Page:RBE Tom11.djvu/34

ОБЕДИНЕНИЕ 34 ОБЕДИНЯВАМ

има хармония и разбирателство; задружен¹. Обединен колектив. Обединено семейство. О Организация на обединените нации. По-лит. Организация на държави от целия свят, създадена за запазване и поддържане на международния мир и сигурност през 1945 г. със седалище в Ню Йорк — Съединени Американски Щати. Към края на 1955 г. НР България бе приета за член на Организацията на обединените нации (ООН). Ист. VII кл, 178.

ОБЕДИНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Осъществяване на единство, общност, сплотяване, съединяване на отделни части, самостойни единици, групи в едно общо цяло; обединяване, съединение. Княжеството и Автономната област се задължаваха., да водят в пълна хармония и с взаимна помощ една политика на национално обединение. С. Радев, ССБ I, 215. Условията за обединението на българите и сърбите в една държава.. са почти същите с условията, изложени в програмата. Ив. Унджиев, ВЛ, 85. Славянските просветители поставили много рано основите на великата славянска култура и на славянското обединение. Пр, 1952, кн.5, 85. Дух велик ще оживей / в едно ново поколение, / и туй слънце ще огрей / твоето обединение. / И светът ще поздрави / тебе, родино любима. Ив. Вазов, Съч. П, 72.

2. Административна, стопанска, политическа и др. организация, която включва в състава си отделни еднородни участници (предприятия, организации и под.). — Стига си дрънкала! Много прокопсах аз от тази юриспруденция — отвърна бившият адвокат, сега чиновник в някакво обединение. П. Велков, СДН, 390. Братя мили, лесно ли се строи водопровод?.. С една дума, в работата бяха намесени около пет министерства с всичките им обединения и дирекции. Хр. Пелитев, ХО, 13 .В десет часа генералният директор на Обединението му съобщи, че от днес той става началник на отдел. А. Наковски, БС, 98. Палазов бе обещал лично на генералния директор на обединението, че ще умре, но пуск ще има. Ал. Томов, П, 7. Стопанско обединение. Производствено обединение. Профсъюзно обединение. Племенно обединение.

ОБЕДИНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек или институт, съюз, който обединява, който осъществява обединение. Обединител и ръководител на тези колективни усилия — това е постановчикът. Ст. Грудев, ББ, 49. Мъчно е., да завладееш сърцата и душите на зрителите, да постигнеш духовно единение между тях и автора. Силата, обединителят — това е актьорът-изпълнител. Ив. Димов, АИДЖ, 108. Цар — обединител на отечеството.

ОБЕДИНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни прил. Който се отнася до обединение, който е свързан с обединение (в 1 знач.). Обединителен конгрес. Обединителен процес. Обединително звено. Обединителна идея.

ОБЕДИНЙТЕЛКА ж. Лице от женски пол или институция, която обединява, която осъществява обединение. Нашите бащи имаха за идеал черквата — възродителка и обединителка на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 178.

ОБЕДИНЯ. Вж. обединявам.

ОБЕДИНЯВАМ, -аш, несв.\ обединя, -йш, мин. св. -йх, ce., прех. 1. Събирам, включвам отделни части, самостойни единици в едно общо цяло; съединявам. Към VIII

в. пр.н е. Атина постепенно обединила всички селища в Атика и образувала силна държава. Ист. V кл, 1980, 96. Раковски разбираше добре и увцжаваше усилията на княза [Александър Йон Куза] да обедини Влашко и Молдова. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Националният дух, който лъхти из всяка картина и образ, обединява и най-дребните елементи на тая песен в едно цяло. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 173. Той [Крум] е съдействувал със сполучни законодателни мерки да свеже народностите или да обедини славяните с българските пришелци. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 6.

2. Привеждам в единство, хармония, разбирателство; сплотявам. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Й. Йовков, Разк. I, 13. Комитетът обедини най-видните ръководители на народа по онова време. Йв. Унджиев, ВЛ, 103. Величието и светостта на двамата солунски братя се състои в това, че те дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Ал. Гетман и др., СБ, 29. Те, вавилоняните не живеели сго-ворно помежду си и постоянно воювали, продължаваше ученикът.. По-късно техният цар Хамураби успял да ги обедини и да закрепи царството им. Чудомир, Избр. пр, 242. обединявам се, обединя се страд. Думите в изречението се обединяват от една обща интонация, обикновено с понижение на гласа в края на изречението. Л. Андрей-чин и др., БГ, 220.

ОБЕДИНЯВАМ СЕ несв.\ обединя се св., непрех. Само в 3 л. ед. и мн. Събираме се, включваме се в някакво общо цяло, като ставаме неразделна част от него; съединявам се. Те [първобитните хора]., започнали да се обединяват в постоянни групи, наречени родови общини или родове. Йст. V кл, 1980, 19. Славяните живеели на племена, но във време на опасност няколко племена се обединявали и образували племенен съюз. Ист. VII кл, 10. — Да си подадем ръце, господа! Да се обединим в името на просвещението! Да не се оставяме лековерно на руските емисари, които тайно ни залъгват с