядал опустошението на областта между Цариград и Одрин. Ист. X и XI кл, 32. След смъртта на деспот Светослав Видин станал плячка на татарите, които подложили на грабеж и опустошения цялата област. Ст. Михайлов, БС, 134. Земетресението се придружавало със силно подземно бучене. Опустошенията, които направило, били много.. Около 17 села в Пехчевско, 13 села в Кочанско, 5 села в Горноджумайско (..) и др. били разрушени до основи. М. Несторова, ДЗК, 12.
2. Пълно отсъствие на движение, на живот; запустение, пустота, пустош, пустотия, глу-хотия, мъртвило, пущинак. И вечерта.., когато звездите затрептяха с милионите си неспокойни усмивки и от полето нахлу тъжното ухание на разорана земя и опустошение, есенната нощ отново взе своя неприкосновен дял от времето. И. Петров, MB, 86. Дърволомът е вятър, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение. Н. Хайтов, ПП, 89.
3. Прен. Нравствено падение, духовен упадък, деградация, пълна безнравственост, покварение. С необикновена безпощадност великият писател [Толстой] разкрива леността, развратеността и пълното духовно опустошение на господарите в „Плодовете на просвещението“. Н. Лилиев, Съч. 1П, 203. Зная също така, че съмнението не е нито скептицизъм, нито опустошение на духа, а опит да се гледа реално на света. И. Петров, 03, 67.
ОПУСТОШЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Качество или състояние на опустошен. Не зная дали има в световната драматургия друг по-силен, трагичен монолог [на Чебу-тикин в „Три сестри“] на душевна опусто-шеност, на съзнание за такова жестоко, цинично равнодушие към живота. Т, 1954, кн. 3, 34. Със завладяващо хуманно чувство поетът говори и за трагичния живот на уличната жена, която „всевластникът живот“.. е довел до страшното състояние на душевна опустошеност („Улична жена“). Лит. XI кл, 177. „Класикът в парка“ е всъщност една печална повест за съдбата на литературния (пък и не само на литературния!) маниак, на неговата вътрешна опустошеност. ЛФ, 1958, бр. 9, 2.
ОПУСТОШИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. О стар. Книж. Унищожител, разорител, опропастител. А след това [убийство] нападнали и самия манастир, та го разграбили.. А след много години., mue същите опустошители на манастиря и техните потомци заселили се в онова съще място в манастирските ливади и ниви, където бил обесен игумена. К. Шапкарев, Р, 23.
ОПУСТОШИТЕЛЕН, -лна, лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с опустошаване, унищожаване, изтребване на някого или нещо; унищожителен, изтребителен. Едва ли съществува страна в Европа, в която да е имало толкова опустошителни нашествия, както в нашата. Ст. Михайлов, БС, 85. Така на 13 декември 1800 г. Кара Мустафа с 3500 кърджалии и 20 оръдия преминал Дунава и нахлул в Олтения, превзел Крайова и я опожарил.. Селим III трябвало да обез
