Page:RBE Tom10.djvu/1195

на сламата пред огнището. Извади ножле и пила, зачовърка гладкото, украсено дърво.

В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. — Да бяха вълци — щяхме да ги погнем със стръвните си кучета, с острите си ножлета, с тежките си криваци. О. Василев, УП, 24. Бранко бръкна у джебове, / та извади влашко ножле, / та убоде люта змия, / убоде я, погуби я. Нар. пес., СбНУ, Х1ЛУ, 75.

НОЖЛЁНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от ножле; малко ножле, ножченце. На постеля момък и девойкя, / играю се със златну ябълкю, / резаю гю със влашко ножленце. Нар. пес., СбВСтТ, 177. Оно [детето] рекло: „Како, заборави си ножленцето.“ Нар. прик., СбНУ ХЫ, 434.

НОЖНИЦА ж. Калъф от обработена кожа, метал или друг материал, в който се поставя нож, меч, сабя и под. От лявата страна на седлото му висеше тесен меч с червена ножница, а в дясната си ръка Василий държеше тънко позлатено копие. А. Дончев, СВС, 567. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. На лявото й бедро [на царицата] висеше широк меч в ножница от кост и злато. Н. Райнов, ВДБ, 159. Една Яна между девет брата, / от милост я на пазар завели, / що видели, се Яни купили: / видели са сребръно ноженце, / на ножето сребръна ножница. Нар. пес., СбНУ XXIX,

41.

НОЖНИЧКА ж. Рядко. Умал. от ножница; малка ножница. -Снощи намерих там, до вратата, едно ножче .. в една мешинена ножничка. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 22.

НОЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до нож, свързан е с нож. Отрязването на линиите по желан формат се извършва от специален ножов механизъм. Г. Върбанов и др., НТ, 258. Ножовата лента [на сенокосачката] е направена от триъгълни стоманени плочки (ножчета), страничните ръбове на които са заострени. М. Дуковски и др., СМ, 189. Ножовият блок се състои от два успоредно разположени ножа — ляв и десен. Г. Върбанов и др., НТ, 167. Обработваната кожа се поставя върху малък плътен каучуков вал, чрез който се подава към въртящия се ножов вал. Каучуковият вал се повдига към ножовия посредством педал. Я. Басан и др., ТКП, 66. Ножова стомана.

НОЖОВКА ж. Тясна назъбена лента от специално закалена стомана, която се използува за рязане на метал. — За една ножовка се сдърпахме. Не обичам, когато работя, да тичам за туй и за онуй, а той ли, друг ли — да вземе, че да ми разпилее ножовките. В. Ченков, ЗХ, 108-109. Райна погледна изпоцапаните му ръце. И ножовката, с която бе излязъл. А. Михайлов, ДП, 24. При всички режещи инструменти, например секач, ножовка и др., работната част има форма на клин. Чрез него се извършва непосредствено рязането (отделянето на стружки от обработвания предмет). Маш. IX кл, 151. // Инструмент във вид на лък, на който се монтира, опъва такава лента. Затъпените листове от ножовки обикновено се изхвърлят. НТТМ, 1961, кн. 1,31.

— Рус. ножовка.

НОЖОДЪРЖАЧ м. Техн. Специално устройство при машини за рязане или обработка на метал, дърво и др., на което се закрепва ножът. При изработване на дълбоки канали или при отрязване трябва да се обръща особено внимание на точното поставяне и доброто закрепване на ножа в но-жодържача — в противен случай бракът и счупването на ножа са неизбежни. Маш. IX кл, 219. Предметът, който се обработва с ножа .., се закрепва между центровете .. и се върти наедно с тях. Ножодържачът е закрепен върху супорта, с който се движи напред-назад, вдясно и вляво, според нуждата. СбЗФ, 33.

НОЖЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от нож; малък нож. Тя дръпна широкото чекмедже на кухненската маса и веднага съгледа ножчето между купчините други ножове, вилици, лъжици. Д. Талев, ГЧ, 420. Предвкусил от блаженството на труда, аз сложих черния каменен бруст, издълбан в дъга, на коленете си, капнах с пачето перо дървено масло и започнах да точа обущарското си ножче. Ст. Чилингиров, ХНН, 175. Като се втвърди восъкът, изографът издълбава цветето с особени, за това направени ножчета и перца и на това място дъската остава гола. Лет., 1876, 90. Сутрин дойде [Георги] — в душек лега, / па узима остро ножче, / та си чопли девет рани, / девет рани, крушумени. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 442.

2. Малък сгъваем нож; чекийка. Постла [Вълко] един вестник пред себе си и с помощта на джебното си ножче приготви малка дървена лъжичка. Ем. Станев, ПЕГ,

42.

◇ Ножче за бръснене. Тънка метална пластинка със силно заострени краища, която се поставя, закрепва в самобръсначка и се използува за бръснене. Виждаха се щандове с мъжко бельо и чорапи,.., с електрически прибори и ножчета за бръснене. Ал. Бабек, МЕ, 152. В магазина се продават ножчета за бръснене.

НОЖЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от ножче; малко ножче. Като работеше прилежно с кокаленото ножченце за разпечатване на пощата, той видя как от един плик се показа малко писъмце. Ст. Марков, ДБ, 314. Шлосера извади тънко ножченце, отряза си филийка. К. Калчев, ЖП, 129. — Петканке,