Page:RBE Tom11.djvu/200

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБСЙПЯНЕ 200 ОБСЛУЖВАМ

ОБСЙПЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ.^от обсипям1 и от обсипям се; обсип-ване.

ОБСЙЧАМ, -аш, несв.; обсека, обсечёт, мин. св. обсякох, обсёче, прич. мин. св. деят. обсякъл, -кла, -кло, мн. обсёкли, прич. мин. страд, обсёчен, св., прех. Диал. Сека, дялам нещо от всички страни; одял-вам. обсичам се, обсека се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБСЙЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обсичам и от обсичам се; одялване.

ОБСКУРАНТ м. Книж. Враг на просветата, науката и прогреса; мракобесник. Това принципиално разглеждане е толкова общо в своите доводи и поради тая си абстрак-тност толкова разтегливо, щото дава възможност и на най-крайния реакционер и обскурант да говори за всяко прогресивно явление, за всяка нова идея в утвърдителна смисъл. Н, 1895, бр. 13 и 14, 97-98.

— От нем. Obskurant или рус. обскурант.

ОБСКУРАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Книж. Прил. от обскурант; обскурантски; мракобеснически. Изобщо обскурантното произхождение на българската интелигенция, което лишава последнята от материални средства, нужни за целта, са главните, а може би и единствените причини, за да не познаваме отечеството си. БД, 1909, бр. 19, 1.

ОБСКУР АНТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Враждебно отношение към просветата, науката и прогреса; мракобесие. Народната интелигенция призовава към борба с робството и обскурантизма.

— От фр. obscurantisme или рус. обскурантизм.

ОБСКУРАНТКА ж. Книж. Жена обскурант.

ОБСКУРАНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от обскурант; обскурантен; мракобеснически.

ОБСКУРАНТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на обскурант; мракобесничество.

ОБСЛЁДВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проверявам, ревизирам, инспектирам, разследвам изцяло някого или нещо. Сътрудниците често посещават трудовокооперативните земеделски стопанства, за да обследват резултатите от прилагането на някой нов биопрепарат. ВН, 1958, бр. 2001, 2. Още на другия ден в училището .. дойде инспектор от министерството и обследва где, какво и защо съм говорила на 8 март. ВН, 1960, бр. 2645, 2. обследвам се страд. В последно време придвижванията на рибите се проследяват и от въздуха с помощта на самолет. По този начин за кратко време (6-8 часа) е възможно да се обследва обширна водна повърхност и да се проследи миграцията на определен вид риба на значително разстояние. П. Коларов, РП, 51.

— От рус. обслсдовать.

ОБСЛЕДВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обследвам и от обследвам се; проверка, ревизия, разследване, инспектиране. Подновено бе обследването на печалбите и нарушенията на законите, извършени от монополите. Т. Кюранов, АП, 124. Извършват се икономически обследвания за размера на загубите, причинени от сушата и измръзванията. ОФ, 1950, бр. 1834, 2.

ОБСЛУГА, мн. няма, ж. Рядко. 1. Обслужване. Сервитьорката постоя., и се оттегли силно разочарована, навярно с мисълта, че безупречната обслуга още не осигурява очаквания голям бакшиш. А. Мандаджиев, ЧЛП, 107. Всеки бърза.. Затова дойде ли някой с колата си за обслуга или ремонтец, казвам му: бързата работа — срам за майстора. Заповядайте утре, молим. Сп. Йончев, ШД, 7.

2. Събир. Хората, които обслужват някого или нещо. Христович настигнал вагона си и в движение се качил. Обслугата на вагона обаче завикала по него и поискала той да плати глоба. Кр. Тулешков, НЗ, 15. Някои от танковете вече пламтяха и обслугата им едва успяваше да ги отклони извън шосето, за да не заприщват пътя на прииждащите зад тях. П. Славински, ПЩ, 447.

ОБСЛУЖА. Вж. обслужвам.

ОБСЛУЖВАМ, -аш, несв.', обслужа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За продавач, сервитьор и под. — изпълнявам исканията, задоволявам нуждите, потребностите на клиент, купувач и под. В стената откъм залата имаше четвъртита дупка. През нея се поръчваха и получаваха порциите. Отвъд работеха господарят и две момчета: един 21-22-годишен момък, който обслужваше масите и по-малко момче — на поставката с напитките. Г. Райчев, ЗК, 207. Девойката, свикнала да я харесват, сякаш за да се отблагодари за тоя възторг, още по-бързо обслужваше, мъчеше се да бъде учтива дори и с най-кагтизните клиенти. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Колко нетърпеливи са купувачите, особено малките. Не е лесно да ги обслужиш. ВН, 1955, бр. 284, 2. // Грижа се за задоволяване потребностите, желанията на болен човек. Медицинските сестри старателно обслужваха оперираните.

2. За определена структура, система — предоставям възможностите си, в услуга съм на някого или нещо. Станцията обслужваше немските въздушни сили във войната им на Източния фронт. К. Ламбрев, СП, 143. Този извънреден влак, който обслужваше само миньорите от околните села, минаваше два пъти в денонощието по тая линия. Ив. Мартинов, М, 55-56. Тя [културата] била

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл