Page:RBE Tom11.djvu/596

тъмницата,.. като съпикаса, че съм вече дошел, завтече се към мене, та махаше с опаш. Св. Миларов, СЦТ, 132. Като дигне веднъж глава [конят], като вирне опаш, че като търти да бяга, то нищо го не спира, нищо му са не види пред очите. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 23. Както тичат [кокошките] да ловят скакалци, между птевата се чернеят само опашите им. И. Йовков, АМГ, 159. Къде му [на Трепчо] са крилцата? —/Те му красят главата./ А какъв му е малък опа-шът — /и мухи се от него не плашат/ А. Разцветников, ЩТ, 17. Навири ли кучка опаш, кучетата вървят подире й. Погов. П.Р. Славейков, БП I, 279.

О Махам опаш като котка за мръвка. Диал. Ирон. Докарвам се 1шед някого, подмазвам се, лаская някого, ооикн. за да получа някаква облага. Станала тиква, надула си и опаш. Диал. Ирон. За човек, който се гордее, държи се надменно, без да има за какво. Трън ти под опаш. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Не ме е грижа, че си отиваш, махай се, върви, където искаш (казва се, когато някой заплашва, че ще бяга). Увирам се / увра се като конска муха под опаш. Диал. Много съм нахален.

ОПАША. Вж. опасвам² и опасувам.

ОПАША ж. Диал. Опашка; опаш. Отишло патя на паша, врънало ся без опаша.

Н. Геров, РБЯIII, 369.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОПАШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има опашка. То влизаше в дълбокия подмол .., навираше десницата си в дупките и гонеше рибата към сака. Когато Найден надигаше мрежата и някое опашато животно почваше да пляска в кесията, радостта на Нямото нямаше край. А. Каралийчев, СР, 29. Опашата костенурка премина по дъното, ту пълзеше по кафеникавите камъни, ту плуваше там, където ситното течение се опитваше да я отнесе. Д. Фучеджиев, Р, 159. След първата баня малки и големи [патета] тръгваха на пътешествие. Обикаляха семейно цялото езеро, като пребъркваха с човки плитките заливчета и лапаха се-гиз-тогиз по някоя опашата попова лъжичка. О. Василев, УП, 37. Дядо веднъж донесе някаква ръж от планината и я смляхме на брашно. Нали гладясали, налапахме се, още неизпечен добре хляба. И един по един взехме да падаме като мрътви на пода. После, когато се просвестихме, дядо се досети, че забелязал някакви опашати зрънца, омайничета, в житото, ала не мислел, че толкоз пък може да се отровим... Кр. Григоров, Н, 200. • За фрак, редингот и под. — Аз ще си купя бял крават, /.., чер фрак опашат / за ближний карнавал! Ив. Вазов, БМ И, 122.

2. Който е с дълга опашка. Отвъд пармак-лъка се виждаха дългите дворища на джендема.. ей ги казаните, ей ги огнените езици... Там влизаха грешниците, водени от черни опашати и рогати дяволи. Д. Неми-ров, Б, 215. — Ех, джунглата! Джунглата!.. — Ами малките опашати маймунки — колко бяха милички! П. Бобев, ЗП, 70. — Да ми удариш десетина яребички крилати!.. — И една лисичка опашата. А. Каралийчев, ПСI, 158. Три дни става как се гуши/Зайо Байо дългоуши / сред полето в търницата, / да си пази душицата / от ловците мустакати, / от кучета опашати. Елин Пелин, ПБ, 131.

3. Прен. Диал. За вяра, религия — дяволски, нечестив, погански. Заробиха турците целия свят. На Петровден минаха черни арапи от опашатата вяра. Те караха невести от земята на Добротича. А. Каралийчев, В,147.

4. Като същ. опашатият, само членувано, м. Дяволът; лукавият, рогатият, нечестивият. Само дядо Настас продължаваше., да се чуди как беше възможно един и същ човек едновременно и да пее по радиото, и да пътува с „автунбил“. — Тукана опашатият ще да има пръст — рече си той. А. Тонич, ГЗМ, 21-22. Мъчи го опашатият! Дяволът се труди да направи някого да стори зло. СбНУ XV, 13.

О Опашата звезда. Разг. Комета. В слънчевата система са включени още и така наречените комети или опашати звезди. Гр. Николов и др., ОГ, 15. — Пък да ти кажа ли, отче мой, — продължаваше калугерът .. —лоши, лоши времена идат! Знаци по небето видели, казват звездобройците, опашати звезди се явили — за мор ли, за бран ли голяма тълмят! Ст. Загорчинов, ДП, 233. Опашати земноводни. Зоол. Клас гръбначни животни с опашка, които съчетават белези на водни и на сухоземни животни; амфибия. Amphibia. Тропическите райони на земята са населени от разнообразни бозайници и опашати земноводни. А Анакон-дата е опашато земноводно, достигащо на дължина от осем до десет метра. Опашата лъжа. Разг. Неодобр. Прекалено голяма лъжа; дърта лъжа. — Не лъжа! Наистина, имам си два гълъба!.. — Ех, че опашата лъжа! — подигра го пак Наско. П. Стъпов, ЧОТ, 25. Каквото щете да разправяте, / все пак обичаме лъжата; /тя някак разкрасява нравите, / най-вече щом е опашата. Ст. 1963, бр. 922, 2.

ОПАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до опашка (в 1, 2 и 3 знач.). Тюленът плува с помощта на предните крайници.., а делфинът използува опашния плавник. Биол. IX кл, 1981, 19. Главен орган на движението е опашната перка, която при различните риби има различно устройство. Ц. Пешев и др., ФБ, 15-16. Избиват го [пора] заради кожата му, а също и за опашните косми, от които правят меки четки за рисуване с водни бои. П. Петков, СП, 66. На челото и около цялата основа