Page:RBE Tom11.djvu/53

ОБЕЗСЪРЧА 53 ОБЕЗСЪРЧВАМ

ОБЕЗСЪРЧА. Вж. обезсърчавам, обезсърчамиобезсърчвам.

ОБЕЗСЪРЧАВАМ, -аш, несв.; обезсърча, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Лишавем някого от вяра, от инициативност, от увереност в собствените му сили или че нещо може да се осъществи; обезкуражавам, обезк-рилявам. Противоп. насърчавам. Тича Юр-талана, допитва се до адвокати и съпар-тизани.. и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко,други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов, С, 131-132. Мъчнотиите и препятствията, които среща, наместо да го обезсърчават, усилват още повече порива на желанията му. К. Величков, ПССъч. VIII, 10. Прекрасната мелодична музика на италианския композитор съвсем го обезсърчила. „Какъв композитор ще бъда аз? Учи ли се това, което чух?“ Ст. Гру-дев, ББ, 17. Може да тя обезсърчават като ти казват, че ти не мож скопоса тази и онази работа.. Но не бой ся,..; мисли здраво, прави право и ти ще победиш. А. Цанов и др., Напр., 1875, кн.4, 18. обезсърчавам се, обезсърча се страд. Важно е да не се обезсърчават децата. Дори и качеството на възложената работа в началото да не е добро, малките пак трябва да се стимулират. О, 1977, кн.11, 40.

ОБЕЗСЪРЧАВАМ СЕ несв.', обезсърча се св., непрех. Лишавам се от вяра, увереност в своите сили, от инициативност или загубвам надежда, че нещо може да се осъществи; обезкуражавам се, отчайвам се, унивам. Той [Яворов] не се обезсърчава от равнодушието на Лора, всичко отдава на детската й природа, на вродената й склонност към артистични занимания с поезия, музика, живопис и търпи нейното обиждащо безразличие. М. Кремен, РЯ, 320. Въпреки ужаса, който обхванал югозападните български земи с нахлуването на турските отряди, народните маси не се обезсърчили и не сложили покорно оръжието си. ТВ I, 127. Пенко се почувствува самотен и безпомощен.. Той се обезсърчи и помръкна. Не му се отиваше дори на училище. П. Здравков, НД,

144. Шест месеци прекарах в такива лишения и сиромашия, каквито още нито един хъш не е теглил! Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих, реших да напусна. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 98. Някое училищно настоятелство го хваща за учител, но скоро става явно.., че той не е приготвен и достоен за този чин.. Той ся обезсърчава, отчайва ся и пада. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,18.

— Друга (остар.)форма: обсзсърдчавам.

ОБЕЗСЪРЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезсърчавам и от обезсърчавам се; обезкуражаване, отчаяние. Противоп. насърчаване. Отпадането и обезсърчаване-то молепсаха всичките укрепления. Ив Вазов, Съч. XXIII, 121.

— Друга (остар.) форма: обсзсърдчаванс.

ОБЕЗСЪРЧАВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обезсърчаване; отчаяние. Ахмеда Барутанлията не бил прост човек. Той не закъснял да съзре обезсърчаванието и разстройството на своите подчинени главорези. 3. Стоянов, ЗБВ III, 330. И макар [в стростта си], той не еднъж да е губел вярата в своето си пророчество, както обикновено се случва с пророците в часовете на обезсърчавание и съмнение, обаче неговите думи си останаха вечно свидетелство за предвижданията от сърцето на поета. ССГ (превод), 98. От страх и обезсърчавание щяха всички да оставят Исуса и да ся разбягат. КТЕМ, 535.

— Друга (остар.) форма: обсзсърдчаванис.

ОБЕЗСЪРЧАВАЩО нареч. Без увереност, решителност, с униние; обезсърчително. Противоп. насърчаващо. Адвокатът: .. Апропо., днес ви търсиха.. Груева: Странно! Адвокатът: Защо? Само на моята възраст визитите са цяло събитие. Не бива да гледате на живота така обезсърчаващо. К. Кюлюмов, ПШ, 15.

ОБЕЗСЪРЧАМ, -аш, несв.(остар., книж); обезсърча, -йш, мин. св -йх, св., прех. Обезсърчавам; обезсърчвам. обезсърчам се, обезсърча се страд.

ОБЕЗСЪРЧАМ СЕ несв. (остар., книж.); обезсърча се св., непрех. Обезсърчавам се; обезсърчвам се. Похвално и славно е предприятието ви, г-не Богоров, не ся обезсър-чайте колкото и големи да ся спънките. Г, 1863, бр. 10, 80.

ОБЕЗСЪРЧАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обезсърчам и от обезсърчам се; отчаяние, обезсърчаване, обезсърчване. Главата му, носена навръх един кол, разнесе обезсърчане и ужас във войската на кръстоносците. С. Бобчев, СОИ (превод), 60.

ОБЕЗСЪРЧВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); обезсърча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезсърчавам; обезсърчам. обезсърчвам се, обезсърча се страд.

ОБЕЗСЪРЧВАМ СЕ несв. (остар., книж.); обезсърча се св., непрех. Обезсърчавам се; обезсърчам се. Патриотическото мнение на комитета, в изпращане доброволци за Сърбия, се обезсърчваше от лошите новини за горката им участ там. Ив. Вазов, Съч. VII, 172. Слабий ся обезсърчва и ся затрива без время от потока на окаянства-та. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 113. Нъ понеже той [меланхоликът] тука среща често спънки и много пъти му ся излъгват надеждите, то ся лесно и обезсърчва. Ч, 1871, бр. 19, 597. Затова не ся обезсърчвай, когато животът ти ся докача някога от някои неприятности, от бъркотията произлиза порядък и хубост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 208.

— Друга форма: обсзсърдчвам.