Page:RBE Tom11.djvu/633

ОПИТВАМ 633 ОПИТВАМ

Разбира се, не са бутали.. И капака са отваряли, да видят наистина ли е пълна с вино, и пръчка са спускали до дъното, да измерят дали няма двойно дъно, опитали са всичко. В. Бончева, АП, 49-50. Докторът коленичи до болната и с часовник в ръка опита пулса, после сложи ухо и на гърдите. Г. Белев, ПЕМ, 79. Ключето щракна, тя опита дали сандъка е отворен и изтича бързо в стаята. Г. Караславов, Тат., 253.

4. Прех. Обикн. с предл. с. Проверявам, обикн. с опипване, обстановката, в която се намирам или посоката, в която се движа, за да добия представа; ориентирам се. Аз си правех път с ръце, с гръб, опитвах с крак коварните наноси .. изсипвах пясъка из обувките си, докато най-сетне светваше пред мен зелената полянка край реката. Ил. Волен, МДС, 15. Ротата отмина напред и бойците спряха край водния канал .. войниците опитваха дълбочината. П. Ве-жинов, НС, 98-99. Стъпил на носа на трактора.. Райко опитваше като рибар с един дълъг прът дълбочината и помагаше на водача да изведе благополучно машината на здрава земя. С. Северняк, ОНК, 54. Дерз-нах да пристъпя край стената, като слушах да скърцат дъските под нозете ми, които опитвах една по една дали не ще ся сринат смене наедно. Ч, 1871, бр. 10, 315.

5. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Полагам усилия, правя опит да извърша или да постигна нещо; пробвам. Старата жена опита да му прегради пътя, но той [Найден] я тласна и изскочи навън. Г. Рай-чев, ЗК, 128. Аз опитах да вляза през вратата, но тоя негодник., не само че не ме пусна, но ме нарече скитник и всякакъв. А. Гуляшки, ЗВ, 565. Ето на бай Марин — мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Един-два пъти опитва, а и не може да се наведе — тежката раница му пречи. Л. Стоянов, X, 9. // Прех. Прен. В съчет. със същ. късмет, щастие и под. Изпитвам, проверявам възможностите си, способностите си или обстоятелствата, условията на нещо, за да постигна някакъв успех. Нашият художник мечтаеше да нарисува много картини, да направи изложба, да си опита късмета в тоя страшен град [Париж] и тогава да се прибере в България. А. Каралийчев, С, 272. Знаеш, Коля, аз започнах да опитвам късмета си на рулетката и колкото и да е странно за такъв един човек без късмет като мене., провървя ми — завчера спечелих 800 златни франка. П. Незнакомов, ЖВ, 33-34. Позамогнал се, той започнал да опитва късмета си и в търговия с добитък. Н. Ферманджиев, РХ, 67. На третия ден от пристигането си в Париж д-р Ст. Данев заповядал на Б.Н. Банка да приведе тридесет хиляди лева от собствените си пари в Париж, дето „решил да си опита щастието на борсата с българските ценни книжа“. Бълг., 1902, бр. 447, 3. Тръгнале направо каде Враченско и Берковско, да придружат събраните татък свои братя въстаници, с които щат да поделят делбата и опитат щастието си на бойното поле. НБ, 1876, бр., 6.

6. Непрех. Обикн. с предл. с и следв. същ. добро, молба, кротко и др. Проверявам възможността чрез нещо да повлияя, да въздействувам или да помогна на някого или на нещо в определено положение; изпробвам. Горчиво му беше на Първан, но пак опита с кротко: — Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Ка-

алиева, Н, 152. И тъкмо когато се канеше

а се обърне към Сарандовица и да опита с мол$а, рред хана издрънкаха няколко каруци. И. Йовков, В АХ, 68. Колко пъти [Трен-чо и Свиленка] се бяха разправяли.. — Недей, Тренчо, прави така. — И с добро бе опитвала, и караници бяха избухвали — Тренчо си остана все такъв. Кр. Григоров, И, 40. Когато все пак ме заведоха насила в депото, отказах да работя. Няколко пъти така опитваха, но напразно. К. Странджев, ЖБ, 120.

7. Прех. и непрех. Изпитвам върху себе си действието на нещо, обикн. неприятно; понасям нещо. Той [Богдан] потупа късия си меч на бедрото.., когато потрябва, силните и злите ще опитат острието му. Ст. Загорчинов, ДП, 364. Хайде да се съберем, Ноне. И двамата сме опитали от горчивото, затуй отсега нататък ще живеем по-хубаво. И. Петров, НЛ, 259. През дето минеше, [Иван Шопа] все щеше да намери какво да се закачи., не оставаше на рахат ра-тайкините и момичетата., често опитваше и кобилиците по гърба си при посегателството си към нови завоевания. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 39. „Близо около Клисура е станало кърваво сбиване, в което турците., зле са разбиле и опитале големи загуби“. НБ, 1876, 7. опитвам се, опитам се страд. Сместта се опитва на сол и ако е необходимо, се посолява.., поръсва се със ситно нарязания магданоз или копър и се разбърква. Л. Петров и др., БНК, 141. ОПИТВАМ СЕ несв.; опитам се св., непрех. Обикн. със следв. глаг. със съюз д а. Правя опит, полагам усилие да извърша или да постигна нещо; мъча се, напрягам се. Настана голямо оживление и по махалите; жените бяха във всичко заедно с мъжете си, опитваха се да помогнат в работата им. Д. Талев, ПК, 141. Спря се до един сноп, опита се да го повдигне, но не можа да прекара пръстите си под въжето, толкова здраво беше стегнат снопа. И. Петров, НЛ, 256. Архимандритът се опита да стане, но едрото му тяло само се изкриви и той се подпря с ръка на пармаклъка. Ст. Дичев, ЗС I, 267. Някой е дигнал капака на стария олющен роял и се опитва да налучка някаква забравена мелодия. Св. Минков, ДА, 37. Опитваше се да чете вестник или книга, но