Page:RBE Tom11.djvu/199

ОБСИПВАМ² 199 ОБСЙПЯМ

спеше, в цвят по-бял от пяна / пролетта обсипа нашата земя. Мл. Исаев, О, 70.

2. За цветя, растения, дребни предмети — покривам, изпълвам повърхността на някакво пространство. Наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове, жълти лютичета обсипваха поляната, обрасла с избуяла трева. Д. Димов, Т, 25. • Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе. Д. Ангелов, ЖС, 136. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Хр. Ботев, Съч. 1929,

16.

3. Изсипвам, хвърлям в голямо количество върху някого или някъде, дребни предмети, цветя и под.; засипвам³, затрупвам*, отрупвам. Преди час на карнавала., аз ви обсипах с конфети. Г. Райчев, Избр. съч. II, 230. Селото се стече и ги обсипа с цветя. Те не можаха да се движат, така бяха обградени от народ. Ст. Даскалов, БМ, 53. • При обстрелване, бомбардировка. Ромеите бързо се построиха в гъсти редици.., а стрелците от двете крила обсипаха българите със стрели. А. Дончев, СВС, 731. Той отново зареди картечния си пистолет и продължи да обсипва с куршуми улицата, като не допускаше никой да я пресече. Д. Ангелов, ЖС, 494. Немски самолети обсипваха Варшава с бомби, танкови колони се врязваха в огромни кавалерийски маси. Д. Димов, Т,

4. Прен. Предлагам или давам на някого голямо количество от нещо, обикн. пари, скъпоценности и под; отрупвам, засипвам, затрупвам. — Тотю.. като доде един ден, че като ни обсипа с едни милиони... купища злато... ний, жени, ума си изгубихме и чак сега се опомнихме... до шия в дългове. Ст. Л. Костов, Избр. пр, 453-454. Обсипал я със скъпоценности., като царица. Ив. Вазов, Съч. XX, 110. Не да я върнат, ами да знам, че и със злато ще я обсипат, пак я не ща! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 53. Непрестанно приказваше как ще да обсипва майка ми с драгоценни дарове, когато стане господарка на големи богатства. Ч, 1871, кн. 20, 624. // Прен. Дарявам някого или обграждам някого с изобилие от нещо (обич, щедрост и под.); отрупвам, затрупвам², засипвам³. Трябваше да знае тя, че снощното й идване с оня непознат господин, нежностите, с които го обсипваше, не бяха никаква тайна за него. Д. Калфов, Избр. разк., 348. — Но кой е тоя, когото ти наричаш мой враг и когото аз обсипвам с щедрост? Св. Минков, ПШ, 64. Когато ний обичаме хората и родителите си за благодеянията, които траят малко време за нас, колко повече трябва да обичаме Бога, който ни е създал и обсипал с толкова добрини! Т. Икономов, ЧПГ, 8-9. Иванка награждават, Иванка обсипват с милости, Иванка считат за най-честит на тойзи свят. В. Друмев, И, 18. Печално бащино огнище, / печалний граде, роден мой, /../ Де майка млада с грижи мили/обсипвала ме и с любов. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 180-181.

5. Прен. В съчет. с думи, въпроси, молби и под. Изричам в голямо количество думи, въпроси и под. Кръстницата ме посрещна много сърдечно, милва ме по главата и ме обсипва с благи думи. Т. Влайков, Пр I, 243. — Какво стана? Ходи ли? Намери ли го? — обсипа го с въпроси още от вратата Николай. П. Проданов, С, 59. Другите момичета., пращат ги да учат, а тя

— в манастира... Но родителите я обсипваха с молби: обет били дали. Ст. Дичев, ЗС I, 598. Когато майка й побесняваше от яд срещу Елка и_иразпенено я обсипваше с клетви и укори, Йовка се изправяше бледа с широко отворени очи.., изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо! Елин Пелин, Съч. III, 24. Което заптие премину ваше покрай прозореца, затворниците го обсипваха с любезности, да им каже какво има да стане. 3. Стоянов, ЗБВ III, 140.

6. Прен. С предл. сив съчет. с целувки. Целувам много, силно, неудържимо някого, нещо. Жената тихо, но звънливо се засмя, скочи пъргаво, разтвори ръце, хвърли се на гърдите му и го обсипа с целувки. X. Русев, ПС, 49. Майката обсипа с целувки портрета на хубавото си момче, турна го в пазва и тръгна по съседи и познати да го показва и да се хвали. Елин Пелин, ЯБЛ, 36. С подкосени от вълнение крака Бохоров.. обсипваше ръцете й с целувки и мърмореше странни, несвързани слова. Й. Попов, СЛ, 49-50. обсипвам се, обсипя се страд., възвр. и взаим. Но към края на боя, когато полянката се обсипа с трупове, той не можа да изтрае от радост. О. Василев, ДГ, 103. Понякога те [двамата влюбени] се сепват от тревожното съзнание, че има вече нещо счупено в любовта им,., разнежват се внезапно, прегръщат се и се обсипват с милувки. Св. Минков, РТК, 89-90. Ден взора ми лови, нощ думите ми граби, / самсй се неве-днаж обсипах с клевети. П. К. Яворов, Съч. 1,130.

ОБСИПВАМ², -аш, несвг, обсипя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Загубвам гласа си; преграквам, пресилвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБСЙПВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обсипвам¹ и от обсипвам се.

ОБСЙПВАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обсипвам².

ОБСИПЯ¹. Вж. обсипвам¹ и обси-пям.

ОБСЙПЯ². Вж. обсипвам².

ОБСЙПЯМ, -яш, несв. (диал.); обсипя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Обсипвам¹, обси-пям се, обсипя се страд., възвр. и взаим.

— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.