ОМЕЛЯ 553 ОМЕСВАМ1
ОМЁЛЯ. Вж. омилам.
ОМЁНА ж. Диал. Размяна, смяна. Омена кошу ле. П. Р. Славейков, БП II, 10.
О Омена на веществата. Остар. Обмяна на веществата. Когато ние дъхаме, то возду-хът влазя в белия дроб, преобразява кръвта, произвожда омена на веществата и из-лазя вън. Ал. Дювернуа, СБЯ.
ОМЁНТУМ м. Анат. Ципеста обвивка на червата; голямо було. За създаване на изкуствено кръвообращение [на бъбреците] се оказало най-подходящо да се използува оментумът (булото) — обвивката на червата. Той е богато кръвоснабден и дава големи оперативни възможности за присаждане върху бъбреците. ВН, 1961, бр. 3066, 4. Апендиксът се палпира нормално само в случаите, когато той не е покрит от червата или оментума. М. Василев и др., ВБ, 352. Поради срастванията, които се образуват с матката, оментума, ректума, мехура и др., болните, прекарали такова възпаление, често съобщават за известни оплаквания, които се състоят главно в болки. Ил. Щъркалов, Г, 191.
— Лат. omentum.
ОМЕРЕТЁЯ, -ёеш, мин. св. омеретях, прич. мин. св. деят. омеретял, -а, -о, мн. омеретёли, св. Диал. Грубо. Опустея. — Знам, че не ти е работа, но моя нали го арестуваха, омеретели му работите, малко хляб приготвих. М. Яворски, ХСП, 43. Биволиците протягаха шии през вратнята и безпомощно обикаляха из двора. — Габю, ще ги пусна, омеретели. Ей тука ти оставям хляба. М. Яворски, ХСП, 277.
ОМЕРЗЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Презрян, осквернен, омърсен. Горе, уви! — думаше невестата; /../ Кол бедна съм, ах! — и окаяна, / омерзена, йощ и злополучна. К. Огнянович, ЖА, 41-42. Чувствуваше душата си омерзена, окаляла. В. Ченков, ЗХ, 171.
ОМЕРЗЁНИЕ мн. няма, ср. Книж. Отвращение, погнуса. Стана нещо неочаквано. Доброман хвърли от гърба си вършините и изкрещя не толкова уплашено, колкото с омерзение и погнуса в гласа. Ст. Загорчи-нов, ДП, 385. Бай Ганьо е егоист, хитрец, келепирджия. При тия свои качества той би възбудил само омерзение. Г. Бакалов, Избр. пр, 280. Той знаеше какъв ще бъде отговорът на Кирил, но му зададе въпроса само за да изрази със своята псувня съчувствието си към него и омерзението си към властниците. Т. Харманджиев, КЕД, 632. Запали цигара с чувство на омерзение и мобилизираща го тъга. Д. Цончев, Л, 31.
— От рус. омерзение.
ОМЕРЗИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който вдъхва отвращение, погнуса; отвратителен, гаден. Уви, трябваше ли историята с тая омерзителна точност да се повтори подир четири столетия!? Ив. Вазов, Съч. XVI, 109. Ние видяхме себе си в цял ръст, когато от висините на небивалия полет на разкрепостения разум гледаме на своето минало, настояще и бъдеще. Гледаме без омерзителното чувство на национализма и шовинизма, с братско уважение към всеки народ. В. Йосифов, Избр. тв. I, 128. Ние смаяни четем изповеди в писмата му [на Яворов] от тоя род: „Пусто и тясно ми е навсякъде. Пък и би ли могло да бъде иначе в тоя омерзителен живот без дела, без въздуха, що храни силите на човека за дела“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.
— От рус. омерзительный.
ОМЕРЗЙТЕЛНО нареч. Книж. С отвращение, погнуса.
ОМЕРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Омировски. Омерически стих.
2. Прен. Който е необикновено силен. Преди да дам време на Дукова да пошушне, побързах да го извлеча навън и надали някога такъв омерически смях е гърмял из стълбите на „Славянска беседа“. Ив. Вазов, Съч. IX, 176.
— От гр. собств. през фр. homérique.
OMÈCBAM1, -аш, несв:, омёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Меся нещо толкова, колкото трябва, за да получа желаната смес; измесвам1. Малко търчим по цял ден, та сега и дуварите ще седнем да мажем... Ти само омеси пръстта, оная пръст, дето Иван я докара напред, пък той като си дойде, аз ще го науча него. F. Караславов, Тат., 213. Ние вече бяхме омесили калта и оставаше още едно прекопаване, дорде почнем да сечем тухлите. Кр. Григоров, ОНУ, 61. Омесих кайма за кюфтета. Н Приготвям с месене тесто за хляб, козунак, баница и под.; измесвам1. Станала баба Лена от леглото и започнала да шета. Трябвало най-напред да омеси хляб, а сетне да отиде до ливадата под селото, за да събере сеното. Сл. Трънски, Н, 249. Моята майка омеси за Елин Пелин и за още един от писателите по една добруджанска погача от най-бялото брашно. А. Каралийчев, С, 214. Все гледаше да ми приготви по-хубаво ядене.. А веднъж на изпращане реши да ми омеси баница. Кр. Григоров, ОНУ, 125. Я пойдем да месим, / и оно със мене. / — Доде, омеси ми кравай! / Желкя те изела, / нали съм ти жена. Нар. пес., СбНУ XI, 15.
2. Диал. При месене прибавям към, в тестото билки или друг хранителен продукт; замесвам2. През войната сушехме и мелехме за брашно жир (желъд), па омесвахме в хляба и реса от леска. Ив. Хаджийски, БДННI,
130. омесвам се, омеся се страд. След смилането то [месото] се омесва и отново престоява в хладилника 12-24 часа. Л. Пет
