ОБЕЗПРАШЙТЕЛЕН 51 ОБЕЗСЛАВЯМ
ните помещения — цехове, работилници, ресторанти, училища и др. — има огромно значение за запазване здравето на хората, които прекарват много часове в тях. Пог., 1970, бр. 427, 2. Въпреки обезпрашаването, въздухът в цеховете на фабриката за пър-вична обработка на материала се насища с циментов прах. Вн, 1960, ор. 2742, 2.
ОБЕЗПРАШЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен за обезпрашаване. За да се избегне голямото замърсяване на въздуха с прах, в завода се монтират мощни обезпрашителни инсталации, които пречистват както димните газове, така и въздушните струи на пневматичния транспорт. Б. Костов, ХС, 46.
ОБЕЗРИБЯ. Вж. обезрибявам.
ОБЕЗРИБЯВАМ, -аш, несв.', обезрибя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Лишавам някакъв водоем (река, езеро и под.) от рибата в него, като я излавям или унищожавам. Десетки тонове риба е унищожена, а Искъ-рът за дълго време е обезрибен на едно разстояние от 40-50 км! ВН, 1960, бр. 2796, 2. Сега рибната фауна на планината е бедна, а реките са почти обезрибени. М. Тошков и др. нр и, 26. обезрибявам се, обезрибя се страд.
ОБЕЗРИБЯВАМ СЕ несв.', обезрибя се св., непрех. За река, езеро и под. — оставам без риба. До брега на реката., бае Ради и Трен-дафилчо Жълтия., ловят риба.. — Ех — въздиша бае Ради — обезриби се реката... Какво беше едно време — пръчката ще ти изядат, като я хвърлиш, а сега... Елин Пелин, Съч. IV, 188-189.
ОБЕЗРИБЯВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от обезрибявам и от обезрибявам се. Неразумният стопански деятел замърсява вътрешните водоеми., и създава понякога необратими условия за тяхното обезрибява-не. ЛР, 19/7, кн. 5, 14.
ОБЕЗРОГОВЯ. Вж. обезроговявам. 1г ОБЕЗРОГОВЯВАМ, -аш, несв.; обезроговя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Сел.-стоп. Отстранявам рогата на възрастно рогато говедо или прекъсвам образуването на рога при млади животни, обезроговявам се, обезроговя се страд.
ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от обезроговявам и от обезроговявам се. Обезроговяването се извършва, 'за да се избегнат нараняванията между говедата.
.ОБЕЗСИЛВАМ,'-аш, несв.', обезсиля тиш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отнемем или намалявам силата на някого или нещо, правя го безсилен; изтощавам, омаломощавам. Вече втори ден, откак не бяха пили капка орда, жаждата измъчваше и обезсилваше всички. Ст. Дичев, ЗС II, 34. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичкитеимуистави, обезсилваше го и го отчайваше. И. Йовков, ВАХ, 62. Сладка притома обезсили Лепо. Духът му се спря. Коаката му трепереха. Елин Пелин, Съч. I, 95. Жельо отиде да помогне на Пет-ра; той обезсили изведнъж Татарчето, като го удари в кръста и застъпи Петровото място. Ил. Блъсков, ИС, 87.
2. Правя нещо да загуби изцяло или частич-но силата, важността или значението си. Трибуните обезсилвали или отменяли разпорежданията, заплашващи интересите на плебеите като произнасяли думата „вето“. Ист. V кл, 112. Примерите, заети от европейската практика, действуваха силно върху Събранието. За да ги обезсили, Стамболов се опълчи срещу учените оратори, които постоянно Европа цитираха.
С. Радев, ССБ I, 184. За Ловеч Апостолът признава, че знае само Ване Терзията, т.е. Иван Драсов.. За да обезсили обаче съвсем признанието си, Апостолът прибавя, че се е срещал в къщата на Драсов с трима шивачи, които може би познава лично, но имената им не знае. Ив. Унджиев, ВЛ, 344. Те чакат само нещо да се случц, /../ и под предлог, че правда въдворяват, / да обезсилят грамотите стари, / за свободата на отделни люде. Д. Стоевски, ВТ (превод), 37-38. обезсилвам се, обезсиля се. I. Страд. от обезсилвам. Пай-първо, преди да се почне военният поход, неприятелят трябва да се разстрои и обезсили. А. Дончев, СВС, 44. П. Взаим. от обезсилвам в 1 знач.
ОБЕЗСИЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезсилвам и от обезсилвам се. В края на Втората световна война египетското правителство поиска обезсилването на англо-египетския договор, според който английските войски оставаха в Египет като окупатори. Ист. IX и X кл, 218.
ОБЕЗСЙЛЯ. Вж. обезсилвам и обезсилям.
ОБЕЗСЙЛЯМ, -яш, несв. (остар.); обезсиля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обезсилвам. А другите [татари] храбро отбиват Василъовий нож, кой го маха насам и нататък повече да ся пази, а най-веч да обезсиля противниците и леко да ги ранява. Ил. Блъсков, ЙС, 85. обезсилям се, обезсиля се страд.
ОБЕЗСЙЛЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обезсилям и от обезсилям се; обезсилване.
ОБЕЗСЛАВЯ. Вж. обезславям.
ОБЕЗСЛАВЯМ, -яш, несв.', обезславя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Лишавам от слава, отнемам славата на някого или нещо. — „Не вярвам тъй да е... Не ще да обез-слави той свойто име тъй — това не е юнак на думи само.“ П. П. Славейков, КП
ч.Ш, 207. Каква полза да убиеш врага си?.. По да го лишиш от честта, да обезславиш
