пява. Ч, 1875, бр. 13, 614. • Обр. Нима най-напред трябва да дойде любовта, за да се яви след нея и бракът? Не се ли е случвало обратното, не е ли възможно то?.. Не е ли по-добре да бъде обратното — да се направи любовта оката? Ст. Чилингиров, РК, 203.
2. Нрен. Който може да предвижда, да преценява добре обстоятелства, тенденции и под.; образован, учен, просветен. Старият кръчмар,.., зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. — Ха сега, сине, да ми почетеш нещо — да се порадвам и аз, че съм отчувала учен, окат син! Г. Русафов, ИТБД, 251. Поел е Брайков работата, колкото да ме отбие от пътя си, за да не се яви в селото ни още един окат човек. А. Страшимиров, А, 612. Дело на окат човек е унищожението на Климентовите съчинения — дело на проз-рител и далновидец, на учен, който може да оцени стойността им. Н. Драгова, КО, 210. По-инак е отсреща, в Старий град, / друг ритъм тебе там ще те подхване; / в късна вечер ли, в зори ли ранни / ще видиш друго, ако си окат. К. Христов, В, 78.
3. Като същ. окат м. а) Зрящ човек. Про.ти-воп. слепец. Това пд беше възможно за един окат,.. Но слепецът се намираше в един океан от тъмнина. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
63. Кой астроном ще може някой ден / да ни успокои с тези думи: „Ще изчисля / безкрайността между — един и друг човек?“ /.. / Но хорът на прашинките ни пей: / „Еднакви, равни са окато и безоко!“ К. Христов, В, 33. б) Просветен, образован, буден човек. А Теофилакт, макар и да пише за най-окатите в империята, не се посвенява да налепи своите тълкувания от съчиненията на Йоан Златоуст,., и Евтимий Зига-вин. Н. Драгова, КО, 173. — Така е, видно е като бял ден — продума Витъо. — Видно, ама когато окатият ти го посочи с пръст. М. Смилова, ДСВ, 186. Чети! То [букварче-то] сляпото окато прави. Ив. Вазов, Съч. III, 144.
4. Диал. Който е с големи очи. [Снахата] породи мужко детенце, / на кого лика прилика, / на кого да го познае? / На цигането окато, /на еврее къдраво, /../на сегменето [сеймените] краклисто. СбНУ Х1ЛП, 559.
О Окато перо. Диал. Пауново перо. Ти се сас убост поднесе /та бега в гора зелена, / .. /Дек паун трева пасеше, / окати пера носеше. СбНУ I, 19. Марковина у двори седеше, / та си вие два зелени венци: / един венец от сребро и злато, / други венец от окати перя. СбНУ ХЫУ, 240.
ОКАТИН м. Простонар. Окат (в 3 знач.). — Разгеле даскале! Вярно ли е, дето сегичка наскоро щяло да дойде едно движение.. — дето всичко щяло да уреди без ом-разлъци и караници? — Какво движение? —
А бе, гълча ни за него Хаджиевият окатин, Потко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 254.
ОКАУША. Вж. окаушвам.
ОКАУШВАМ, -аш, несв.', окауша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Затварям, арестувам някого. Зная я аз твоята приказка: тоя дето много ядял, случило се та го тикнали в кауша.. Та ако те окаушат, да речем... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 165.
ОКАХЪРЯ. Вж. окахърявам.
ОКАХЪРЯВАМ, -аш, несв.', окахъря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Създавам грижи (кахъри) на някого; натъжавам. Ще се поболееш, брей, ще окахъриш някоя мома! А. Гуляшки, ЗР, 237. Тойзи страх ока-хърява най-много турското правителство и го обезсърчава да ся надее, че ще може да загаси огъня, който е вече букнал доста силно върху най-важните стрехи на изгни-лата порутена турска държава в Европа. ДЗ, 1868, бр. 38, 142. окахърявам се, окахъря се страо.
ОКАХЪРЯВЯМ СЕ, несв.', окахъря се св., непрех. Диал. Натъжавам се, загрижвам се. Те бяха още на половина час разстояние от Челопек,.., но както вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Селянката се окахъри. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. — Тю, за жена се е окахърил и намусил като дете, кога му счупят играчката. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 114-115. Тодор й дума, продума: / "Грозданке, либе, Грозданке, / жетвари ми доста жънали / и снопи са доста тежки, / но съм се много окахърил / дали ще мойш се отсрами / на седемдесет жетвари. " Нар. пес., СбНУ ХБУ1, 64.
ОКАЧА. Вж. окачам и окачвам.
ОКАЧАЛКА ж. Остар. Закачалка ( в 1, 2 и 3 знач.). В стаята до кухнята имаше широк железен креват с разхвърлени изпокъсани одеала.. Освен него имаше само една окачалка на стената — никакви други мебели. Г. Велев, КВА, 184. Първата му работа бе да свали сакото си и да облече вехтото, което като чучул висеше на окачалка-та и пазеше стаята през неработното време. Д. Калфов, Избр. разк., 205. Той [Ради] седна на единия стол в празната широка стая с малко, жълтеникаво бюро и стояща окачалка в ъгъла. С. Мокрев, ЗИ, 315. Ока-чалките на гардероба са специални.. Те се състоят от хоризонтални лостове, които се въртят около отвесна ос. С. Цонев и др., ВА, 54.
ОКАЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); окача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Окачвам; закачвам1, закачам1. Костадин се събуди цял в пот. През тъканите завеси, които Христина бе окачила вчера, за да му угоди, се процеждаше светлината на месеца. Ем. Станев, ИК III и IV, 397. В равния и набит двор на дядо Костадина снахите му изнесоха дебело кросно, забиха два кола в земята,
