ОБУЩАРСКИ 220 ОБХВАТ
стантин Стоилов" и „Искър“. Кр. Григо-ов, Р, 15. Две години Диньо чиракува в гра-
а. Ибришима тъкмеше да му отвори една обущарничка пред къщи, та да види някой лев през зимата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198.
ОБУЩАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на обущар, свързна е с обущар или се отнася до обущар. Под същата бяла стена, под която той си седеше, беше обущарското дюкянче на Милоша, сина му. И. Йовков, СЛ, 78. След това се озова на пазара, като разглеждаше по пътя обущарските фирми, защото трябваше да намери обущарница „Начало“ и да помоли да бъде зашита нарочно разпраната му туристическа обувка. Ем. Станев, ВТВ, 21. Бил обущар, и то голям майстор.. Започнали да образуват обущарски кооперации, поканили го да стане главен майстор и той приел. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 158. Всички хора излизаха тичешком от домовете си, между тях беше и един обущарски чирак с кожена престилка и по чехли. Св. Минков, СЦ (превод), 35.
2. Който е предназначен за правене или кърпене на обувки. Това бяха зимниците на къщата или складовете на стария Мило-нас, бащата на Ангелика, който държеше някъде из чаршиите магазин за обущарски кожи и гьонове заедно с двамата си синове. Д. Талев, ЧГ, 91. Пълното успокоение настъпваше, когато през тънката паянтова стена на къщата долетяваха ударите от обущарския чук на съседа ни. Д. Ка-засов, ВП, 20. И, предвкусил от блаженството на труда, аз сложих черния каменен бруст, издълбан в дъга, на коленете си, капнах с пачето перо дървено масло и започнах да точа обущарското си ножче. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 175. Конецът биваше прокаран под „пангото“, обущарската маса, така, че да не се вижда. Г. Велев, ПЕМ, 83. [Криста] четеше като бясна романи.. Нейната леля ги бе изрязвала от жълтите вестници през трийсетте години, бе ги подвързала с яки насмолени канапи с помощта на шило и обущарска игла. П. Вежинов, НБК, 355.
ОБУЩАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на обущар. По мешинената му престилка и по ръцете му,.., аз разбрах, че и днес си работи обущарството. Ив. Вазов^ Съч. IX, 17. Той не искаше вече да работи занаята си. С обущарство вече не можел да ни прехранва. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 9. Иначе аз учих известно време за естраден певец, дипломирах се като геолог, а цял живот ще мечтая да се занимавам с обущарство. С. Трайков, М, 50. Кожарското производство се занимава с преработване на животински кожи за най-различни цели — главно за нуждите на обущарството,.., както и за различни технически цели. Ст. Младенов и др., ОТК, 3. Много са и техникумите с други специалности,.., дървопреработване, обущарство. ВН, 1960, бр. 2743, 2.
ОБУЩАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от обущар. — От пет години гледаш, а нищо не можеш да видиш! — казва с презрение обу-щарчето Марко Махмудиев. Г. Караславов, Избр. съч. II, 252.
ОБУЩВА само мн. Остар. и диал. Обуща. Сватба по села почва в четвъртък,.., отхождат у момини, съдружени от мъжие, кои носят обущва и ся зоват обущари. Г. С. Раковски, П 1,107.
ОБУЩЁНЦА мн., ед (рядко), обущёнце, ср. Умал. от обуща; обущета, обувчици. Войводата им посочи нозете на Хрищица. Градските й мънички обущенца бяха разпрани. Ст. Сивриев, ПВ, 183. Баба Гана й купи лачени обущенца и шарена басма за рокличка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 346.
ОБУЩЕТА мн., ед. (рядко) обущё, ср. Умал. от обуща; обущенца, обувчици. Ще ти направя нови хубави дрехи, ще ти купя обущета и нова кърпа. Елин Пелин, Съч. П,
170. Неговата [на момиченцето] бяла къса рокличка беше без нито една гънка. Обуще-тата му бяха също чисто бели. Ив. Остриков, ОП, 6.
ОБУЩЪК, мн. (рядко) -ци, м. Остар. сега разг. Обувка. Аз се закашлях, мама изтърва обущъка ми, а татко впи неопределен поглед в лицето на неочаквания гост. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 47. Татко, види се, го позна по гласа, та затова не дигна глава от обущъка, върху който работеше. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 82.
ОБУЯ. Вж. обувам.
ОБХАЖДАМ, -аш, несв.\ обходя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обхождам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБХВАНА. Вж. обхващам.
ОБХВАТ, мн. няма, м. 1. Пространство, обикн. с определени граници, в пределите на което се вмества, се върши, се движи нещо или се упражнява някакво въздействие. Малко по-удобно средство е надземната железница, но и нейният обхват е ограничен. П. Вежинов, ДМ, 35. В ранното средновековие градовете били съвсем незначителни и обикновено представлявали малки селища, групирани около замъците на светските или духовните феодали и се вмествали в обхвата на външните крепостни стени. А. Бешков и др., ИГ, 33. За първи път у нас се строи голям самоходен портален кран,.., който има обхват 29 метра и чието действие е комбинирано — отлепва готовите елементи, придвижва ги и ги товари. ВН, 1960, бр. 2808, 1.
2. Прен. Големината или количеството на това, което се обхваща от нещо; обем, кръг. С малки изключения сюжетно-тематични-ят обхват на излезлите през годината
