ОПУСТОШЙТЕЛНО 710 ОПУСТЯВАМ2
щети влашкия княз за опустошителния набег на кърджалиите със 100 хиляди гроша. В. Мутафчиева, КВ, 335. Тия опустошителни шетни на турците, които безразборно плячкосваха и гръцки, и български селения, безпокояха Александра и болярите му. Ив. Вазов, Съч. XIII, 114. Пашата бе привършил опустошителния си поход през Дряново, Трявна, Габрово, Севлиево. Където мина, кръв и сълзи се проляха. Д. Марчевски, ДВ, 205. Събра клира свой игуменът наш и съобщи, че опустошителен мор коси благочестивите люде в Самоковската епархия. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. Опустошителен ураган. Опустошителен смерч. Опустошителна буря. Опустошителна война. Опустошителна епидемия. Опустошителен пожар. Опустошителни наводнения. Опустошителни разрушения.
ОПУСТОШЙТЕЛНО. Книж. Нареч. от опустошителен; унищожително, изтребително. Изтърси запаляната си лула върху покрива на своята собствена къща, гдето като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително. 3. Стоянов, ЗБВ II, 100. С по-много от 500,000 души отбор войскари.. Атила се дига опустошително през Порик /Австрия/., и Алемания къде Рейн. Т. Шишков, ИБН, 56.
ОПУСТОШЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от опустошителен; унищожителност. Българската гороизтре-бителна ръка е бръкнала в самото сърце на Стара планина и е оставила вечни следи от своята опустошителност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 121. Преди 200 години тя [Австро-Унгария] е била първата ратница против турската опустошителност. Пряп, 1903, бр. 74, 1.
ОПУСТЯ. Вж. опустявам2.
ОПУСТЯВАМ1.^ -аш, несв.\ опустея, -ееш, мин. св. опустях, прич. мин. св. деят. опустял, -а, -о, мн. опустели, се., непрех.
1. Ставам пуст, безлюден, необитаем; запустявам1, изпустявам. През ония години Кара Фейзи сякаш не спеше и не спираше; блазнеше го, че няма село, което да не опустее по пътя му. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 44. Обед мина, а извън Перущица не се мяркаше жива душа. Пътищата бяха опустели. Над Перущица беше надвиснала грозна тишина. Г. Караиванов, П, 24. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, .. махва ни с ръка и тръгва за училище.. Цялата ни къща изведнъж опустява, става някак студена и неприветлива, сякаш е напусната от добър и весел дух. П. Незнакомов, МА, 17. Гъмжи гората нощем от елени, / а щом из-лезнем — липсват до един,/ като че някой скритом им обажда / да бягат — и гората опустява. Г. Райчев, ЕЦ, 78.
2. Прен. Ставам безсмислен, изгубвам значението си за някого; обезсмислям се. Дори... понякога и на мен ми се струва, че без вас животът ми ще опустее, няма да има смисъл. П. Славински, ПЩ, 148.
ОПУСТЯВА МИ несв.; опустее ми, св., непрех. Разг. Обикн. св. Става ми тягостно, пусто. Като тежък камък паднаха Бойку на сърце тия думи. Той наведе глава и мълчаливо ги преглътна, ала му опустя и додея съвсем вкъщи. П. Тодоров, ИI, 88.
О Да (ти, му, ви, им) опустее (опустеят) <дано, макар>; пуст, (пусти) да опустее (опустеят) <дано, макар>. Разг. Грубо. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. Тя насочи ключето. Но ръката й трепереше... А и не беше много светло, та да види. 'Да опустее макар! Никакво да се не види!... разлюти се тя. — Ух, че съм пипкава и аз!..." Г. Караславов, Тат, 253. Жътвено време беше, а по полето нямаше селяни.. — отщя им се на хората всичко. И да имаш, и да нямаш, все едно.. Да им опустеят войните дано: една, че две, тази трета... Ст. Мокрев, ЗИ, 192. Бабата ще дотича с потресаващата новина, че у съседите свири циганска музика. И как няма да свири, като синът им бил приет с диплом, далеч по-нисък от диплома на нашето момче! Пусти да опустеят тези връзки! Нищо чудно и рушвет да е играл. В. Станилов, Ст, 1965, бр. 999, 1. Да ти опустее главата (калпака, шапката). Диал. Обикн. за 2 и 3 л. Да умреш. Колко калпаци (капи, шапки) ще опустеят донякога. Диал.; Много калпаци (шапки) ще опустеят донякога. Разг. Много хора могат да измрат до определен момент. Нечестивият ви е белязал всичките... издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате оа запалите на някого чергата. Не ви вярвам юдини синове!.. Да знаете: няма къде да се скриете, като дойде Видовден. Тогава много калпаци ще опустеят. Д. Мантов, ХК, 114.
ОПУСТЯВАМ2, -аш, несв.\ опустя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане пусто, безлюдно, необитаемо; опустошавам, запустявам2. Министерската криза беше опустила полето. Никого не виждах да се разхожда в тоя ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Скоро се набрала у Спартака доволно силна войска. Тя са подигнала върху Рим, като опустявала села и ограбвала градове. Н. Михайловски и др., ООИ (превод), 334. Из синката му войска удържали се на север от гръцкия предел само 300,000 души. Тази значителна чета следующата година навлязла пак в Гърция и опусти синко, що оставало еще от предния поход. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. — „Грозданке, първо венчене, / не стига ли ти дето ма,/ dem ма, Грозданке, остави,/ ами ми ливади опусти,/ и ми нивята завлече?“ Нар. пес., СГбВСт, 469. опустявам се, опустя се страд. И бях гудил намерение да ся запра най-сетне на едно място, за да премина останалите си дни от живота, но
