ОБУХАМ 218 ОБУЧЕНИЕ
ОБУХАМ. Вж. о б у х в а м.
ОБУХВАМ, -аш, несв.; обухам, -аш, св., прех. Разг. 1. С бухане изронвам плод, семе и др. Обуле кукуруз и ще го закарат да го мелат. СбНУ Х1Л, 457.
2. С бухане отстранявам прах от дрехи, постелки и пр. След като изми стълбите, обуха изтривалката, преди да я постеле пред входната врата, обухвам се, обухам се страд. При обиването на по-голямо количество семена, които се намират в сухи и разпукливи шушулки, отделянето им от последните става чрез овършаване на ар-ман или обухване с пъртове. За сполучливото извършване на тази работа необходимо е материалът, който ще се вършее или обухва, да бъде съвършено сух. Гр, 1906, бр. 13-14, 211.
ОБУХВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обухвам и от обухвам се. При обиването на по-голямо количество семена, които се намират в сухи и разпукливи шушулки, отделянето им от последните става чрез овършаване на арман или обухване с пъртове. Гр, 1906, бр. 13-14, 211.
ОБУЧА. Вж. обучавам.
ОБУЧАВАМ, -аш, несв/, обуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Подготвям някого да стане, да бъде някакъв, като му предавам своите умения и знания. Василий за пръв път виждаше войската си събрана на едно място. Всичко,.., той смяташе за свое дело. Той е събрал тия мъже, той им е дал оръжие, той ги е обучил и сега ги праща срещу врага. А. Дончев, СВС, 568. Той мислеше за Йовчо Петров. За същия дългогодишен занаятчия, който не даваше никой да се доближи до машината му и никого не искаше да обучи. Д. Кисьов, 1д, 405. Господин Желев,., е събрал младежите през нощта и ги е обучил да маршируват. С голямо усърдие момчетата трополят пред нас. Ние приемаме парада им благосклонно. А. Каралийчев, ПГ, 178-179. А Обучи много нови миньори. А Обучава ги в стрелба. А Призванието ми е да обучавам новобранци. И Предавам системно на някого знания, умения в някаква област, подготвям го да извършва някаква дейност; уча, научавам. Частта от цялото вярно ще изразява и подсказва самото цяло. Това не винаги е наложително при илюстрацията, но за обучението на студентите е необходимо, тъй като нашата работа е двойна — да обучаваме едновременно и художника, и илюстратора. Ал. Гетман и др., СБ, 135. Двама първоначални учители и две първоначални учителки обучавахме малките ученици в I, II, III и IV отделение. А. Спасов, С, 90. обучавам се, обуча се страд.
ОБУЧАВАМ СЕ несв/, обуча се св., непрех. Придобивам, усвоявам знания, умения в някаква област системно и самостоятелно.
Манастирските околности цял ден ехтяха от пушечната стрелба, на която се обучаваха младежите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Едновременно с упражнението на тялото тук [в гимнастическата зала] се обучаваш да яздиш на велосипед, да теглиш лопати и други подобни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63.
ОБУЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обучавам и от обучавам се; обучение. Трябва да знаеме, че на света няма нищо много трудно, стига само да умее човек да се залавя за работа. Така е и в първоначал-ното обучаване децата на четмо. ПСп, 1871, кн. 4, 111. [Състезател] 2 започва упражнението, като подава топката на 3 и пресича от външната му страна.. Цел [на упражнението]: обучаване в пресечки, заслон в движение и стрелба в коша. Б. Такев и др., Б, 81. Човек са почудва да вижда слаби момци, от една немощна снажна направа, да дохождат от гимназията яки и силни след няколко месеца обучаване. Ив. Бо-горов, КП, 1875, кн. 6,19.
ОБУЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обуча като прил. Който е придобил системни знания, умения в някаква област; добре подготвен, добре научен. — Видите ли — каза той — какви ги вършат там в окръжията? Обучен войник, пък го пъхнали в обоза. И при това не какъв да е войник. П. Вежинов, ВР, 62. Обучен още от дете по дворцовия етикет на Византия, Методий искаше да разбере какво трябва да прави. Й. Вълчев, СКН, 258. Не биваше да се губи повече ни един кон, защото и сега вече трябваше да се използуват всички запасни коне, та много от конниците щяха да яздят на животни, които нито отговарят на знатността на сана им, нито са обучени както трябва. А. Дончев, СВС, 706. Капудан-паша, яхнал пред цялата си свита, пристигна в Ново село с голяма дан-дана. Че го и посрещнаха както подобава — нали около топовете бяха не еничари, ами обучените стрелци. В. Мутафчиева, ЛCB II, 115. И най-силният, и най-обученият гълъб може да бъде сполетян по пътя си от буря или да бъде грабнат от хищна птица. Ст. Дончев, ПНД, 21. Необходимост от обучени специалисти. Обучен корабен екипаж. Обучен ездитен кон.
ОБУЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Системно преподаване на знания и умения в някаква област. Младежите обсъждаха реда, по който можеха да се откачат от военната служба и зачестилите допълнителни обучения. Д. Димов, Т, 351. Поканен съм [Бешков] в първия доклад да кажа нещо за обучението по илюстрация в Академията. Ал. Гетман и др., СБ, 109. Много педагогически похвати,.., мъчно можеха да се приложат при обучението на четири отделения от един
