Page:RBE Tom10.djvu/1244

НЮФАУНДЛЕНД м. Зоол. Порода едри рунтави кучета с тъмна до черна козина, които плуват добре и се използуват за спасяване на давещи се; водолаз (в 3 знач.).

— От англ. собств.

НЮХ, нюхът, нюха, мн. няма, м. 1. Обоняние. Та за моето покойно куне Мечо ми беше думата.. Дисциплина, ум, съобрази-телност, нюх, страст — това бяха неговите неотемливи качества. Елин Пелин, Съч. IV, 230.

2. Прен. Усет, усещане. Капитан Бозов вече се интересуваше не толкова от тайната му — неговият нюх му подсказваше, че тя едва ли представлява нещо особено. К. Георгиев, ВНП, 56. Той имаше сигурен нюх за стоката, за нейната ценност. П. Славинс-ки, ПЩ, 135. Притежавайки изключителен нюх, той [Пинкертън] успял да привлече в агенцията забележителни сътрудници. А, 1978, кн. 37, 157-158.

— Рус. нюх.

НЮХАМ, мн. -аш, несв. прех. и непрех. Диал. Нюшкам, нюхам се страд, и взаим: НЮХАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нюхам и от нюхам се; нюшкане.

НЮХВАМ, -аш, несв. ; нюхна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Помирисвам, подуш-вам нещо. Нюхни да видим дали ще познаеш какво съм ял. БД I, 196. нюхвам се страд.

— Друга форма: нИшвам.

НЮХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нюхвам и от нюхвам се.

— Друга форма: нюшване.

НЮХЕМПШИР м. Спец. Порода кокошки, създадена в САЩ, със светлокесте-няво до червено оперение, която се използва за месо и яйца. В нашата страна породата родайланд е внесена отдавна и е разпространена почти наравно с белия лег-хорн.. Освен тях у нас са внесени още и ню-хемпшир, виандот, плимутрок и др. Г. Рал-чев, ДМЖ, 43. У нас напоследък се отглеждат по-нашироко скорозрели обощоползва-телни породи кокошки като: родайланд, нюхемпшир. РД, 1960, бр. 238, 2.

— Англ. от собств.

НЮХНА. Вж. нюхвам.

НЮШВАМ, -аш, несв.; нюшна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Помирисвам, по-душвам нещо; нюхвам. нюшвам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н йэ х в а м.

НЮШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нюшвам и от нюшвам се.

— Друга форма: н й х в а н е.

НЮШКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Мириша, душа нещо; душкам, нюхам. На едно място бряза биволица се е откачила от ярема си, повлякла е повод, раз-дрънква го по камънаците и нюшка по земята. Ил. Волен, МДС, 161. Изтрих потта от челото си и слязох да се порадвам на любимите си жребчета, които с муцунките си ме нюшкаха и се триеха о гърдите ми. К. Митев, ПБ, 146. нюшкам се страд. и взаим.

НЮШКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нюшкам и от нюшкам се; нюхане.

НЮШНА. Вж. нюшвам.

ня частица. Диал. Нека. Той хи вели — гоори / — шипка усипало детето, / чума ударило майка му, / ня ми е жива Гроздена, / Гроздена мома хубава! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 80.

НЯВГА нареч. Остар. и диал., сега простонар. Някога; нявгаш, някогаш. Ед-наж го срещнахме на пътя и го попитахме с участие: Дядо хаджи, защо не дойдеш на гости нявга? Забрави училището! Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. — Може би тебе не болярин, а цар ти се иска да станеш. Бил нявга цар един свинар,.. — издума набързо и насмешливо боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 99. Пееше осъденият старинна българска песен.. И тая песен я пееше нявга майка му, бръмнала с чекръка. Зл. Чолакова, БК, 141. — Харно струваш, майсторе Маноле, / като тачиш майчини си думи / и си мислиш нявга да направиш / за българи дивна, бяла църква. А. Разцветников, Худ. СI, 179.

НЯВГАШ нареч. Остар. и диал. Някога; нявга, някогаш. Господине Редакторе! До сега никак не сме биле честити и чрез този общеполезен вестник Дунавска зора да отправим нявгаш гласа си на мъките, що търпиме от безчеловечното турско правителство. ДЗ, 1868, бр. 40, 149.

НЯВГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар., сега простонар. Някогашен. Кралевство Далмация обема продлъжава-ний ремик между Западна Турция и Адриатическо море заедно с близоседните острови .. и ся дели на 4 отдели. Двама обемат нявгашна венецианска Далмация. Ив. Богоров, КГ, 138. Тия, ако и да са драгоценни листове, остатци от нявгашното богато славенско имане,.., кога ся сравнят със старославенските Кирилови памятници, виждат ся как по/пъноват като малки водни каплици. X. Йоанович, Ц (превод), 8-9. Ще има учебний дял на известника ни; описвания на някои чудни места,..; известия на нявгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царе. БО, 1846, бр. 1, 1.

НЯКАК неопр. нареч. 1. По някакъв начин. Кой не знае, как при големите маси от хора душите някак се допират и разбират, мислите и чувствата се сливат и обединяват. Й. Йовков, Разк. II, 129. Станка губеше надници,., та издръжката на многобройното семейство падаше само върху него. „Нищо“, успокояваше си се Въкрил, „ще я наредим някак, ще вържем двата края...“