Page:RBE Tom11.djvu/166

ОБРАДВАН 166 ОБРАЗ¹

/ и на Стояна думаше: / — просто да ти е имане, / че на сиромасите аризва, /.. / та ми ората не измори. Нар. пес., СбНУ XXIX, 84.

ОБРАДВАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от обрадвам като прил. Зарадван. В празник сутрин син, на-контен, и майка, начинена с хубава кърпа армаган и с нова дрешка, тръгват за черква. Щом влязат в нея и почнат да палят свещи, всички ги изглеждат внимателно, а обрадваната майка се преструва, че нищо не чува и не вижда. Ив. Хаджийски, БДНН II, 79. И така, ние бяхме вече победители. Кой може да опише рабостта на обрадва-ното население и на четата? 3. Стоянов, ЗБВ II, 79.

ОБРАДВАНО. Остар. Книж. Нареч. от обрадвам. — Бе, джанъм, на света не са се свършили добрите хора: добър е господ, да ги намерим оттук нататък по планината, казаха обрадвано няколко души измежду момчетата, и лицата им светнаха мину-тно. 3. Стоянов, ЗБВ II, 231.

ОБРАДУВАМ, -аш, св., прех. Остар. Обрадвам. Ако би се впуснали чрез похвале-нието в безмерна радост, то треба тогива сос обличението да ги посрамяваме, и после треба пак със похвалението да ги обраду-ваме. Й. Стоянович, ДСС (превод), 32-33. Варшава 11 юлий. В последния дни били са много помилования, кои са всякаго обраду-вали. БДн, 1857, бр. 5,18.

ОБРАДУВАМ СЕ св., непрех. Остар. Зарадвам се силно; обрадвам се. Оная нощ аз получих около двайсет писма из различни крайове,.., и обрадувах се вело, като захванах да чета тия утешителни и умилителни писма. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 46.

ОБРАЖДАМ, -аш, несв.\ обродя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. оброден, -а, -о, мн. -и, св., прех. Остар. и диал. За растения (житни, овощни, зеленчукови) — раждам много, в голямо количество плод. Не вей, ветро, не леляй ме, / оти сум си обро-дила / на две ветки три яболка! Нар. пес.,

Н. Геров, РБЯIII, 306.

ОБРАЖДАМ СЕ несв.\ обродя се св., непрех. Остар. и диал. Раждам се в голямо количество. Дойдщ дойди, левент Марко, / жито ти ся обродило, / всяка нива хамбар жито, / гноеница два хамбара. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 306.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБРАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ображдам и от ображ-дам се.

ОБРАЗ¹ м. 1. Външните очертания, видът, изгледът на нещо; лик¹. Всяка една от нашите пещери има свой неповторим образ. Едни от тях представляват прави тунели.. Особено интересни са етажните и лабиринтните пещери. ПЗ, 1977, кн. 2, 9.

През тази късна есенна вечер мъглата падна ниско над земята... Тук-таме край пътя се мяркаха тъмните образи на дърветата, които се възправяха като великани. А. Ка-ралийчев, СР, 33-34. Молниите браздяха облаци и тъмнини, и синият им бледав светлик придаваше фантастичен образ на дърветата и планината. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 18. Кроткият образ на равнината, врязана между хълмовете, ще живее в съзнанието ми като морски залив с бели лодки. Л. Стоянов, X, 22. Научни мъжие, които наблюдават небесните светила, всяка година откриват по нещо ново за тях, като например какви са те по образ и по състав, колко далеч са от нас. ИЗ 1874-1881, 52.

2. Изображение (портрет, снимка, икона и под.) на нечие лице или на нещо; лик¹. До всяко четиво — портретче на писател с малка бележка за неговия живот. Гледах образите на тези хора и ми се струваше, че виждам същества от друг свят. Мл. Исаев,

H, 27. Огорчаваше я и това, дето Пенчо не изпитваше ревност от присъствието в албума им образа на влюбения учител. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 130. Нейната последна надежда да иде да целуне чудотворния образ на Божията майка не се сбъдна. Елин Пелин, Съч. Ш, 83. Та нямаше кой да разк-рехне тайната на тази гробница. И никой не можеше разтълми, защо бе вдълбан там образ на змия и орел. Н. Райнов, ВДБ, 98. В негова чест отсякох медали с неговия образ. Лет., 1874, 30. // Отражение на външния вид на някого или на нещо върху гладка повърхност (огледална, водна и под.). Нещо трепна във водата. Божура се наведе и погледна: изплава пак образът й, тя се усмихна, удмихна се и другата Божура във водата. Й. Йовков, СЛ, 69. Извади малко огледало да се огледа.. Усмихна се на образа си в огледалото и затананика хороводна песен. К. Петканов, ОБ, 194. На изгладена металическа плоча, на подплатено отдире стъкло оглядваме ся и си видим образа. Й. Груев, Ф (превод), 124. Самотен коленичил на леда, смутено / през него гледам аз: / .. / Аз виждам своя образ там. П. К. Яворов, Съч.

I, 106. // Екранно изображение на нещо. Образът [на телевизора] взе да става мътен и се замъгли. Й. Радичков, СР, 243. За да получим образ, необходимо е този лъч [електронният] да може да достигне до всяка точка от повърхността на екрана. К, 1963, кн. 1, 17. Напоследък бе създаден маг-нитофон, който записва телевизионни образи, черно-бели и цветни. К, 1963, кн. 3,

3. Прен. Жива, нагледна представа за някого или за нещо. Той бе почти престанал да мисли за непознатата девойка.. Нейният образ полека-лека бе избледнял в паметта му и той не можеше да си спомни ясно чертите на лицето й. Д. Ангелов, ЖС, 172. В минути на тежко униние, когато, прояден