ОБЕЗСЛАВЯНЕ 52 ОБЕЗСТРАШАВАНЕ
неговото име..- ето наслаждение! Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. обезславям се, обеславя се страд.
ОБЕЗСЛАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от обезславям и от обезславям се.
ОБЕЗСМИСЛЯ. Вж. обезсмислям.
ОБЕЗСМЙСЛЯМ, -яш, несв.; обезсмисля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Книж. Лишавам нещо напълно от смисъл. Неговата себичност беше погребала мечтите и обезсмислила живота й.. А. Наковски, МПП, 211. По нищо не можеше човек да усети, че тя бе взела съдбовното решение, което обезсмисля всичко. К. Колев, М, 69. И този епизод от житието, който възкресява след десет години съда над философа, обезсмисля готвещия се съд над приемниците на неговото дело. Н. Драгова, КО, 62. обезсмислям се, обезсмисля се страд.
ОБЕЗСМЙСЛЯНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от обезсмислям и от обезсмислям се. Той можеше да се присмива и на себе си, защото бе познал обезсмислянето на много безспорни неща. Ал. Гетман и др., СБ, 251.
ОБЕЗСМЪРТЯ. Вж. обезсмъртявам.
ОБЕЗСМЪРТЯВАМ, -аш, несв.; обезсмъртя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някого или нещо да стане безсмъртно, да не се забрави, да се помни вечно; увековечавам. Перущенските въстаници с пушка в ръка, изхвръкнаха от домовете си, за да се влеят в борбата за свобода. В тая борба Перущица обезсмърти името си. Перущица падна, но падна славно. Г. Кариванов, П, 71-72. Последното си пътуване предприемчивият и впечатлителен Алеко обезсмърти с пътните си бележки „До Чикаго и назад“. П. Делирадев, В, 3. Едно само от произведенията, които е оставил: св. Петър в архитектурата, Мойсей и Давид в скулптурата, Сикстинската капела в живописта, би било достатъчно да обезсмърти името му [на Микеланджело] и да задоволи тщеславието на всеки художник. К. Величков, ПССъч. III, 151. Българийо, /Изкуството и гения / не са живели в теб; / не са те обезсмъртени /ни в мрамор, ни в метал. Ив. Вазов, Съч. II, 61-62. обезсмъртявам се, обезсмъртя се страд и възвр. Пустодимски даже не подозираше друго едно нещо, това, дето се обезсмъртява името му! Ив. Вазов, Съч. IX, 83.
ОБЕЗСМЪРТЯВАМ СЕ несв.; обезсмъртя
се св., непрех. Ставам безсмъртен, вечен; увековечавам се.
— Друга (остар., книж.) форма: обсзсмсртявам.
ОБЕЗСМЪРТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезсмъртявам и от обезсмъртявам; увековечаване. Неговата [на Ботев] самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Н. Фер-манджиев, РХ, 216.
ОБЕЗСОЛВАМ, -аш, несв.; обезсоля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Обезсоля-вам. Георги Динков си спомни, че това чувство на празнота, това необяснимо състояние на незадоволеност и умора няколко дни вече тегне над мислите и преживяванията му и опустошава и обезсолва всичко, до което се докосне, което види или чуе. А. Гуляшки, Л, 307. обезсолвам се, обезсоля се страд.
ОБЕЗСОЛВАНЕ, ср. Разг. Отгл. същ. от обезсолвам и от обезсолвам се; обезсоляване.
ОБЕЗСОЛЯ. Вж. обезсолявам.
ОБЕЗСОЛЯ. Вж. обезсолвам.
ОБЕЗСОЛЯВАМ, -аш, несв.; обезсоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отнемам солта от нещо, значително намалявам количеството сол, която се съдържа в нещо. Обезсолявам риба. Обезсолявам морска вода. обезсолявам се, обезсоля се страд. Сиренето се обезсолява и се нарязва на 5 филийки, които се слагат в намазаното с масло пръстено гювече. Л. Петров и др., БНК, 161.
ОБЕЗСОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезсолявам и от обезсолявам се. Създадената., апаратура за обезсоляване на морската вода работи успешно на един кораб в Черно море. ВН, 1960, бр. 2824,4.
ОБЕЗСРАМВАМ СЕ, -аш се, несв.; обезсрамя се, обезсрамйш се, мин. св. обезс-рамйх се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да се срамувам, надвивам срама си; пре-срамвам се. Не беше още навикнал на ерген-лъка Пенко, не беше се обиграл и обезсра-мил в тая работа. Т. Влайков, РП I, 54. Обезсрамила се булката. П. Р. Славейков, БПI, 87.
ОБЕЗСРАМВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обезсрамвам се; пресрамва-не.
ОБЕЗСРАМЯ СЕ. Вж. обезсрамвам
се.
ОБЕЗСТРАША СЕ. Вж. обезстра-шавам се.
ОБЕЗСТРАШАВАМ СЕ, -аш се несв.; обезстраша се, -йш се, мин. св. -йх се св., непрех. Остар. Освобождавам се от страх, преставам да се страхувам; престрашавам се. Има някои деца естествено страшливи и родителите им ся мъчат да ги приучат със сила на ония неща, от които се страхуват.. А най-умното е да ся чака време, за да им наякне умът и тогава сами щат ся обез-ст^ашат. А. Начев, (превод), Лет., 1872,
ОБЕЗСТРАШАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обезстрашавам се; престра-шаване.
