Page:RBE Tom11.djvu/180

ОБРЙЧАНЕ 180 ОБРОК

3. С предл. на. Сам ставам причина да изтърпя, да ме сполети нещо, поставям се в неблагоприятно положение. Вашето поведение е толкова некрасиво и толкова ме измъчва, че аз наистина се обрекох само на страдания, като останах в Будапеща! П. Славински, ПЩ, 114. Ти губиш невъзвратно светла памет, / обричаш се на бедствия самин. Н. Лилиев, Ст 1932, 119.

ОБРЙЧАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обричам и от обричам се. Обричането да изпълни всеки член основател „точно и доброволно“ задълженията си към дружеството е звучало вече малко време след учредяването му като жестока ирония. М. Арнаудов, БКД, 115. Послушниците състоят главно от сирачета или от деца на много бедни родители; някои са подарени на св. Ивана, по силата на едно об-ричане, направено от бащите им през време на някаква беда или боледуване. Ив. Вазов, Съч. XV, 28.

ОБРЙЧВАМ, -аш, несв.\ обрича, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обръсвам. Заранта в неделя у момкови идва млад мъж или някой момък (с живи родители), който трябва да обричи.. момчето. СбНУ XLII, 84. Кога се е заранта съмнало, / тогай стана дедо калугеро, / та отиде на млади бер-бере, / остриже си коса от главата, / обричи си брада от лицето. Нар. пес., СбНУ XLIV, 70. „Айде ме, тате, заведи / доле у нова чаршиа / при това младо берберче, / главата да ми обричи — / рус чомоаз да ми остави.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 191. обрич-вам се, обрича се страд. и възвр. — Пинта-та се е обръснал, значи — всичко днес ще върви като по мед и масло.. — Чаках, чаках, па току си рекох — я барем да се обрича. Г. Караславов, ОХ III, 444. „Сестро ле Гане, сестро ле! / Да идеш дома, да кажеш, / да кажеш нани и тати, / нека са нана премени/ и да се mama обричи.“ Нар. пес., СбНУ XI, 14.

О Обричвам / обрича без брич някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.

ОБРЙЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обричвам и от обричвам се.

ОБРЙША. Вж. обрисвам.

ОБРОДЯ¹. Вж. ображдам¹.

ОБРО ДЯ². Вж. ображдам².

ОБРОК, мн. -ци, м. 1. Остар. Тържествено обещание, обикн. с религиозен или суеверен характер; обет. Преди седем години бях дал оброк, че ще посетя свещената рилска обител. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. Кога Мария станала млада девойка, Йоаким и Ана, според оброка си, завели я в църква с изпровождачки девици със свещници и я поставили на първото стъпало на лестви-цата. Д. Манчев, НН (превод), 50. Агнеса ся наслаждава доброМу своему делу: деца й са честити; тя им бе пътеводител и единствена подпора на тойзи свят. Тя е изпълнила оброк, когото бе дала умирающей им майце у постели. С. Радулов, ГМП (превод), 172. // Разш. Обикн. поет. Обещание, клетва. Със своя шепот те сякаш призоваваха цялата природа да бъде свидетел на техния взаимен оброк за вечна преданост. Т. Харманджиев, КВ, 651. Дадохме си свят оброк / да се любим навсегда. Д. Дебелянов, ЗлП, 13 .А слизат край мене принцеси и па-жове в брачен оброк / и гаснат ранени и морни от моите златни стрели. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79.

2. Нар. Църковна обредна служба на определен празник. — Това камъче рекох да изхвърля, бай Косте. — Че ти знаеш ли какво е това камъче? Ти може и да не знаеш, че си скитал, ама тука оброк се служи. Ст. Даскалов, МЧ, 39. Чух, че се поминала Антица, давах на_и черква, струвах оброк — не ми олекна. Й. Йовков, ЧКГ, 173. Когато [Ганчо] излезе на върха на ръта, при голямата гръница, дето лясковчани правеха оброк да не вали град и се молеха за дъжд, първите петли пропяха у Геран. Ц. Гинчев, ГК, 332. Привечер си надянва голяма черна мантиля и отходи в църква, напълнена с дарове, кои приносяха по оброк верующий. С. Радулов, ГМП (превод), 16.

3. Курбан (в 1 и 2 знач.). — Прости, чужденецо — рече ми Елица, — че не те посрещнахме както подобава. Агнето не беше за ядене, а оброк, хлябът не стигна за много гости. А. Дончев, ВР, 163. Отец Дамян благославяше оброка и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчния момък — да я отнесе в гнездото на орела. А. Каралийчев, В, 51.

4. Остар. Оброчище. Толо измъкна кама и с един удар преряза гърлото на овена.. Довлякоха овена до оброка, кръвта обагри издълбания в камъка кръст и над него скритото под лишеи слънце с образа на човек. Г. Алексиев, ДЦ, 90. Навсякъде погледът се сепва ту на старини и гробища от най-първобитен вид и строежи.., ту най-после на следи от старинни укрепления, кастели, кули, а от християнска ера и старинни черкви и оброци. РН, 1911, кн. 5-6, 138.

5. Диал. Облог, обзалагане, бас. Петко (..)

— Всеки от вас., нека знае, че тука с честното име на дедите и баща си аз заедно с децата си и със стоката си се обзалагам за целия мезлиш.. Пети занаятчия (..) — А бре, хей! Чорбаджи Петко тука оброк дава

— вий на Куката и на Терзията ли ще вярвате? П. Тодоров, Събр. пр II, 376-377. Със стрък здравец Гюрга най-личен овчар примами, оброк да се хване с нея. П. Тодоров, Събр. пр II, 139.

6. Остар. Определена сума, която се плаща като данък, наем или заплата. Какво да ги правиш, селяни хора, не умееха друго, а във Влашко цялата земя бе болярска. Щяха да