ОБРАЗ1 167 ОБРАЗ1
от горест, усещах да се колебае вярата в мене.., аз се обръщах за помощ към образа на майка си. К. Величков, ПССъч. I, 127. Където и да идеше, каквото и да правеше, тя носеше само образа на къщата си в душата си. О. Василев, ЖБ, 56. Споменът за Рада го не оставяше. Нейният образ преда-телски се мяркаше зад образа на отечеството. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 93-94.
4. Жарг. Странен, своеобразен човек; екземпляр, чудак, скица, зодия. — Малко ти е бе-лежничето, noemel... Дошъл си да гледаш не машина, а живи хора, тъй ли? — ме сепва гласът на инженера.. — Такива „образи“ ще ти покажа, че ще ти хвръкне шапката. Д. Дамянов, ПИЩ, 77.
5. Вътрешно съдържание, същност на нещо (явление, събитие и под.); облик. В „Под игото“ Вазов с широк размах и пълнота рисува бита на нашия народ до Освобождението.., както и онова общонародно пат-риотично въодушевление в освободителната борба, което дава съдържание и образ на епохата. Лит. X кл, 217. Фота, от която и Фотинов, и целият негов род води името си, е такава бележита и характеристична личност и е оставила такива следи върху умствения и нравствен образ на своя внук, щото не може да не се даде един кратък очерк на нейния живот, доколкото той ни е познат. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 597. Революцията, за която разправяше Марин, той не беше си я представил никога по-другояче освен в нейния същински реален образ. Кр. Велков, СБ, 102. И в тъмните следи на есен властна, / следи на смърт, и чужда, и позната, / с лика на есента пред нас израстна / чудовищният образ на войната. Н. Лилиев, ЛП, 32.
6. В литературата и изкуството — художествено въплъщение на мисъл, идея, тип, характер, с помощта на думи или звуци. Ще се намерят ли майстори на словото да разкажат на поколенията за епичните подвизи на въстаналия народ, за трагичния разгром,.. за болката и надеждата в народната оуша? Само в художествени образи може да се изрази голямата народна трагедия. Мл. Исаев, Н, 103. От всичко това се вижда какъв голям майстор на типизацията и на индивидуализацията на човешките характери е необходимо да бъде авторът на приказката и колко той трябва да бъде пестелив при изграждане на фантастичните си образи. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Гръцката драма създаде произведения, които с право се смятат за шедьоври в своята композиция., по мощта на общочовешките идеи, които ги движат и които добиват живот посредством третираните дълбоко и с проникновение образи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Кутев се стреми да отрази типични черти от идейния и емоционален мир на българина в пълноценни музикални образи. ВН, 1953, бр. 303,4.
7. Лит. Герой, характер в художествено произведение. Образ на революционера в „Под игото“.
8. Остар. Образец, модел, пример. Ако тая книга и да не е превод, но тя е съставена по образа на други подобни книги. Хр. Ботев, Съч. 1929, Зо4. Ами тии [родителите] повече треба да прилежават за доброто наказание на чадата си, каквото гледаме, сич-ките благороднии че го правят, а най-паче сами они образ подават на синовете си как да живеят. JP. Попович, X, 10. Турските пи-смовници въобще ся печатат на литография с ръкописни букви, щото служат и като образи за краснописание. С. Попов и др., ТБП, 2. // Само ед. Начин (в 1 знач.); маниер. Навред възприемаш нови, непривични впечатления, заедно с естеството на мястото, заедно с образа на живота, изменява ти се и образът на мислите. Ив. Вазов, Съч. XV, 41. „Не съм гяурин да работя; да ми е жив ятаганът и шишенето“, казваха някои от тях.. Тоя образ на действия от страна на турците са продължи до самото им поражение. 3. Стоянов, ЗБВ III, 217. Митрополита Григбрий донесе само няколко прошения, подписани от някои общини; в прошенията се изевява протест против всевъзможни реформи и желание да са запа-зе предишния образ на управлението. НБ, 1877, бр. 58, 227.
9. Остар. и диал. Лице, лик1. По детския образ на жената със светли, празни очи е изписана умора и някакво враждебно равнодушие. К. Константинов, СЧЗ, 22. Недялка слушаше брата си и мъжа си с опулените очи и весел образ; и кога mue излязоха, тя запя. Л. Каравелов, Съч. IV, 103. Майка ми е болна, аз работя и работя по цял ден, нъ тая игла не изшива колкото требува за двама ни, за да ся изхраним.. След тия думи видяло й ся на образа, че ся нажалила и зачервила. Лет., 1874, 246. Иван си Ради думаше: / „Хубава, Радо байова, / не позна ли го кой беше?“ / Рада Ивану думаше: / „Байно ле, байчо Иване, / в образа бе като тебе, / в очите на теб мязаше.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 260.
О Изгубвам / изгубя човешкия си образ.
Книж. Имам само лоши прояви, постъпвам изключително жестоко и безсърдечно. Обелвам / обеля образ<а> някому. Диал. 1. Засрамвам някого. 2. Постъпвам така, че да спася от срам някого; отсрамвам. По образ и подобие на някого или на нещо\ по свой образ и подобие. Книж. Съвсем, съвършено същия, същото като някого или нещо. По-късно той [Грашев] наблюдаваше момчето,.. искаше да го направи по свой образ и подобие в едно друго време, когато вече Революцията не трябваше да разрушава, а да изгражда. Д. Фучеджиев, Р, 97. Императрицата не беше успяла да моделира душата му по свой образ и подобие, макар той [съпругът] да изглеждаше на пръв поглед
