Г. Караславов, ОХ IV, 73. — Брей, тъй да е одрало кожата на нашия род,.. Тежко ми и горко, мислех си, но дано отпосле превъзмогна някак проклетия наследствен закон. И. Петров, ОЗап., 37. • С частицата си. За усилване. Широките стрехи на покрива не пущаха слънчевите лъчи през прозореца и вътре цареше полумрак, който отморява очите и някак си освежава. Елин Пелин, Съч. I, 18.
2. В съчет. със следв. нареч. По начин, в известен смисъл посочен от следващото наречие. Нейният истински живот започна от оная зимна утрина, когато умря стопанинът й Стоян Батов. Той умря някак набързо, за десетина дни. Д. Талев, СК, 64. Милко мълчи, после поглежда банана в ръката си и отново почва да яде, като бавно и някак мъчително преглъща. Б. Райнов, ГН, 120. Еньо постоя, погледна към онемялата гора, която някак подозрително го гледаше и бутна кончето. Елин Пелин, Съч. III, 145. Тъй Йоан II Асен стои някак по-високо и от чича си и от баща си, че той можа да увеличи тяхното достояние. Т. Шишков, ИБН, 229. • С частицата си. За усилване. Наистина, свободни са американките, но тази свобода, проявена в облеклото им, в маниерите,.., бие в очите на европееца някак си странно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,51.
НЯКАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, неопр. местоим. 1. Неопределено какъв. Той видя, че ще вали и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове,.. Така веднаж те почнаха да правят тепавица. Елин Пелин, Съч. I, 168. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. И. Йовков, Разк. И, 134. • С частицата си. Обикн. за подчертаване, че неопределеността се дължи на позоваване на чужди думи, като понякога се изразява резервираност, пренебрежение и под. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на човеците. Л. Каравелов, Съч. II, 27-28. Някакъв си познат на Иван щял да свърши и това. А Някакъв си студент те търси по телефона.
2. Обикн. с частицата си и в съчет. със следв. числ. — за изразяване на пренебрежително отношение към броя, означен с чи-слителното. На някакви си стотина крачки от нашия прозорец се намираше ресторантът с най-добрата делиорманска певица. Тонич, ББК, 84. Беше я виждал [вълчицата], когато тя .. току се появяваше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки. Й. Йовков, В АХ, 151-152. Цял човешки живот — и то какъв! — е очертан само в някакви си шест куплета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 259.
НЯКОГА неопр. нареч. 1. Преди неопределено време, в някакъв момент или период от миналото, без той да е точно определен. Хаджи Пиронко, някога пръв чорбаджия,.., минуваше сега пренебрегнат и невиден, сред общото равнодушие под дрипавите си дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. И ровиш се из цялото си минало, изнасяш свидни образи, взираш се в картините на изживяно някога щастие. Й. Йовков, Разк. И, 108. Просторните гори, които някога са освежавали и красили околността, отдавна са изчезнали. Елин Пелин, Съч. IV, 82. "Ний са изгледахме едни други като хора, които, ако и да не са познаваха, припомню-ваха си, че са са виждали някога на друго място. Ступ, 1875, бр. 6, 44. • С частицата си. За усилване. Понеже някога си, в една незначителна част на Франция, селячеството се обявило за реставрацията, наложи се аксиомата че то, селячеството, винаги и вредом е противореволюционно. П. Росен, ВПШ, 25. // Когато и да било, в някой неопределен момент. Духът на свободата надали се е проявявал някога в по-светла форма. Ив. Вазов, Съч. XII, 73. Тая кочина беше свряна под самата стряха до къщата на стопанина селянин,.. Такъва кочина ви не сте виждали и надали е бивало някога друга такъва на света. Христом. ВВ
1. 50.
2. След неопределено време, неизвестно кога в бъдеще. Нови и паметни страници прибавя към историята нашето време. И може би тия страници някога ще будят само недоумение и учудване. Й. Йовков, Разк. III, 134. То млъкне, обвеси крехки ръце на майчина шия и сякаш се вслушва в тая тъжна песен, която са пели дедите му,.., и която, може би, то ще пее някога се с тоя тъжен глас. Елин Пелин, Съч. I, 155. Дра-матическите ни поети, ако ги имаме някога такива, не ще да бъдат длъжни да търсят непременно в нашия живот сюжети на своите произведения. К. Величков, Събр. съч. VIII, 131. Стоя и гледам в малкия портрет, / окачен там над одъра от слама, / и приласкан от вечната измама, / че някога ще стана аз поет, / унасям се далече във просторите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 150. Василий е дал тогава на българете и други документи,.. Ще ли да бъде честита някога българската история да намери и тези документи? М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 15.
3. Диал. Понякога. Дохождаше някога при мене и без да козирува,.., усмихваше се. Й. Йовков, Разк. III, 81. Как живеят вкъщи стринини Илчовични,.., могат ли всякога да се нахранят или някога си и не дояждат — това никой от махалата не знае и не видва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. С дяда Ганча и с Тинка обикновено ходеше и някой църковен настоятел. Тинко отделяше и на
