Разлика между версии на „Page:RBE Tom11.djvu/219“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 17:18, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


ОБУЧЙТЕЛ 219 ОБУЩАРНИЧКА

учител в една стая. Ал. Спасов, С, 21. За-почваме обучението в първи курс с етюди, които поставят студента в положение да чувствува себе си в различни предлагани обстоятелства. Н. лилиев, Съч. III, 276. Добри резултати от обучението. Обучение по литература. Казармено обучение. Тригодишно обучение. Срок на обучение. Задочно обучение. Нагледно обучение. Трудово обучение.

ОБУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което обучава някого на нещо. Който ся обучава на едно художество ся именува рукохудожник или рукоделец. А па който одобрява една наука, именуват го обучител на свободните художества. Е. Васкидович, ПП (превод), 90.

ОБУЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се свързва с обучение, отнася се до обучение по нещо. Обучител-ната работа е започнала отскоро и шансовете да се изпълни плана са малки. В Самоков плувното лято ще завърши също със слаб актив. НС, 971, бр. 99, 2.

ОБУШ А. Вж. о б у ш в а м.

ОБУШАРВАМ, -аш, несв.\ обушаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Удрям, чуквам нещо о друго нещо, без да искам.

2. Дрен. Засягам някого с думи; обиждам, обушарвам се, обушаря се страд, и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБУШАРВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от обушарвам и от обушарвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБУШАРЯ. Вж. обушарвам.

ОБУШВАМ, -аш, несв.; обуша, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Счупвам, стро-шавам ушите на игла или на някакво друго сечиво; изушвам. обу швам се, обуша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБУШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обушвам и от обушвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБУЩА само мн. Обувки. Говореха те [войниците] високо и дръзко, само един от тях, по-стар войник, стъпваше мълчалив и навъсен с подкованите си обуща, види се, отегчен от разговорите им. Д. Талев, С II, 119. Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос. Елин Пелин, ЯБ,

6. На краката й обуща нямаше — само чорапи, продънени отдолу. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 28. В коридора във всички посоки тичащи хора,.., възпитани господа с меки обуща и димящи лули. И. Радичков, В, 250. Няма по-трогателна и тъжна / от таз картина, остра като рана: / жени с чували и с обуща мъжки, / изрязани на фона на Балкана. А. Германов, М, 77.

ОБУЩАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави или поправя обувки. Някога и тя имала съпруг.. Този съпруг., не бил лош човек. Бил обущар и то голям майстор. Можел да прави такива обувки, че да не усещаш има ли нещо на крака ти. Ив. Остри-ков, С, 1972, кн. 9, 158. Обущарите,.., чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени чивийки. Д. Калфов, ПЮН, 18. С най-видни наши учени артистът [Сарафов] беседваше.., но не по-малко обичаше да се отбива привечер при шивача си, при махленския беден обущар-кърпач или да по-беседва с келнера в кръчмицата, със селския млекар, с прислужницата си. Ст. Гру-дев, ББ, 89. uCe.u Спиридон е светецът на обущарите. И. Йовков, 04, 95. В миналото жителите на Трявна са били предимно занаящчии — зидари, кроячи, обущари, резбари. Й. Радичков и др., ГСП, 120.

ОБУЩАРИН, мн. обущари, м. Остар. сега простонар. Обущар. Влез в железница, в параход: наред с губернатора, с милионера седи обущарин. Ал. Константинов, БПр, 893, кн. 5, 69. Предводителят на тази малка чета, обущаринът Панайот Бояджиев,.., залага своята засада в местността Канлъ дере. Н. Хайтов, X, 300.

ОБУЩАРКА ж. Рядко. Жена обущар. — Казвам се Надка Георгиева. Майка ми е обущарка. Аз слушам много. Тук е много хубаво. РД, 1949, бр. 124, 2.

ОБУЩАРЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Обущарство. — Трябва сега обущар-лъкът да е потръгнал, а? — каза учителят, като сгъваше разписката. — Чат-пат, но от папукчийството жълтици не се печелят. П. Стъпов, ЖСН, 106. Димитър се отскубна от аргатлъка, запиля се към Чирпан, прави-струва, научи обущарлъка, понареди се. Г. Караславов, Избр. съч. X, 28.

ОБУЩАРНИЦА ж. Работилница, където се правят нови обувки или се поправят стари. На млади години Топката скита из Русия като градинар, ходи в Австрия,.., докато най-после се прибра с малко капита-лец в родния си град, отвори си обущарни-ца с трима чираци, завъди дом и челяд. Чудомир, Избр. пр, 232. По професия съм обущар, но поради това, че ми закриха обу-щарницата, сега ми остава много свободно време. Й. Попов, ИЖП, 61. Това беше една обущарница на улица „Гробарска“, едно дюкянче за кърпене на вехтории със спусната рулетка откъм улицата. А. Гуляшки, Л, 490. Имат си шивачница, обущарница и ко-ларо-железарска работилница. А. Каралий-чев, С, 95.

ОБУЩАРНИЧКА ж. Умал. от обущарница. Късно е вече да променям занаята си. Но дай ми едно ъгълче, да си отворя една обущарничка — да кърпя обущата на работниците. Й. Йовков, ОЧ, 160. Обущарнич-ката му се помещаваше в една ниска дъсчена барачка някъде между улиците "Кон