Page:RBE Tom11.djvu/50

ОБЕЗПОКОИТЕЛЕН 50 ОБЕЗПРАШАВАНЕ

се. Още през първата брачна нощ станали жертва на своята безразсъдна постъпка, тъй като кислородните и водородните атоми на двамата предизвикали сложния химичен процес на обезплътяване на материята им. Св. Минков, Избр. пр, 63.

ОБЕЗПОКОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който обезпокоява, тревожи; тревожен. „Разбойничеството,.., с проявяването на пролетта започна пак силно да се явява и да взема обезпокоителни размери за ония места.“ С. Радев, ССБ I, 210. Аз продължавам да хвърлям бегли погледи назад. Там съвсем далеч се появила една черна точка, движеща се с обезпокоителна скорост. Б. Райнов, ГН, 234. Погледнах го тревожно, предполагайки, че ще ми съобщи нещо обезпокоително. Ив. Димов, АИДЖ, 90. Обезпокоителни новини. Обезпокоително съобщение.

ОБЕЗПОКОЙТЕЛНО. Нареч. от обезпокоителен; тревожно. През всичкото това време върхът на Мусала не видяхме, той стоеше скрит в мъгла. Тя обезпокоително се сгъстяваше. Ив. Вазов, Съч. XV, 140.

ОБЕЗПОКОЯ. Вж. обезпокоявам.

ОБЕЗПОКОЯВАМ, -аш, несв.; обезпокоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Нарушавам покоя, прекъсвам спокойствието, заниманията или работата на някого; безпокоя, смущавам, преча. На времето, когато строили линията, градският съвет решил, че ако гарата е край самия град, влаковете ще обезпокояват съня на гражданите, та поискал тя да остане no-далече. Ем. Станев, ЯГ, 93. Улицата съвсем опустя, никой не ги [младите] обезпокояваше и те все още продължаваха да се целуват. М. Грубешлиедва, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Ирена Ронай ми отвори входната врата и се извини, че ме е обезпокоила — бебето не можело да се храни добре от нейните постоянни тревоги, плакало през целия ден, „посиняло“ от плач. П. Славински, ПЩ, 58. — Благодаря ви за добрите чувства, господа и още веднъж ви моля да ми простите, че с неочакваното си посещение ви обезпокоих. Ем. Станев, ИК I и П, 255. // Предизвиквам безпокойство, тревога у някого; безпокоя, тревожа. Но един въпрос го обезпокои и изпълни душата му с тревога. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. На няколко пъти повториха на немски и френски съобщението, че „катастрофата е изключена, катастрофа е абсолютно невъзможна!“.. Единственият ефект от тая успокоителна агитация бе тоя: тя ни обезпокои повече и ни накара да си спомним всички катастрофи, които знаехме. Ив. Мирски, ПДЗ, 6. Тези писма., създадоха голяма тревога. Те обезпокоиха не само полицаите и техни близки, те раздвижиха цялото Министерство на вътрешните работи. Сл. Трънски, Н, 265. Избяга ми кучето.. Изчезването му ме обезпокои. Напоследък в квартала кръстосваха отново онези затворени коли., които прибираха бездомните четириноги. Д. Дублев, ПП, 7. обезпокоявам се, обезпокоя се страд. ОБЕЗПОКОЯВАМ СЕ несв.; обезпокоя се св., непрех. Започвам да изпитвам безпокойство, тревога, обикн. за някого или нещо; разтревожвам се. Разнесоха се охкания-та на болните и лекарят се обезпокои. К. Петканов, МЗК, 103. — Отивай при директора. Обезпокоих се. За какво ли ме вика? Доколкото си спомнях в последно време не бях направил нищо нередно. Сп. Кралевски, ВО, 27. Оставиха Гунка да пази сама къщата. Чуждите хора не ги беше грижа самата нея кой ще пази. Едничка пак баба Марга се обезпокои. Г. Райчев, ЗК, 170. Андрей се обезпокои по-късно, когато в сладкарницата влезе висок слаб мъж.. Изненадващо беше поведението и на другия — до входа. А. Наковски, БС, 18.

ОБЕЗПОКОЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезпокоявам и от обезпокоявам се. Докторът забраняваше всяко обезпокояване на болния и Стаменков тъгуваше мълком. А. Страшимиров, А, 129.

ОБЕЗПРАВЯ. Вж. обезправявам.

ОБЕЗПРАВЯ. Вж. обезправям.

ОБЕЗПРАВЯВАМ -яш, несв/, обезправя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Рядко. Лишавам от човешки или граждански права някого; обезправям. Населението е обезпра-вено и живее в мизерия и духовен мрак. РД, 1950, бр. 195,1. обезправявам се, обезправя се страд.

ОБЕЗПРАВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Рядко. Отгл. същ. от обезправявам и от обезправявам се; обезправяне.

ОБЕЗПРАВЯМ, -яш, несв.; обезправя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Рядко. Обезправявам. обезправям се, обезправя се страд.

ОБЕЗПРАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обезправям и от обезправям се; обезправяване. Превратът на 19 май., доведе до още по-голямо обезправяне на народните маси. Ист. X и XI кл, 301.

ОБЕЗПРАША. Вж. обезпрашавам.

ОБЕЗПРАШАВАМ, -аш, несв.', обезпраша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Очиствам нещо (въздух, тютюн и др.) от съдържащия се в него ггоах. Електрофилтрите обезпрашаваха обработените газове. А Аспира-торната инсталация обезпрашава въздуха в цигарения цех. обезпрашавам се, обезпраша се страд. Да си представим, че въздухът се обезпраши. Тогава не би имало какво да улавя слънчевите лъчи, да ги пречупва и отразява. О, 1971, бр. 2,7.

ОБЕЗПРАШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезпрашавам и от обезпрашавам се. Обезпрашаването на въздуха в работ