него кое-що, някога му подхвърляше и някой лев. Г. Караславов, СИ, 10-11. Най-глав-ний имот за Котел е изворът,.., който извира от три места,..; първото и главното е Казанчето, на което водата шурти някога до два лахта високо. БО, 1846, бр. 1, 2.
— Други форми: нйкогда (осгар. книж.) и някоги (диал.).
НЯКОГАШ нареч. Остар. и диал. Някога; нявга, нявгаш. — Защо я не доведеш някогаш на гости? Ив. Вазов, Съч. XXV,
56. Турците там всички знаят нашенски, а тия там, в Раздел, са и помаци, потурчени, затова и селото им е Раздел... разделили са се некогаш от нас. Д. Талев, И, 525. Колко страници писуваш на ден? Некогаш три, а некогаш и пет. К. Фотинов, БР, 64. Даже и Франция, която някогаш, като съюзница на Англия, има толкова заслуги за ревността да брани християните в турско, беше оставена настрана. НБ, 1876, бр. 7, 27. ^
НЯКОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е съществувал, бил е някога. От едно далечно северно село са пристигнали двамина българи от някогашния Тридесет и първи силистренски полк. Единият носи кръст за храброст. А. Каралийчев, С, 65. Когато държавата на франките обхванала по-голяма част от земите на някога-шната Западна Римска империя, Карл Велики поискал от папата да го провъзгласи за „римски император“. Ист. VI кл, 14 .А историята .. ще представя като прости и беззначителни басни някогашните кръстоносни походи на Европа в защита уж на християнството. НБ, 1876, бр. 4, 14.
2. Който е бил някога някакъв. Царот го зел зета си, некогашното лениво дърварче, и керка си, та го клал на царскийо стол. СбКШ, 103.
3. Като същ. някогашно<то> ср. Времето, епохата, която е била; минало<то>. През септември 1796 г. Шилер съобщава на Кьорнер, че творчеството на приятеля му вървяло с непонятна за него „леснота и бързина“,., тя се е дължала на приповдигнатия дух на Гьоте, на умението да се съчетаят някогашно и сегашно, чуждо и свое в една нова картина. М. Арнаудов, Г, 43. Очите й виждаха някогашното; омекваха, радваха се... тъжеше за хубавия имот на баща си и това малко парче пълнеше сърцето й. Н. Нинов, Е1ИО, 32.
— Други форми: някогдашсн (осгар. книж.) и някоги тен (диал.).
НЯКОГО. Вж. някой.
НЯКОЙ, -я, -е, мн. някои, вин. някого, дат. някому (само за лица от м. р., ед. ч.), неопр. местоим. I. Като същ. Което и да е лице от едно множество, без да е точно определено. Хаджи Смион често се извръ-щаше назад, за да види дали не ги гледа някой. Ив. Вазов, Съч. VIII, 55. Селяни и селянки се щурат насам-натам по работите си. Някои поят конете, други стягат каручките си. Елин Пелин, Съч. I, 182. — Търсиха ли ме? — .. — Кой да те е търсил? — Някой! — смънка той и се ядоса. Г. Караславов, С, 62. Назад в навалицата теглеха някого да излезе. Ст. Даскалов, БМ, 53.
II. Като прил. 1. Който и да е от едно множество, без да бъде точно определен или посочен. Доде ли в празник някоя гостенка у тях, или пък иде ли да споходи някой болник или някоя стара жена, стрина Венко-вица, покрай другото, се обича да поприказва и за Божи работи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Всеки ден ходех да гледам тая книжка във витрината на книжарницата. Събирах пари да си я купя и се боях да не би някое дете да ме изпревари. П. Славински, МСК, 61. Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо,.., като се обръщаше назад бегло, когато някое дърво закриваше високата му прегърбена снага. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Ми знаем, че Людовик XIV почти непрестанно имал войни със своите съседи, за да покори някоя тяхна област. Г. Ио-шев, КВИ (превод), 309.
2. Каквото и да е неопределено малко количество от нещо. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си,., и отиваха привечер до казармите с тенекиени тенджери да измолват от кашава-рите по някоя лъжица войнишка чорба. К. Константинов, ППГ, 26. Едно само е жално, че българете нямат .. рядкост, с която да са похвалат пред света и да съберат някоя пара. С, 1872, бр. 46, 370. Ако не го подкре-пуале комшиите со леб и да не му давале по некоаш по нещо работа по дома:., и да му дават по некоа пара, за да си купуат леб, одамна ке беше умрело тоа будалесто момче. СбНУ X, 133. // Само ед., ср. При изречение, израз или субстантивирана част на речта — едно. Аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя, но забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропу-щаше сегиз-тогиз равнодушно по някое „А, тъй ли е?“ или „Знам аз“. Ал. Константинов, БГ, 12.
3. Някакъв. — Знайте, продължи той, пуснали са някой глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана... Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Рядко той казваше някоя дума, без да я придружи с ьщкой жест или особен израз на лицето си. И. Йовков, Ж 1945, 23. Ако не си копал лозе, гледай мене; то не е някоя мъка. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 22. Коа царуале во Стамбол цар Костадин и царица Елена, дошол около Стамбол некой друг цар со войска. СбНУ XXIX, 188.
4. С частицата си. За изразяване на по-сил-на степен на неопределеност или на пренебрежителна отсянка; някакъв си. Той е роден в някое си село Скрино, в Софийската
