Page:RBE Tom11.djvu/554

ОМЕСВАМ² 554 ОМЕШВАМ²

ров и др., БНК, 42. Кошчето с попарената сиренина се изважда, разтърсва се, за да се изцеди течността, и сиренината се омесва.

Н. Димов и др., ТМ, 230.

ОМЕСВАМ², -аш, несв.; омеся, -иш, мин. св. -их, св.,. прех. Диал. Примесвам, ра-змесвам, смесвам. Ковачите все хвърляха нови и нови железа, омесваха ги заедно със старите, пак ги загряваха и пак дотуряха нови. И. Радичков, СР, 132. Туриха я [релсата] в едно огнище, нагряха я,.. и с бой и нагряване взеха да я омесват с простр волски подкови и чембер от стари каци. И. Радичков, СР, 137.

ОМЕСВАМ СЕ несв/, омеся се св., непрех. Разг. За хора и животни — смесвам се, из-месвам се с други хора или животни; обърквам се, омешвам се. Омесиха се хора и добитък в едно кълбо, което бързо се заразмо-тава с тропот. Д. Вълев, 3, 92. На площад „Народно събрание“ по една чиста случайност той се омесил в една групичка азиатци, които впоследствие се оказали малайска група за фолклорни танци. Й. Попов, ПЧ, 24.

О Омесваме / омесим си шапките. Диал. Скарваме се.

ОМЕСВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омесвам¹ и от омесвам се. Омесването е много съществен елемент в технологията на кашкавала. То трябва да става бързо и сръчно, за да се получи еднообразна сиренина. Н. Димов и др., ТМ, 230. Омесването на халвата става в калайдисани медни казани със сферично дъно, поставени на специални дървени стойки. А. Генадиев и др., ТЗ, 143.

ОМЕСВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омесвам² и от омесвам се; смесване, ра-змесване, примесване.

ОМЕСЯ¹. Вж. омесвам¹ и омесям¹.

ОМЕСЯ². Вж. омесвам² и омесям².

ОМЕСЯМ¹, -яш, несв. (рядко); омеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Омесвам¹, омесям се, омеся се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОМЕСЯМ², -яш, несв. (рядко); омеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Омесвам², омесям се, омеся се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОМЕСЯНЕ¹ ср. Рядко. Отгл. същ. от омесям¹ и от омесям се; омесване¹.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОМЕСЯНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от омесям² и от омесям се; омесване².

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОМЕТА. Вж. омитам.

ОМЕТА СЕ. Вж. омитам се.

ОМЕЧВАМ СЕ, -аш се, несв. ; омеча се,

-иш се, св., непрех. Диал. За мечка — раждам мече.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОМЕЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омечвам се.

ОМЕША¹. Вж. омешвам¹.

ОМЕША². Вж. омешвам².

ОМЕШАМ¹. Вж. омешвам¹.

ОМЕШАМ². Вж. омешвам².

ОМЕШВАМ¹, -аш, несв.; омеша, -иш, мин. св. -их и омешам, -аш, прех. Остар. и диал. Смесвам. Овцете измрели от някаква незнайна болест,.. Старият тръгнал да отиде при зет си, за да му поиска десетина овце, та като ги омеша със своите няколко.., да има за какво да ги гони из планината. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362-363. — Ей, камаради! И заповядайте при нас да омешаме сватбите! М. Колчакова, П, 80. омешвам се, омеша се, омешам се страд. ОМЕШВАМ СЕ несв.; омеша се и омешам се св., непрех. Остар. и диал. 1. За хора и животни — присъединявам се към други хора и животни и образувам неразделимо цяло с тях; смесвам се, обърквам се, омесвам се. Из хармана и по двора тичаха и играеха десетина деца. С тях се омеша и Ленко. Г. Караславов, Йзбр. съч. VI, 268. Овце и кози са се омешали — пази боже! Кой е враг, кой е свой — не знаеш. Ц. Лачева, СА, 22. Повечето от въоръжените хора бяха сдружени земеделци. Но и земеделци, и комунисти бяха се омешали, шетаха насам-натам, разговаряха оживено. Г. Караславов, ОХ IV, 111. — Знаеш ли, мале, памтиш ли, / кога татаре минаха? /Сите низ село бегаа, /а я ги, мале, посретах, та па се у них омешах, / та станах църно татарче. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 302-303.

2. Обикн. с предлог с, у — събирам се, свързвам се с някого, с някаква група, за да общувам. — Млък бре! Ходи там [на църква], докато се омешаш с хората, па сетне прави, каквото си искаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 202. — Хубаво, че заучаваш момичето си да жъне. От всичко трябва да разбира. От време на време нека се омеша у хората. Кр. Григоров, ТГ, 71. Единственото, което му [на Шаро] липсваше сериозно.., бе средата на неговите ближни. Не че ги нямаше. И в този град живееха кучета, както навсякъде,.., но все се случваше така, че той не можеше да се омеша с тях. Д. Цончев, ОТ, 126.

О Омешваме / омешаме си шапките. Диал. Скарваме се. — Ти какво, все току Братан ти е в ума! Ако вие по младежки работи сте си омешали шапките, аз заради такива работи не мога да съм против него. Ст. Даскалов, ЗС, 206.

ОМЕШВАМ², -аш, несв.; омеша, -иш, мин. св. -их и омешам, -аш, прех. Остар. и