Page:RBE Tom11.djvu/436

и тихо я положи на устната си. Чурулене като глас на славей изпълни тесния мръсен кубрик. Н. Антонов, ВОМ, 167. До I960 година по пазарите и панаирите все още се намираха глирени окарини; продаваха ги грънчарите. И. Радичков, СР, 79. Тогава баща им даваше по някое левче и те се трупаха около наредените в дълги редици пъстри стомнички и паници, около тезгяхите с петлета, окарини и пискуни. Ем. Коралов, ДП, 24. Всеки ден излапваше сладко по цяла паница току-що издоено топло мляко,.. Сетне дълго свирукаше с глинената си ока-рина или с шареното си дудуче. Г. Русафов, ИТБД, 227.

— Ит. ocarina 'гъска'.

ОКАРЙНЕН -а, -о, ми. -и, прил. Който се отнася до окарина; окаринов.

ОКАРЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ока-ринен.

ОКАСТРЕНИЦА ж. Диал. Сурово отсечено дърво, прът; кастреница², суровица. Они грабнали кой колец, кой окастреница. Т. Панчев, РБЯд, 236.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОКАСТРЮВАМ, -аш, несв.\ окастря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Окастрям.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКАСТРЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Окастряне.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОКАСТРЯ. Вж. окастрям и окастрю-вам.

ОКАСТРЯМ, -яш, несв.\ окастря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Режа, кастря клоните на дърво или връх на растение, за да го оформя; подрязвам, орязвам. Още първите дни трудоваци изтесаха бъзето,.., изправиха съборените зидове, окастриха позасъх-налите овошки и църковният двор просветна. Ст. Даскалов, МЧ, 92. На другата сутрин дошъл градинарят с един косер и зел да кастри ябълката.. Градинарят окаст-рил тако-речи всичкото дърво. Д. Манчев, БЕ II, 48-49. // Кастря клонки, за да огладя стъблото на отсечен клон или дърво; изглаждам. Ганчо не се стърпя, взе един прът, откърши му върха, окастри го с ръце и като отиде при пещта, разрови я добре. Ц. Гинчев, ГК, 62. Да сваля това дърво [кедъра] не беше малка работа; защото двадесет дена отидоха само да клюцам с брадвата наоколо догде го отсека в дънера и петнадесет, за да го окастря и да отсека върха му. П. Р. Славейков, РО (превод), 76.

2. Прен. Разг. Мъмря строго, хокам някого; кастря. Бай Стамен се събуди със същото чувство като оная сутрин, когато беше го викал Младенов в Пещера. Същото, само че тогава се случи лошо — вместо да го хвали, Младенов го окастри от край до край. Т. Монов, СН, 209.

3. Прен. Намалявам, съкращавам обема, големината на нещо, отнемам от пространството на нещо (обикн.държава); орязвам. В желанието си да не обижда с тези бунтарс-ки изказвания [на Н. Бозвели] ни турското, ни другите засегнати правителства,.., Друмев си позволява да окастри най-произ-волно текста [на „Мати Болгария“]. М. Арнаудов, БКД, 220. Не се шегува, реже тя [цензурата], не спира, / веднъж да й паднете в ръцете. / Ще ви окастри на таквиз парчета, / че не кастри само, а кастрира. Ем. Попдимитров, СР, 111. Наполеон I разшири още повече пределите на царството си, но откак го изгониха, договорите в 1815 л. окастриха Франция и я вкараха в пределите, които си имаше в 1789 лето. И. Груев, 3,95.

4. Прен. Разг. Остригвам, подстригвам обикн. много високо и неравномерно. Кой фризьор ти окастри така главата? окастрям се, окастря се I. Страд. от окастрям (в

I, 2 и 3 знач.) Прекопах дръвчетата, храстите, цветята.. После чистих плевели, окастрих каквото можеше да се окастри. Ем. Манов, ПС, 11. В този конгрес [Берлинския] се окастри твърде много Св. Сте-фанский договор, като се разпокъса България на много части. Правдоборски, НБО, 6.

II. Възвр. от окастрям (в 4 знач.). — Ти ли си се окастрила тъй? Каква ти беше хубава косата, а сега на какво приличаш.

ОКАСТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окастрям и от окастрям се; орязване, подрязване. На, още докато седях в имението си., и мислех тая есен да пристъпя към окастрянето и очистването младите дъбови фиданчета.. едно шумолене там привлече вниманието ми и аз видях, че едно шопче беше успяло вече да отсече много от тия фиданки. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 41. Баща му имаше голямо семейство: пет сина и дъщеря, а заплатата му бе много сиромаш-ка, пък училищните управници, калоферс-ките чорбаджии, прибягваха към още по-голямото й окастряне. Г. Бакалов, Избр. пр, 210.

ОКАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който може да вижда, има зрение. Противоп. сляп. — Ти вече и вестник ли отбираш, бе Батала?.. — Е, да можех — тъжно поклати той глава и въздъхна,.. — Защо да не можеш, мижо Батала?.. — Как ще мога, бе момче, като съм без очи, като не съм окат? Б. Несторов, СР, 139. — Като слепец влека се вече.. — Само тояжките на слепците чукат така, ту често, ту по-рядко. Нейсе, понякога един слепец свършва повече работа от триста окати. Де да видим дали и сега ще бъде тъй. В. Мутафчиева, ЛCB II, 243. Има и много отделения [в пещерата] на подземни дупки. В една от них ако влезне сляп човек, он прогледва, а окат — осле-